74% от младите българи мислят за емиграция

Поколението, което е живяло единствено в България – член на ЕС и НАТО, не знае друг данък и няма причина да узнава. Защото това е най-подвижното и глобализирано поколение. СНИМКА: FREEPIK.COM

Притеснителни тенденции за нагласите на младите хора в България се очертават в ново мащабно проучване, представено от Институт по социология „Иван Хаджийски“.

Динамиката на последните шест години се е отразила в множество аспекти на нагласите, ценностите и приоритетите на българите на възраст от 14 до 29 години – от намерението за миграция, през отношението към работата, създаването на семейство и политиката. Серията младежки проучвания са проведено от IPSOS между 9 февруари и 25 март 2024 г. чрез 8943 интервюта в Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Северна Македония, Черна гора, Румъния, Сърбия, Словения, Гърция и Турция, използвайки компютърно асистирани онлайн интервюта (CAWI), компютърно асистирани телефонни интервюта и компютърно асистирани лични интервюта. Изследването на младежта в Югоизточна Европа е извършено от екип на Фондация Фридрих Еберт.

Ключови факти от проучването:

  • Близо половината от работещите млади хора декларират, че не работят по специалността си. За 6 години този дял е нараснал драстично (от 18% на 48%) и е чувствително по-висок от средния за региона. Едва 51% от младите смятат, че експертните им умения ще им помогнат да си намерят работа.
  • Повечето млади българи (56%) смятат за важно да завършат университет, но едва една пета (21%) са удовлетворени от качеството на образованието у нас.
  • Цели 74% обмислят, повече или по-малко сериозно, идеята за емиграция в чужбина. Последните години бележат пореден ръст в емиграционните намерения.
  • Само 19% подкрепят тезата, че диктатурата може да е по-добра форма на управление от демокрацията.
  • Мнозинството млади хора (70%) вярват, че ги чака по-добро бъдеще. От друга страна, малцинство от 29% вярва в по-доброто бъдеще на българското общество.
  • Като своя водеща ценност младите хора посочват на първо място най-често човешките права (24%), сигурността (20%) и икономическото благосъстояние (14%). Най-сериозните притеснения за младите българи са свързани с лошото здравеопазване в страната (47%), рисковете от война (44%) и климатичните промени (42%).
  • Има осезаем ръст в интереса към политиката – от 7% през 2018 г. на 21% сега. Дясната самоидентификация (24%) води пред лявата (15%), като по-голямата част (41%) се определят в центъра.
  • Едва 15% от младите българи виждат себе си напълно като европейци, докато 16% изобщо не се смятат за такива.

    Цялото изследване за България може да намерите ТУК