На днешната дата (21 октомври) през 1833 година в Стокхолм е роден Алфред Бернхард Нобел – шведски химик, инженер и предприемач, изобретил динамита. Той завещава огромното си състояние за учредяването на Нобеловите награди.
Семейство
Семейството на Нобел произлиза от Олоф Рудбек, най-известният технически гений в Швеция през XVII век – епоха, в която Швеция е велика сила в Северна Европа. Бащата на Алфред – Имануел Нобел, архитект и строител, се увлича по механика, има няколко патента за различни машини, интересува се от експлозиви, развива предприемачество. След банкрут на предприятието му за еластични тъкани, търсейки пътища за нова предприемаческа дейност, той отива във Финландия, а след това – в Санкт Петербург, Русия. Там основава предприятие за производство на подводни мини, машини и инструменти, което бързо се разраства, тъй като осигурява оборудване за руската армия.
Успешен в своите индустриални и бизнес начинания, Имануел Нобел успява през 1842 г. да вземе семейството си в Санкт Петербург. Там синовете му получават първокласно образование от частни учители. Обучението включва природни науки, езици и литература.
До 17-годишна възраст Алфред Нобел говори свободно шведски, руски, френски, английски и немски. Основните му интереси са към английската литература и поезия, както и към химията и физиката. Бащата на Алфред, който иска синовете му да се присъединят към неговото предприятие като инженери, не харесва интереса на Алфред към поезията и намира сина си за доста интровертен. За да разшири хоризонтите на Алфред, той го изпраща в чужбина за по-нататъшно обучение по химическо инженерство. В рамките на две години Алфред посещава Швеция, Германия, Франция и САЩ. В Париж, градът, който харесва най-много, започва работа в частната лаборатория на известен химик. Там се запознава с младия италиански химик Асканио Собреро, който три години по-рано изобретява нитроглицерина – силно експлозивна течност.
Динамитът
Алфред Нобел се интересува много от нитроглицерина и как той може да бъде използван на практика в строителството. Той осъзнава, че проблемите с безопасността трябва да бъдат решени и търси начини да се разработи метод за контролирана детонация на нитроглицерин.
През 1852 г. Алфред е помолен да се върне и да работи в семейното предприятие, което процъфтява благодарение на доставките си за руската армия. Заедно с баща си той извършва експерименти за разработване на нитроглицерин като търговски и технически полезен експлозив.
След края на войната Нобел се завръща в Швеция през 1863 г. и се концентрира върху разработването на нитроглицерин като експлозив. Няколко експлозии, включително инцидент през 1864 г., при който загива брат му Емил, карат властите да забранят по-нататъшни експерименти с нитроглицерин в границите на Стокхолм, което принуждава Нобел да прави експериментите си на шлеп, закотвен на езерото Меларен.
Алфред не се обезсърчава. Той открива, че когато нитроглицеринът е включен в гъсти инертни вещества, става по-безопасен и по-удобен за обработка. През 1864 г. успява да започне масово производство на нитроглицерин, а три години по-късно тази смес е патентована като динамит. Нобел демонстрира неговия експлозив за първи път тази година в Редхил, Съри, Англия. По-късно комбинира нитроглицерин с друг експлозив, пироксилилин, прозрачно като желе вещество, което е по-мощен експлозив от динамита. Гелигнита или взривяващото желе като е патентовано като търговска марка и последвано от множество подобни комбинации, модифицирани чрез добавяне на калиев нитрат и много други вещества.
Бизнес нюха на Алфред Нобел му помага и до смъртта си той притежава 93 фабрики за динамит в целия свят.
Личният живот
Въпреки големите си успехи в бизнеса, Нобел е меланхоличен, недоволен от живота човек, който сам си създава много проблеми. Никога не се жени. Когато негов роднина го моли да каже нещо за себе си, за да попълни историята на рода, той отговаря: „Най-голям грях: Не почита мамона. Важни събития в живота: Няма.“
Независимо от факта, че прекарва доста време в любимия си Париж, голяма част от живота си той постоянно пътува. Виктор Юго го описва като „най-богатия скитник в Европа“. Когато не пътува или не се занимава с бизнес, Нобел работи интензивно в различните си лаборатории, първо в Стокхолм, а по-късно в Хамбург (Германия), Ардеер (Шотландия), Париж и Севран (Франция), Карлскога (Швеция) и Сан Ремо ( Италия).
Интензивната работа и пътуванията не му оставят много време за личен живот. На 43 години се чувства като старец. По това време чрез обява във вестник той търси „дама на зряла възраст, владееща езици, като секретарка и надзорник на домакинството“. Най-квалифицираният кандидат се оказа австрийката, графиня Берта Кински. След като работи много кратко време за Нобел, тя решава да се върне в Австрия, за да се омъжи за граф Артур фон Зутнер.
Въпреки това Алфред Нобел и Берта фон Зутнер остават приятели и продължават да си пишат писма в продължение на десетилетия. През годините Берта фон Зутнер става все по-критична към надпреварата във въоръжаването и става видна фигура в движението за мир. Без съмнение това повлия на Алфред Нобел, когато написва окончателното си завещание, което трябваше да включва награда за хора или организации, които насърчават мира. Няколко години след смъртта на Алфред Нобел, норвежкият парламентът решава да присъди Нобеловата награда за мир за 1905 г. на Берта фон Зутнер.
Величието на Алфред Нобел се крие в способността му да съчетава проницателния ум на учен и изобретател с далновидната динамика на индустриалеца. Много от компаниите, основани от Нобел, са се превърнали в индустриални предприятия, които все още играят важна роля в световната икономика, например Imperial Chemical Industries (ICI), Великобритания; Société Centrale de Dynamite, Франция; и Dyno Industries в Норвегия. Към края на живота си той придобива компанията AB Bofors в Карлскога, където имението Бьоркборн става негов шведски дом.
Алфред Нобел умира в Сан Ремо, Италия, на 10 декември 1896 г. Погледан е в Стокхолм. Когато завещанието му е отворено през януари 1897 г. се оказва че състоянието му ще бъде използвано за награди по физика, химия, медицина, литература и мир.
Завещанието
Изпълнители на последната му воля са секретарят му Рагнар Сулман и стокхолмският адвокат Рудолф Лилеквист.
След съдебни дела в Стокхолм и Париж за установяване на местожителството му и с наследниците му, при които се потвърждава валидността на завещанието, изпълнителите създават устав на бъдещата Нобелова фондация. Уставът е гласуван в Шведския парламент и е утвърден от краля на Швеция. На 29 юни 1900 г. е учредена Нобеловата фондация.
След смъртта на Нобел започва дълъг процес за реализиране на визията му и първите Нобелови награди са присъдени през 1901 г. През 1969 г. е учредена нова награда – SverigesRiksbankPrize за икономически науки в памет на Алфред Нобел. Добавянето му беше изключение, за да отпразнува тристагодишнината на централната банка на Швеция.
Между 1901 г. и 2024 г. Нобеловите награди и наградата Sveriges Riksbank за икономически науки в памет на Алфред Нобел са присъдени 627 пъти на 1012 души и организации. Като някои получават Нобелова награда повече от веднъж, това прави общо 976 лица и 28 организации.
Всяка година нобеловите награди и лауреати се обявяват през месец октомври. Очаквайте скоро повече за победителите за икономически науки – Дарон Аджемоглу, Саймън Джонсън и Джеймс Робинсън.
Източник на информация:
