Прекомерното и агресивно отразяване носи сериозни рискове за всеки дългосрочен образ. СНИМКА: ЛЮБЕН ЛЕСИДРЕНСКИ/ ЛИЧЕН АРХИВ
От пиарска гледна точка български медии, политици и институции прекаляват с темата Дара.
Не говорим за историческия ѝ успех, за таланта, за хейта, за конспирациите около Евровизия, а за интензивното напояване на ефира и публичното пространство, което стига дотам, че звънеца в училище звъни с Bangaranga…
Не говорим и за безспорните икономически и социални ефекти за страната, а за това, че прекаленото медийно присъствие крие сериозни рискове за образа на артиста и понякога води до обратен ефект.
Когато един човек е навсякъде, в медийните среди наричаме това “пресоляване на супата”, което си е опасно. Натрапчивото хвалене често провокира критични реакции, които така или иначе са характерни за част от аудиторията. Напоителната информация как се чувства Дара, къде е Дара, какво прави Дара в момента, с кого е Дара, кой е мъжът до Дара, коя е приятелката до Дара, коя е учителката на Дара и т.н. размиват важността на самия успех на таланта.
Разбираемо е, че медиите трудно спазват стратегиите за период на „медийно затишие“ след големи събития, но те помагат на публиката да „отдъхне“ и поддържат „глада“ за следващите проекти на изпълнителя. Телевизионери и издатели се възползват от вълната на позитивизъм, за да генерират лесни кликове и рейтинг. Но в стремежа си за рейтинг и кликове те могат да превърнат възхищението в раздразнение.
Прекомерното и агресивно отразяване носи сериозни рискове за всеки дългосрочен образ. Забележете новините – Дара, Дара, бюджета, Дара, Путин, Си, мечки, горива, Дара…
Бъдете сигурни, че когато позитивните новини се изчерпят, не малко журналисти ще започват да ровят за скандали, за да поддържат трафика. Отразяването на едно име всеки ден кара неутралните да изпитват органична неприязън и най-малкото да сменят канала, когато започва поредното “дълбоко” и “откровено” интервю с нашето момиче. В крайна сметка, част от хората, които днес я издигат на пиедестал, утре ще бъдат първите, които ще се възползват от евентуален гаф, за да генерират нови кликове. Просто е , те се хранят от тях и това ги интересува.
Би било добре за нея, ако ПР екипът ѝ премине от стратегия на „агресивна популярност“ към „контролиран дефицит“. Това не означава да се отказват интервюта за “Ройтерс” или “Асошиейтед Прес”. А да се остави артистът да се “събере” и канализира енергията си за бъдещи успехи.
