Автор: Михаил Стоянов, пазарен наблюдател и инвеститор, създател на Investo.bg
Кое е първото – рибата или рибарят? Има рибари, защото има риба, а не обратното. Ако заменим рибата с търсене, а рибари с предлагане, картината става ясна: търсенето определя предлагането. Търсенето на какво обаче? На сигурност и комфорт.
Ние сме тежко зависими към тези два наркотика, толкова разпространени в нашата епоха на безпрецедентно изобилие. A какво общо има това с пазарите? Повече, отколкото си даваме сметка.
Най-много се търсят не източниците, които ни карат да мислим критично и да задаваме въпроси, а тези които ни карат да се чувстваме добре. Добре с нашите предразсъдъци, самодоволство и его.
С други думи, най-добре продава този маркетингов похват, който НЕ ни изкарва от нашата зона на комфорт, а всъщност я затвърждава.
Не се пререждайте, бой ще има за всички по много
В няколко реда ще си позволя насладата да се въплътя в гуру. Ето го и моя sales pitch:
– Пазарите ни дължат нашите 10% на година, при това нищо не се изисква от нас.
– Пазарите не могат да бъдат победени. Затова разчитаме на всемогъщия и универсален метод DCA.
– Пазарите имат само една посока – нагоре.
Спирам дотук, че вече не е смешно, а чак тъжно. В същото време не са виновни продавачите на обещания, тоест рибарите. Ние сме си виновни, защото постоянно търсим някой да ни кара да се чувстваме добре. И с готовност приемаме ролята на шарани в играта.
Пазарите на никого нищо не дължат, дори на тези, които влагат всичкото време, усилия и пари, с които разполагат. DCA е далеч от универсален метод, макар да има своите отлични приложения в конкретни ситуации и за определение пазарни участници. А сега за последната точка – че пазарът се бил движил само нагоре.
Напомняне: След бичи пазар не следва нов бичи пазар, а мечи пазар. И чак след това идва новият бичи пазар.
Въпросните твърдения накъде ходи пазарът се представят избирателно – изключват се периоди и пазари, които не пасват на нашия рецитал, съответно се търсят само такива, които се вписват. Сакън някой да извади графики за Япония за периода 1989-2022 г. или за Щатите от 60те и 70те години.
Тръгвайки с нагласата, че няма какво да се обърка, посяваме семената на много неща, които не просто могат, а ще се объркат.
Последното звучи твърде абстрактно, затова ще ви разкажа една история.
Представям ви лирическия герой Седефчо, изтъкнат боксьор курбанджия и кандидат пазарен участник.
Първо действие.
Неделя е време за лична индулгенция – кибик с боксови мачове в телевизора. Единият опонент нанася съкрушителен удар и поваля другия на земята. Седефчо, докато си пие ракията, възкликва: Е, па тоя голям женчо излезе, чипосаха го леко в брадата, а сега се прави на умрял лисик….
Следва второ действие.
Седефчо освен от бокс, се вълнува и от финансови пазари. Чул е, че там го чакат едни пари, които само трябва да се протегне и да ги вземе. Обаче липсва нещо – човекът, който да покаже на Седефчо къде точно са парите.
И само след няколко минути търсене из дебрите на ганьостанското виртуално пространство, нашият герой попада на точните хора.
Представям ви БЛВ (благодаря за името, Калояне) или бутиковата инвестиционна компания Бързо, Лесно, Вкусно. С БЛВ инвестирането е песен. Слоганът на предприятието е следния:
„Милионерстваш докато се возиш, возиш се докато милионерстваш.“
И така, в сайта на БЛВ Седефчо съзерцава прекрасните графики, описващи как неговото богатство неизбежно и необратимо расте. В същото време леките и кратковременни смущения, тоест корекциите и мечите пазари, се представят като нещо, което няма как да се случи точно на нас.
В краен случай, дори да се случи, какво са 10-20-30% спад. Няма драма. Аз, Седефчо, съм непоклатим като планина. Пък и точно на мен ли? Пазарът ми дължи тези 10% на година. Точка.
И тук спира историята на Седефчо. Сега е време за поуките.
Народът е казал, че на чужд гръб и сто тояги са малко. Така и с гледането на бокс (или какъвто и да е друг сеир).
Нашият алфа лъв Седефчо ако попадне в ситуация, където бордюрите хапят, ще изпадне в шок. Няма въобще да мисли кой е женчо и кой не е, защото най-вероятно женчото е той.
Казаното важи с пълна сила и на пазарите. Мислим си, че имаме план, докато пазарът не ни избие зъбите.
Играта на пазарите е сурова и рано или късно това ще ни бъде напомнено. В един момент лесните за преживяване на хартия спадове стават съвсем реални загуби.
Поуката от седефчовата история е: никога да не забравяме, че ще има трудни периоди, в които трябва да запазим самообладание.
Ако вярваме, че точно на нас няма да се случи, или че ако видим портфейла си на -30% не е драма, то ролята ни на шаран е в кърпа вързана. И рибарите няма да закъснеят.
Заключение
Има рибари, защото има риба. Търсенето определя предлагането. Нашият ненаситен глад за сигурност прави неизбежно съществуването на продавачите на обещания.
Инвестирането и бокса твърде много си приличат. Удобната роля на зрител заблуждава, че играта е поне толкова лесна, колкото изглежда, гледана отстрани.
Докато не усетим болката от загубата, не научаваме нищо нито за пазарите, нито за себе си. А без да познаваме себе си, няма как да получим възможността да разберем играта на пазарите.
За завършек на днешната статия споделям едно инвестиционно вдъхновение:
На пазарите усилията, болката и загубите са гарантирани, докато печалбите не са.
ПС: За повече вдъхновяващи статии за лесно инвестиране, бързо забогатяване и ранно пенсиониране, последвайте ме.
Не забравяйте да ме споделите с ваши близки…, особено с такива, които не харесвате!
Всичко описано е единствено с образователна цел и не представлява съвет за покупко-продажба на ценни книжа.
