Автор: Михаил Стоянов, инвеститор и пазарен наблюдател, създател на Investo.bg
Хората все търсим лесното. В същото време, трудното е това, което истински ценим.
Време е за кратка история за лесното и трудното.
Притчата, която ще прочетете, е рециклирана многократно от моите любими гурута. Като представителна извадка за народното творчество на гуру гилдията, тя на пръв поглед носи поука, но в същото време пропуска нещо много важно.
Преди да видим какво е то, нека да си припомним въпросната приказка.
Притча за Рибаря и Бизнесмена
Един бизнесмен се разхождал по брега, се натъква на рибар, който лениво се излежава на плажа. До него имало две големи риби – уловът му за деня. Гледката направила впечатление на бизнесмена и той решил да заговори безгрижния рибар.
Попитал го какво прави на брега на морето. Рибарят спокойно отговорил, че очаква пристигането на двама клиенти, които да купят улова и да си прибере очакваната печалба. Бизнесменът останал изненадан. Зачудил се защо този интелигентен човек, вместо да си губи времето на плажа, не налови още риба и така да увеличи приходите си. Не се стърпял и го попитал:
– Защо не хванеш още няколко риби с въдицата си, преди да пристигнат клиентите ти? Рибарят останал видимо изненадан от въпроса и отговорил с въпрос:
– За какво ми е повече риба?
– Ще изкараш повече пари – отговорил бизнесменът.
Рибарят, още по-учуден, попитал: – За какво са ми повече пари?
Умният бизнесмен му обяснил, че с парите може да купи малка лодка, с която да лови повече риба.
Рибарят отново изглеждал объркан. Все още не проумявал защо бизнесменът настоявал да го убеди, че е по-добре за него да увеличи улова и печалбата си.
Бизнесменът забелязал недоумението на рибаря и решил да му обясни още веднъж какво има предвид:
– Колкото повече риба хващаш, толкова повече пари ще печелиш. Ще можеш да основеш собствена компания, да наемеш служители, които да вършат твоята работа, докато ти си лежиш и се препичаш на плажа.
Рибарят го погледнал доста учудено и задал простичкия въпрос:
– А какво смяташ, че правя сега?
Приказката за бизнесмена и рибаря, в която вторият поучава първия, че няма смисъл да върви трудния и дълъг път, за да достигне до заветната цел – в случая да лови безгрижно риба – е колкото вярна, толкова и подвеждаща.
Не мога да не се съглася със следния извод – човек е толкова по-богат, колкото по-малко неща му липсват. Ако вярваме в противното, ние ще гоним вятъра в преследване на „повече“ от „по-доброто“… каквото и да е то. Обаче проблемът е, че притчата игнорира ролята на пътя. За да оценим това, което имаме, ние трябва да платим цената – да стъпим на нашия път и да го (из)вървим.
„Гуру-некоректната“ истина е, че от двамата – бизнесмена и рибаря – първият, който е преминал през трудното, за да постигне лесното, може да се окаже този с по-удовлетворяващ живот.
Само преодолявайки трудностите по пътя към целта, ние израстваме и започваме да ценим постигнатото. Ако още от първия ден лежерно ловим риба, много бързо ще се отегчим. Не е изключено дори да намразим риболова. Причината не е тайна – не сме платили цената, за да имаме правото безметежно да хвърляме въдицата по цял ден.
Цената на лесното е трудното.
