Автор: Михаил Стоянов, пазарен наблюдател и инвеститор, създател на Investo.bg
Ние сме колкото арогантни и самодоволни, толкова и невежи и ограничени. А комбинацията от излишък на слабости и дефицит на силни страни бива усилвана многократно от високите технологии.
Но не технологиите са виновни, а нашата присъща склонност да делегираме всичко, което ни е трудно.
А коя е най-тегавата дейност, позната на човек?
Това е мисленето.
Разглезени от безпрецедентното изобилие, в което живеем, ние дори не се сещаме да се замислим, че цивилизацията съществува отпреди да има смартфони, социални мрежи и ИИ. Ние смятаме, че историята започва и свършва с настоящата епоха.
Нека погледнем следната снимка.
Това е едно от инженерните чудеса, сътворени от човек – разузнавателният самолет Lockheed SR71 Blackbird. Разработен е през 60те години на 20ти век.
Огромна част от неговите модули и възли са проектирани и изработени за първи път в историята на авиацията. Примери са титановата обшивка на фюзелажа, която да устои свръхзвуковата скорост, охлаждането на газовите турбини и комуникационната система на самолета, подходяща за полети над 20 000 метра височина.
От дистанцията на времето и най-вече на технологичния прогрес, изглежда меко казано шокиращо, че SR71 не е проектиран с помощта на ИИ и дата центрове, а по старомодния начин – на чертожната дъска с калкулатор в ръка.
Какъв е изводът?
Без значение колко неща делегираме, едно нещо винаги трябва да зависи изцяло от нас. Това е мисленето.
Точно благодарение на него ние сме способни да създаваме немислими неща като SR71. Прогресът на индивидуално и колективно ниво зависи от наличието (или липсата) на мисловни процеси.
Въпреки това, ние смятаме, че щом разполагаме с интернет и ИИ, светът няма повече тайни от нас, следователно мисленето става излишно.
Всичко е въпрос на промпт.
Или пък не.
Защо ИИ не е толкова могъщ, колкото си мислим?
Има три причини, поради които ИИ далеч не е толкова могъщ, колкото ни се иска:
– Малка част от информацията в нета е свободно достъпна за ботовете;
– Има информация, която е извън мрежата, тоест тя не се намира на устройства, свързани с интернет;
– ИИ постоянно генерира нова информация, която същият този ИИ използва впоследствие.
Първо, огромна част от информацията в мрежата е недостъпна, било то заради paywall или друг тип ограничения. За справка следното изображение:
Ясно се вижда, че на всеки сто байта имаме достъп до най-много пет. Освен това, твърде често информацията, която търсим, не се намира сред тези 5%, а в недостъпните 95%.
Има още един важен нюанс – а именно произходът на тези достъпни 5%.
Горната графика показва кои са най-използваните източници от ChatGPT и Perplexity. Прави впечатление, че това са мейн стрийм платформи. Това е ясен знак, че качеството на извлечените данни е повече от съмнително. Обобщено, на всеки сто байта ние реално имаме достъп до едва пет – и то със спорна информационна и прогностична стойност.
Интересното обаче не свършва дотук. Колкото и абсурдно да звучи в епохата на ИИ има информация, която е извън мрежата. Тя може да е качена на дигитален носител, но последният да не е свързан с интернет.
И какво се получава?
Питаме ИИ за всичко – от това как да отслабна като ям понички, през защо съм прост, до къде да инвестирам, за да стана богат със задна дата.
Поради ограничения достъп до информация, ИИ работи с непълни входящи данни, а това неизбежно се отразява на резултатите от нашето търсене.
И сега е време да разгледаме третата причина. През последните две години все повече съдържание се създава с помощта или изцяло от ИИ. Съответно, ИИ-създадените текстове попадат в категорията общодостъпна информация.
Така, когато питаме ИИ каквото и да било, алгоритъмът по време на своето търсене анализира нарастващо количество ИИ създадена информация. Резултатът е ИИ генерирана информация, която е едновременно входяща суровина и изходящ продукт.
