Автор: Михаил Стоянов, пазарен наблюдател, създател на специализираната платформа Investo.bg
Ормузкият проток за порден път заема централно място в ефира. Въпросът е дали ще бъде блокиран. Според говорещите глави в телевизора отговорът е положителен.
Блокада на Ормуз би имала изключително висока геополитическа, следователно и геоикономическа цена за Иран. Ето и някои от аргументите:
• Затваряйки Ормуз, Иран блокира своята икономика, зависима от износа на фосилни горива и торове. И не само това – огромна част от потребителските стоки за иранската популация влизат също през Ормуз. Не случайно, протокът е наричан „Белите дробове на Иран“.
• Иран споделя Персийския залив с едни от основните износители на газ, суров петрол и петролопродукти – Кувейт, Ирак, ОАЕ, Саудитска Арабия, Катар. Износът на въпросните страни до голяма степен зависи от състоянието на Ормузкия проток. Съответно блокада на протока няма да бъде посрещнато с овации от изброените страни. Неговото затваряне ще превърне Иран в още по-голям аутсайдер в региона.
• Страните зависещи от вноса на петрол от Иран, като Китай също няма да се сред най-щастливите от подобно решение.
• Иран де юре е унитарна президента република, обаче де факто е теокрация. Иранските президент и парламент са повече декорация, отколкото функционални институции с власт, особено върху решенията, касаещи външната политика на Иран. Ключовите решения се вземат от Съветът на Настойниците, религиозен инструмент създаден от аятолах Хомейни сред революцията през 1979 г. Тоест крайното решение да (не) се затвори Ормуз ще се вземе от въпросния съвет, а не на базата на днешното гласуване.
• Част от Ормуз се пада в териториалните води на Оман. Следователно, пълното затваряне на протока означава навлизане в оманска територия.
Разбира се, има малък процент шанс тоталната ирационалност сред иранските лидери да надделее и протокът да бъде затворен. Обаче статистиката от последните 46 години казва друго. Иран е използвал риториката Ормуз над 10 пъти и нито веднъж не се е стигало до затваряне.
В заключение, казаното не отхвърля напълно хипотезата за затваряне на Ормуз. То единствено цели да напомни, че това е много по-трудно и скъпо за Иран, отколкото изглежда на пръв поглед.
Мнението е от личния фейсбук профил на Михаил Стоянов. Заглавието е на Realno.bg
*Ормузкият проток свързва Персийския залив и Оманския залив. Той осигурява единствения морски път от Персийския залив към открития океан и е един от най-стратегически важните морски маршрути в света. На северния бряг се намира Иран, а на южния е полуостров Мусандам, който се поделя между Обединените арабски емирства и губернаторството Мусандам — ексклав на Оман. Ормузкият проток е с дължина около 90 морски мили (167 км), а ширината му варира от приблизително 52 морски мили (96 км) до 21 морски мили (39 км).
През пролива преминава една трета от световния втечнен природен газ и почти 25% от общото световно потребление на петрол, което го прави изключително важна стратегическа точка за международната търговия.
Проливът никога не е бил затварян по време на конфликти в Близкия изток.
