Литий, иридий, кобалт – близо ли е кризата в Европа?

ЕС определи 17 суровини като стратегически за икономиката нао съюза. СНИМКА: WWW.FREEPIK.COM

Автор: Апостол Апостолов*, специално за Realno.bg

ЕС обяви списък от 34 суровини от критично значение за икономиката на съюза. Сред тях са литий, иридий и кобалт. Ако има прекъсване на доставките на тези продукти, рисковете за Европа са най-големи. 17 от суровините са определени като стратегически и са от решаващо значение за здравеопазването, енергийния преход, цифровизацията, сигурността, отбраната и космическите изследвания.

Нидерландия е сред силно засегнатите страни на Стария континент, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп въведе 25% мита върху вноса на стомана и алуминий. Правителството вече обяви, че е готово да защити интереса на страната и индустрията си.

„Минимизирането на нежелани зависимости и предотвратяването на нови е острието на правителството. Сигурността на доставките за нашата промишленост на суровини от критично значение и полупродукти е от съществено значение за нашата икономика и просперитет“, посочват в официално становище от пресслужбата на премиера Дик Схоф. Властите в ниската земя признават, че все още нямат пълна картина на всички рискове, след изненадващата стъпка на Доналд Тръмп. За тази цел Нидерландската обсерватория за материали (NMO) започва спешен анализ за най-големите рискове за индустрията на страната. Проучването се следи от Министерството на икономиката, научни институции, чуждестранни парньорски организации и бизнес общността.

„Анализът на Обсерваторията ще покаже къде сме твърде зависими, но също така и какви са алтернативите, като възможности за набавяне на суровини от други страни или пък за повторна употреба. В момента нашата картина все още е непълна и не можем да действаме достатъчно бързо, когато е необходимо в случай на рискове за доставките“, казва ресорният министър по икономическите въпроси Дирк Беляартс.

От министерството посочват, че литий, иридий и кобалт са важни суровини за производството на мобилни телефони, батерии, вятърни турбини, полупроводници, водород, слънчеви панели, LED осветление, отбранителни приложения.

Сред силно засегнатите компании от новата политика на Белия дом е базираният в Нидерландия индустриален гигант Tata Steel. От компанията заявиха пред местна телевизия, че са притеснени за бъдещето си и за бизнеса в САЩ.

Редица европейски лидери вече заявиха, че са чули с недоумение решението на Тръмп, което влиза в сила от 12 март. Критични коментари направиха Еманюел Макрон, Олаф Шолц, Антонио Коща, евродепутати. Темата попадна и във фокуса на виртуална среща на министрите на търговията на ЕС, които се заканиха да защитят европейската стоманодобивна и алуминиева промишленост.

Европейската комисия даде сигнали, че ще предприеме решителни ответни мерки, а министърът на развитието и технологиите на Полша Кшищоф Пашик, представител на страната ротационен председател на ЕС в момента, обяви, че се подтогвя общ фронт, който да се противопостави на евентуална дестабилизация на пазара.

Сърбия е един от потенциалните пазари, които може да осигури достатъчно количества литий. Страната разполага с огромни залежи в близост до град Лозница. Оператор е англо-австралийския миннодобивен гигант Rio Tinto.

През 2024 правителството даде зелена светлина и след 2 годишно затишие, повторно рестартира минен проект, който предизвика социално недоволство и обществени протести в защита на околната среда. Споразумението беше представено от президента Александър Вучич по време на Среща на върха в Белград, а Германия обеща да подкрепя развитието на търговска верига за дистрибуция на литий, което може да донесе милиарди евро инвестиции.

В свое интервю за германския Handelsblatt Александър Вучич разкри, че се водят разговори с редица европейски автомобилни производители, включително Mercedes, Volkswagen и Stellantis.

Не са малко обаче и противниците на идеята за повторното разкриване на мината, които отдавна критикуват президента Вучич и неговото правителство за лоши резултати в регулацията на индустриалния сектор.

Въпреки протестите на научните среди, Сърбия и Европейския съюз вече подписаха споразумение за сътрудничество в секторите за акумулаторни батерии, суровини и електрически превозни средства. При една от балканските си визите в сръбската столица, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен също даде ясен знак, че Брюксел ще разчита на Белград като стратегически партньор и очаква това сътрудничество да се задълбочи.

*Апостол Апостолов е икономически журналист, който живее в Брюксел от 2020 г. С интерес следи теми в енергетиката, „зелената“ енергия, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите, както и политиките в района на Бенелюкс – западноевропейския икономически съюз, включващ Белгия, Нидерландия и Люксембург.