Добре де, хайде тогава да се върнем на телефоните с копчета и кабелната телевизия.
Не, разбира се.
ИИ е инструмент, нищо повече. Полезността на всеки инструмент е функция на уменията на боравещия с него. С други думи, познаването на силните и слабите страни на ИИ и как да (не) работим с него, предопределят крайния резултат.
Тогава къде се крие силата на ИИ?
За да намерим отговора на този въпрос, нека да разгледаме пътя на информацията и видовете информация.
Пътя на информацията
Информацията не е знание, а знанието не е мъдрост. В същото време, мъдростта започва пътя си като информация.
Всяко наше заключение някога е било разпръснати и привидно несвързани парченца информация, тоест данни. Обаче това е само началото, както се вижда на следната графика.
Данните, разгледани изолирано, не означават нищо. Те имат нужда от контекст, за да се превърнат в информация – което, подчертавам, не бива да се бърка със знание или мъдрост. Следващата стъпка е да превърнем информацията в знание. Това ще рече да синтезираме изводи, с чиято помощ да решаваме реални проблеми.
И накрая идва последният етап – знанието се превръща в мъдрост. Но само при едно условие. За целта следва да тестваме нашите изводи срещу даден казус, като след това анализираме резултата, тоест обратната връзка. Изводите от този анализ ни правят малко по-мъдри… или поне по-малко прости.
Дори да знаем на кой етап да използваме ИИ, това не е достатъчно. Връщаме се на темата за (не)достъпната информация.
Достъпна и недостъпна информация
Дотук разбрахме, че ИИ е отличен инструмент за първите две спирки от пътя на информацията – събиране и подреждане на данни и информация. Обаче при едно условия: ако ИИ има достъп до нея.
Затова, когато търсим специализирани данни, няма как да очакваме ИИ да работи перфектно, защото подобна информация е платена или изисква определено ниво на достъп. Давам и два примера в контекста на инвестициите.
Ако търсим следното: резултати за последните пет тримесечия на компания АБВ, ИИ е супер. С негова помощ ще съберем, филтрираме и подредим данните. След това е наш ред – анализираме данните и създаваме инвестиционна хипотеза. Последната стъпка, но не по важност, е тестването на нашата хипотеза.
Обаче, финансовите отчети имат един недостатък – те са общодостъпни. Това означава, че те не носят информационно предимство. За да сме напред, или поне не назад, освен финансите на предприятието, трябва да анализираме спецификите на бизнеса и конкретните финансови инструменти. Последното е от огромно значение, когато говорим за облигации и деривати.
Примерно, ако търсим с ИИ подробности за емисиите облигации на дадена компания или за спецификациите на даден кораб, най-вероятно ще ударим на камък. В най-добрия случай ще получим частичен достъп до хаотично пръсната информация. За да открием точната информация, от нас се изисква да работим със специализирани бази данни. В случая с облигациите това са C-bonds, а за корабите – Vison.
Разбира се, няма как да разполагаме с всичката информация, дори ако имаме достъп до всички платени платформи. По дефиниция, това, което не знаем, е много повече от това, което знаем.
Накрая на деня, ние имаме нуждата не от всичката информация, а единствено от точната информация, предоставена навреме.
Финални размисли
ИИ има място в инструментариума на всеки пазарен участник, но не като заместител на мисленето, тоест вземането на решения и управлението на риска, а като събирач и куратор на данни.
Отвъд тези задачи, ИИ е безполезен. Основна причина е лимитираният достъп до информация. Нека не забравяме, че едва пет процента от наличната в интернет информация е достъпна свободно, при това нейното качество е спорно.
И в заключение на днешната творба ще споделя цитата на Екзюпери от преди 80 години, който е все по-валиден и днес.
Произвеждаме 10 000 пиана дневно, но все същите няколко човека могат да ги използват по предназначение.
С други думи, ИИ няма да ни направи нито знаещи, нито мъдри.
Мисленето и мъдренето са изцяло наша отговорност.
