Автор: Апостол Апостолов*, специално за Realno.bg
Икономиката на Белгия се задъхва. От всички бизнес сектори в страната само технологичните компании очакват ръст на оборота през следващите шест месеца. Голяма част от ръководителите на предприятията прогнозират свиване на продажбите или в най-добрия случай да завършат годината както миналата, която не е много успешна за тях. Много от мениджърите заявяват, че очакват рецесия.
Нагласите на бизнеса за първото полугодие на 2025 г. обобщава браншовата Федерация на предприятията (FEB), която анализира резултати от допитване сред компании, които формират 4/5 от износа на страната.
Кои са най-големите икономически проблеми за бизнеса?
Мениджърите за пореден път през последните няколко месеца посочват високата цена на промишлената електроенергия, която е 5 пъти над тази в САЩ, например. Разходите за труд са друг препъникамък. За инвестиции и разширяване на бизнеси на този етап не става и дума. Тъмните облаци надвиснали над предприятията са блокирали инвестиционните планове – поне за шестмесечието. В анкетата само няколко компании от транспорта и металургията заявяват, че планират да инвестират, казва в интервю за ежедневника „Де тейд“ главният икономист на Федерацията Едуард Русенс. Той прави уточнението, че не става дума за разширение на бизнеси, нови проекти, а по-скоро за „устойчивост“.
Поради кризата в частния сектор белгийската икономика расте с все по-бавни темпове – от 1,3% през 2023 г. до 1% през 2024 г., като прогнозите за тази година са за забавяне до 0,6%.
Бизнес инвестициите намаляват от 3 години. Според Питер Тимерманс, управляващ директор на FEB, картината е „логичният вторичен трус от короната и енергийната криза“.
„Танцуваме рисковано на опънато въже. Проблемите, пред които са изправени нашите компании, са кристално ясни и решенията за обръщане на хода на събитията са известни на всички. Затова можем да се надяваме, че новото правителство ще се справи правилно с проблемите, казва Тимерманс.
От FEB са категорични, че не е добра идея следващото правителство да „облага успеха“, например под формата на данък върху капиталовите печалби.
„Когато нещата са толкова зле, колкото са днес, трябва да се въоръжите. Това означава, че икономическата тъкан трябва да е по-силна, а това не се случва чрез данъци, които причиняват разрушение. Ако не можем да спрем разпространяващата се икономическа криза, никога няма да въведем бюджета в ред“, казва Едуард Русенс.
За тежката ситуация говори и статистиката – 11 549 фалита са обявени в Белгия през 2024 година. Над 27 000 души са загубили работа. Сред най-големите компании паднали „извън борда“, са производителят на автобуси Van Hool и този на чипове Belgan, фабриката за обувки Bristol и белгийските магазини за килими от веригата Carpetright.
Най-много фалирали компании има в строителния и транспортния сектор, търговията на едро, доставчиците на бизнес услуги. В хотелиерството също има затворили бизнеси, но те са далеч по-малко, в сравнение с нивата от корона кризата.
Началото на 2025 година изправя фирмите пред още едно предизвикателство – ръстът на инфлацията. Според един специфичен закон, характерен само за Белгия и Люксембург – с поскъпването на живота и обявения ръст от статистиката, фирмите са задължени по специална формула да актуализират заплатите на служителите в държавната администрация и частния сектор.
Не по-цветущо е положението в съседна Германия, в която освен тежка икономическа криза, политическа безизходица и предсрочни избори, частният сектор е „разклатен“ от лавина от фалити. Според Института за икономически изследвания в Хале, ситуацията може да се сравни с финансовата криза от 2008-2009 година, когато е имало по 1400 досиета на месец за обявени фалити.
Нидерландските медии отбелязват, че освен тежките времена за съседите от Белгия и Германия, полъхът на фалитите и лавина от безработни са обзели Обединеното кралство. По-високите данъци са принудили една четвърт от фирмите да пратят служители на борсата, според проучване на S&P Global. Такъв темп на съкращения не се е случвал от половин век, ако не броим корона кризата, казват от агенцията.
*Апостол Апостолов е икономически журналист, който живее в Брюксел от 2020 г. С интерес следи теми в енергетиката, „зелената“ енергия, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите, както и политиките в района на Бенелюкс – западноевропейския икономически съюз, включващ Белгия, Нидерландия и Люксембург.