Автор: Апостол Апостолов*, специално за Realno.bg
Вече една седмица в азербайджанската столица Баку се водят световни преговори и политики за климата. Това е форумът COP 29 или 29-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (UNFCCC).
Вместо оптимизъм обаче, обещанията на климатичния елит вдъхват все повече разочарования. Дебатите са в задънена улица. Развиващите се по-бедни страни настояват по-богатите да плащат много по-големи вноски за климата през следващите години. Да се обложат справедливо тези държави, които имат голям дял за глобалните емисии на парникови газове. Досега това е обща сума от 100 милиарда долара годишно, а исканията им са за увеличение от 10 пъти или за 1 трилион (1000 милиарда) долара годишно от правителствата и компаниите.
Гласът на богатите икономики казва, че тази сума е нереалистична, но така или иначе парите отново са най-важната тема и на тазгодишната среща на върха за климата. Светът ще трябва да намери компромис и да помогне на бедните страни да преминат към чиста енергия, като в същото време ще ги предпази от бедствия. Дали?
Кореспондентите на телевизиите NoS, VRT и на икономическия онлайн сайт nu.nl отбелязват, че едва на политическо ниво би бил постигнат компронис. Надеждите остават за следващите няколко дни, когато на масата на преговорите сядат експертите. Ако и тогава не се постигне споразумение – темата остава отворена за следващата световна среща COP в Бразилия. Журналистите отбелязват в своите материали, че една от причините за трудните преговори, малкото постигнати резултати и почти никакви начертани приоритети, е страната-домакин и на нейния президент Илхан Алиев.
Избор на страна- домакин
Обществената телевизия VRT риторично пита въобще защо се е стигнало до това домакинство за бъдещето на климата, след като се знае, че Азербайджан е силно привързана към изкопаемите горива поради големите си запаси от нефт и газ.
Още в своето приветствено слово президентът нажежи обстановката с думите, че петролът и газът са „дар от Бог“ и че страните, които притежават изкопаеми горива и ги комерсиализират, не трябва да бъдат обвинявани.
Белгийският главен преговарящ Петер Уиток отчита слабите резултати на форума и с липата на лидери като Урсула фон дер Лайен, Джо Байдън и други, които по-различни причини не присъстват.
Чад и нейните 48 градуса на сянка
За ролята на климата и че бедните страни имат крещяща нужда от всеки допълнителен долар, разказва в своята кореспонденция пратеникът на nu.nl. За събеседник той е намерил представител на държавата Чад. На въпрос дали е оправдано да се искат толкова пари, Умар Гаджи Сумаила отговаря, че „средствата са на живот и смърт“ и нуждите на малките страни трябва да бъдат взети под внимание.
„Стояли ли сте някога на температура от 48 градуса на сянка?“ С този въпрос Сумаила започва разгоговора и припомня, че през юни 2024 г. в неговата страна е регистрирана тази температура.
„Няма електричество, дрветата и културите умират. Чувствате се напълно изтощени“, казва Сумаила, който е директор по изменението на климата в Министерството на околната среда, рибарството и устойчивото развитие.
„Веднага след упостошителната жега ни залива потоп с последващи незапомнени наводнения. Това са най-тежките дни, които някога страната е виждала. Стотици жертви и щети за милиони долари. Пари, които Чад няма. Ние сме една от най-бедните страни в света. На всичкото отгоре по границите ни се водят войни“, казва Сумаила.
Той заявява, че страната се нуждае от технологии, които могат да й помогнат да стане по-устойчива на климатични бедствия. Като например по-добри системи за предупреждение. Чад се нуждае от 5 милиарда долара за националната стратегия за климата.
Картината на нуждаещите се се допълва от история за Пакистан и нейните опустошителни мусони. С всеки мусон пакистанците затаяват дъх, заявява Фара Наурийн е директор на Mercy Corps Asia, неправителствена организация, посветена на климатичната справедливост в региона.
Наводненията също са новата реалност в Пакистан след бедствията през 2022 г. „Когато видите нещо подобно със собствените си очи, осъзнавате колко сериозен е климатичният проблем“, казва Наурийн.
Две години по-късно страната все още се опитва да се изправи на краката си, но процесът е бавен. „Водата може да е изчезнала, но въздействието не е. Освен това остава да видим дали това ще се случи отново“, казва той.
Наурийн нарича подкрепата за климата под формата на заеми „несправедлива“ и „икономически неустойчива“. По думите й в резултат на това бедните страни само ще затъват в дългове.
„Затова тя се застъпва за дарения, така че развиващите се страни да могат да защитят гражданите, без да увеличават дълговото бреме. „Нямаме полза от половинчати ангажименти. Искаме да бъдем взети на сериозно.“
*Апостол Апостолов е икономически журналист, който живее в Брюксел от 2020 г. С интерес следи теми в енергетиката, „зелената“ енергия, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите, както и политиките в района на Бенелюкс – западноевропейския икономически съюз, включващ Белгия, Нидерландия и Люксембург.
