Автор: Апостол Апостолов*, специално за Realno.bg
През 2023 година ООН постига исторически консенсус по обсъждано в продължение на 15 години Споразумение за опазване открито море – решаваща стъпка за всички, които се грижат за океана. Конвенцията BBNJ (Biodiversity Beyond National Jurisdiction) е синоним на Парижкото споразумение за климата от 2015 г. Така трябва да се гарантира, че в бъдеще най-малко 30% от световните океани ще бъдат определени за защитени територии. Въвеждат се процедури за проверка на икономическите проекти, експедициите и други дейности в океаните за тяхната екологичност. Освен това се създава основа за изграждане на природни резервати в открито море.
Земята днес
70% от Земята се състои от вода, от която 3/4 е открито море. То е решаващо за запазването на живота на Земята, източник на храна и енергия за милиони хора, климатичен регулатор и най-важното – източник на кислород.
Конвенцията разглежда достъпа до морски генетични ресурси и справедливото разпределение на ползите, оценките на въздействието върху околната среда на човешките дейности, изграждането на капацитет и трансфер на морски технологии, защита на екосистемите, който към момента само 1,2% са под закрила.
Европейската комисия счита споразумението на ООН като „исторически момент за океаните“, който е получил необходимите 60 ратификации и се очаква да влезе в сила в началото на 2026 г. Екологичните правила ще се прилагат за всички страни, които вече са ги одобрили, уточняват от Комисията. От сайта на ЕК се вижда, че в списъка по азбучен ред на пета позиция в Коалицията се намира България.
„Океанът е синьото сърце на нашата планета. От съществено значение е да се борим с изменението на климата и да обединим хора от различни континенти, които споделят общо наследство на човечеството. Знаем диагнозата, чухме ясните послания. Сега вече не е време за диагнози и приказки, време е да действаме“, призовава колегите си председателят на Европейският съвет Антонио Коща .
Гласът на науката
Гласът на науката обаче не си затваря очите и зад бляскавите слова и победоносни фанфари се крие голата истина – че политиците пропуснаха и пропиляха твърде много. Едно десетилетие в боричкания и думи за надмощие, докато океаните бавно губеха своите безценни екосистеми. Океаните от арена на живот се превърнаха в територия на битки. Всеки знае колко са важни те за нашата планета. Те са от решаващо значение за регулирането на климата на Земята, за въглеродния цикъл, за биоразнообразието на Земята. Докато се създаде и влезе в сила този договор, отне много, много дълго време. Нанесени са много и непоправими щети за биоразнообразието, отбелязва професорът по морска геология Герт-Ян Райхарт от университета в Утрехт в едно интервю за нидерландската телевизия NOS преди време. За него, подобно на бившия министър на Северно море Винсент Ван Куикенборн, събитието в централата на ООН на 5 март 2023 г. е първата важна стъпка по пътя за създаването на морски резервати, защитени природни резервати като тези на сушата.
Но трудностите тепърва предстоят когато става въпрос за финансиране. ЕС вече даде заявка, че се работи за бързото му изпълнение, включително подпомагане на развиващите се страни. Като част от тези усилия Брюксел е поел ангажимент за финансиране в размер на 40 милиона евро чрез своята Глобална програма за океаните и настоятелно призовава членовете от Коалицията, положили подписа под документа, да допринесат по подобен начин като гарантират справедливо и ефективно участие в световен мащаб в опазването на морските екосистеми.
Време за губене няма. Въпросните зони, които са почти две трети от световния океан, открито море и морското дъно, са извън националната юрисдикция и всяка секунда са в риск. Те пазят морски ресурси и биологично разнообразие и осигуряват безценни екологични, икономически, социални, културни и научни ползи, изключително важни за продоволствената сигурност за човечеството. Те обаче са подложени на нарастващ натиск от замърсяването (включително шума), прекомерната експлоатация, изменението на климата и намаляването на биологичното разнообразие и това изисква спешна защита.
Времето не чака
Това споразумение, известно на света още сaмо с абревиатурата си BBNJ, е третото от поредицата след сключените през 1994 г. и 1995 г. относно добива на морското дъно и рибните запаси. Идва в момент, когато Европейският съюз е на прага в разработването на стратегическа дългосрочна програма, свързана със „синята икономика“ на Земята.
*Апостол Апостолов е икономически журналист, който живее в Брюксел от 2020 г. С интерес следи теми в енергетиката, „зелената“ енергия, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите, както и политиките в района на Бенелюкс – западноевропейския икономически съюз, включващ Белгия, Нидерландия и Люксембург.
