Автор: Апостол Апостолов*, специално за Realno.bg
Белгийското правителство спря планираното мегастроителство на изкуствения енергиен остров в Северно море. Причината е, че „Принцеса Елизабет“, както се нарича проектът, рязко е увеличил цената си.
Проектът за изкуствения остров стартира през 2021 г. Оттогава инвестицията е нараснала до 8 милиарда евро, а финансиране няма. През миналата година бе дадено началото на т.нар. първа фаза, а през тази трябваше да започне и втората.
След „замразяване“ на дейностите в тазгодишния бюджет ще останат 3 млрд. евро, изчисли ресорния енергиен министър Матийо Бихе. Пред пресата той се аргументира, че правителството има „други, по-ефективни начини да поддържа сигурно енергийно бъдеще, без прекомерни разходи за потребителите“.
Със спирането на проекта, правителството се отказва да строи и трети вятърен парк в Северно море. Засега остава идеята да бъде пуснат нов свързващ кабел за постоянен ток между острова и Великобритания.
Енергийният остров „Принцеса Елизабет“ трябваш да заема площ от 5 хектара, на 45 километра от брега на Остенде. Плановете бяха конструктивно да бъде закрепен с бетонни елементи за морското дъно както и със стена срещу бушуващите вълни.
Амбициите на предишното енергийно министерство и операторът „Елиа“ бяха първоначално офшорният вятърен парк да е с капацитет от 2,3 гигавата и да бъде разширен до 8 гигавата през 2040 г.
С отказа си властите в Блюксел спъват съвместните планове за острова на още седем държави, които разчитаха на електроенергия от проекта. През 2022 г. правителствените лидери на Белгия, Германия, Дания, Норвегия, Обединеното кралство, Ирландия, Франция, Люксембург и Нидерландия подписаха споразумение за взаимна свързаност с ангажимента да осигурят десетки милиарди евро за електрически кабели, генераторни платформи и водородни тръбопроводи през следващите години. На тази среща на високо равнище край белгийското крайбрежие произлезе и крилатата фраза, че изкуственият остров е първата крачка от трансформацията на Северно море от „гробище“ на изоставени газови платформи до най-голямата зелена електроцентрала в Европа. А централно място в тази мечта заемаше пристанището на Остенде – известно като родното място на офшорната вятърна енергия в Европа.
Замразяването на проекта поставя под съмнение и реализацията на мащабна инвестиционна стратегия на националния електропреносен оператор „Елиа“. Компанията планираше строителство на нов сервизен център с многофункционална сграда на площ от 500 м², контролна зала за наблюдение, склад за съхранение на строителна техника и постоянна работа на 30 специалисти.
Със спирането на проекта на практика правителството на Бард де Вевер зачерква емблемата в енергийната политика на своя предшественик Александър Де Кроо. За предишния либерален кабинет изкуственият остров бе визитна картичка, която показваше големите иновативни амбиции на Белгия в енергетиката. С идване на власт на новия „шериф“ обаче, дойде и единственото решение в енергетиката към момента, което всъщност е стъпка назад – да се отмени стар закон, който предвиждаше да се затворят всички АЕЦ в Белгия.
Реализацията на „Принцеса Елизабет“ бе от ключово значение и за Европейската комисия, която одобри държавна помощ за проекта и отделно предостави 3,7 млн. евро за тази обещаваща европейска „зелена“ енергийна стъпка.
*Апостол Апостолов е икономически журналист, който живее в Брюксел от 2020 г. С интерес следи теми в енергетиката, „зелената“ енергия, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите, както и политиките в района на Бенелюкс – западноевропейския икономически съюз, включващ Белгия, Нидерландия и Люксембург.
