Автор: Апостол Апостолов*, специално за Realno.bg
Край на безразборното и масово строителство на слънчеви и вятърни панели върху земеделска земя, реши нидерландското правителство, като мярка да запази максимално девствената природа на страната.
Решението не се вприема добре от инвеститори, които смятат, че така им се връзва ръцете и след 2030 година драстично ще спаднат проектите. Дори някои проекти, които са в процес на подготовка, може и да не се реализират, се казва в доклад на национална браншова екоагенция. Нейните експерти са проследили в анализа си до каква степен Нидерландия може да изпълни климатичните си цели, които са заложени в дългосрочната стратегия на кабинета „Рюте“.
Засега изглежда, че планът сработва и в началото на новото десетилетие в енергийния микс на страната се очаква да „влизат“ между 37 и 45 тераватчаса „зелена енергия“. В стратегията на правителството е посочена цел от 35 тераватчаса и климатична неутралност до 2050 година.
Сред препоръките в доклада е изграждане на повече мощности не само в офшорните морски зони, но и на сушата. И тук идва сблъсъкът с правителството, което не мисли да отпуска повече земеделски терени за соларни и вятърни паркове.
Друга причина за тази стъпка е в нереформираната електрическа система, която не може да поеме огромно количество електроенергия.
За проблемите с мрежата, което води до инвестиционни пречки, бият тревога и много от енергоемките нидерландски компании, които искат да заменят природния газ с електричество в производствените си процеси. Преходът се оказа прекалено сложен и понякога се налага големите индустриални замърсители да чакат с години, докато сменят източника си на гориво.
Над 1000 големи компании в промишлеността са в списък с чакащи да преминат на електроенергия. Причината е, че преносните оператори са хванати неподготвени, мрежата е неадаптирана и не може да поеме целия наплив от желаещи. За модернизиране са нужни огромни инвестиции и много време. Това е само един от индикаторите, които показват, че страната не може да изпълни климатичните цели и индустрията е начело в списъка с „лошите ученици“.
„Не е нужно да сте ясновидци, за да видите, че нещо трябва да се направи“, отговаря на апела в телевизионно интервю министърът на климата и зеления растеж Софи Херманс.
Промишлеността е отговорна за почти една трета от емисиите на CO2, които трябва да бъдат намалени с 67% до 2030 г. в сравнение с 1990 г. Това вероятно няма да бъде постигнато, „въпреки всички усилия“, прогнозира министърът.
Нидерландия изостава в зеления преход от съседите си. Германия и Франция вече са планирали милиарди евро за стоманодобивните си промишлености, за да преминат от замърсяващи въглища към зелен водород.
*Апостол Апостолов е икономически журналист, който живее в Брюксел от 2020 г. С интерес следи теми в енергетиката, „зелената“ енергия, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите, както и политиките в района на Бенелюкс – западноевропейския икономически съюз, включващ Белгия, Нидерландия и Люксембург.
