Автор: Tavex
Полската централна банка е водещ купувач на злато сред централните банки по света (според данни от април т.г.). Източноевропейската страна е увеличила златните си резерви с допълнителни 12 тона, следвана от Чехия с 3 тона и Китай, Турция и Киргизстан – всяка с по 2 тона. В комбинация с други държави от Централна Азия, регионът заема ключова роля в глобалното търсене на благородния метал.
Извън централните банки, значителен купувач се оказва Суверенният петролен фонд на Азербайджан, който от началото на годината е купил близо 20 тона злато – изпреварен единствено от Полша, с над 60 тона за същия период.
Централните банки продължават да бъдат основен двигател на бичия пазар на злато, който бележи рекорден ръст през последните две години. По данни на американската инвестиционна банка Goldman Sachs, държавните финансови институции прибавят средно по 80 тона злато месечно към резервите си – равностойност на около 8,5 трилиона щатски долара по текущи пазарни цени. Това представлява приблизително 1000 тона годишно или около една четвърт от световния минен добив.
Няма индикации за забавяне на този тренд. Според проучване на британската банка HSBC сред 72 централни банки, проведено през януари, близо една трета от анкетираните институции планират нови покупки на злато през 2025 г., като нито една не е заявила намерение за продажба.
Повишеният интерес към злато се засилва след началото на войната в Украйна и особено след замразяването на активите на Руската централна банка. Според Bloomberg, неофициалните годишни покупки на злато от страна на централни банки са се удвоили от 2022 г. насам – от 500 на 1000 тона. За разлика от други финансови активи, златото, съхранявано в национални трезори, не може да бъде конфискувано от чужди държави или блокирано чрез клирингови механизми.
В анализа си Goldman Sachs прогнозира покачване на цената на златото до 3700 долара за тройунция до края на 2025 г., спрямо настоящото ниво от 3300–3400 долара.
