Автор: Стойне Василев, независим личен финансов консултант, инвеститор и собственик на SmartMoney.bg
Напоследък много хора се опитват да изкарват пари от различни дейности и наричат себе си „инвеститори“ (въпреки че са много далеч от това). Други си мислят, че за да инвестираш се изискват някакви свръхестествени способности или огромен капитал. Реших да разгледам тази тема в дълбочина и в тази статия съм синтезирал на едно място 7-те стъпки, за да станем smart (умни, интелигентни и образовани) инвеститори.
Какво е инвестиция?
Да започнем с нещо базово. Според Уикипедия „Инвестицията e дългосрочно влагане на парични средства или капитал за придобиване на финансови инструменти или други активи с цел да се постигнат печелившо възвръщане във формата на лихва, друг доход или повишаване на стойността на инструмента”.
Първата част на определението е свързана с дългосрочното влагане на средства. Разбира се, тази дума (както и почти всяка друга) може да се тълкува различно от всеки човек. Ако вземем този термин от корпоративните финанси, дългосрочно е над 1 година (както минимум). Това не означава, че една инвестиция ще я купим и дължим за този период (защото много неща могат да се променят), а да имаме намерението да го направим. Съответно, ако сме решили да търгуваме по-често (на дневна, седмична или месечна база), това се нарича трейдинг, а хората, които го правят са трейдъри или спекуланти.
Ако прочетем внимателно втората част на обяснението, ще забележим, че още при влагането на паричните средства или капитал, имаме цел (очакване) нашата инвестиция да ни донесе печалба под някаква форма, т.е. да имаме повече средства в края на периода. В тази връзка, банковия депозит не е инвестиция, защото ще ни донесе фиксиран доход, който е по-нисък от инфлацията за периода (която в България е 3.2% към юли 2018 година, а средните лихви по депозитите са 0.2%). Същото се отнася и за други активи. Разбира се, някои инвестиции могат да ни донесат и загуби, но ние сме имали очакването, че те ще са печеливши, когато сме ги правили.
След като вече знаем какво е инвестиция, трудно ще се впишат в определението „инвестициите“ в нови гуми за колата, в „себе си“ или в скъп мобилен телефон, нали? Аз синтезирах 7 основни стъпки, които ще ни помогнат да станем smart инвеститори:
1. Да научим езика на инвеститорите
Познаването и разбирането на финансовите и инвестиционни термини е първото условие, за да станем добри инвеститори. Може да започнем с базови неща като ценни книжа, акции, данъци, облигации, банки, застраховки, доходност, падеж и много други. Всеки път, когато срещнем непозната дума е добре да спрем за малко и да намерим нейното определение. Не е нужно то да е сложно и да ни обърка още повече. В книгата ми „Умни пари“ съм обяснил всички сложни термини на ясен и достъпен език (което беше едно от най-трудните неща, когато я писах).
Аз започнах да се запознавам с езика на инвестициите още през 1995 година. Имах голямо желание да разбера как работят парите и да науча техните закони. Беше доста трудно да се намерят качествени материали и книги по темата на български език и това беше една от основните причини да уча усилено английски (заедно с това да разбирам какво се пее в любимите ми песни).
Постепенно, започнах да намирам книги на чужди автори (молех роднини и познати да ми ги купуват, когато пътуват извън България) и въпреки, че не всичко разбирах, все повече термини ми станаха познати. Разбира се, когато започнах да инвестирам и да работя във финансовата сфера, ми се изясниха на 100%.
2. Да разбираме цифрите
Ще е много трудно да станем smart инвеститори, ако не може да „четем“ цифрите в различни финансови отчети, коефициенти, показатели или съотношения. Може да започнем с нещо просто – да си водим всеки месец отчет за личните ни приходи и разходи, както и баланс за нашите активи и пасиви. Това ще ни научи да търсим взаимовръзки, отклонения, добри практики и начини за оптимизиране. На пръв поглед изглежда лесно, но в действителност не е така. А и не познавам успешен инвеститор, който не може да си направи сметка на собствените пари.
Най-хубавото е, че в 99% от случаите става въпрос за елементарни математически действия като събиране, изваждане, умножение и деление. Обикновено където има степенуване, коренуване или някакви функции, някой друг ги е сметнал преди нас и ни остава само да разберем какво ни „говорят“ те. Аз от малък се увличам по числата и техния език. В 7-ми клас дори стигнах до национално ниво на олимпиада по математика, а след това получих високи оценки на приемните изпити за висше образование по същия предмет.
Образованието ми в специалности „Финанси“ и „Счетоводство и контрол“, както и работата ми като външен одитор в BDO и EY ми помогнаха да „чета между редовете“, когато става въпрос за финансови отчети на компании.
3. Да не спираме да задаваме въпроси
Аз натрупах солиден опит като инвеститор, но въпреки това не спирам да (си) задавам въпроси, дори за дребни и ясни (на пръв поглед) неща. Не приемам нищо, което чуя и видя за чиста монета. Може и това недоверие да ми е пречело в някакви моменти, но що се отнася за парите и тяхното инвестиране, това качество ми е било от полза. Чета непрекъснато финансови новини и искам съвети от хора с повече опит и знания от мен (и не само), но крайното решение е мое.
Всеки добър инвеститор не се задоволява със „стандартни“ отговори, а търси колкото се може повече информация за даден актив. Когато бях в началото, се доверявах сляпо на „експерти“, които даваха прогнози в различни медии. С времето осъзнах, че няма как да дадеш (или получиш) универсален съвет от човек, който не знае твоята ситуация.
Освен това, често не знаем какви са неговите интереси и защо ни кара да правим нещо. Например, интереса на финансовите „анализатори“ в дадена компания е да търгувате често и те да печелят от таксите и комисионните за сделките. Това е причината те често да ни „съветват“ да купуваме и продаваме нашите активи. Ако използваме „Buy&Hold“ стратегията, те няма да спечелят почти нищо.
Тук има един голям капан, който хората във финансовата сфера често залагат на новите инвеститори. Те говорят със сложни термини и повтарят „Това е ясно, нали?“. По този начин се избягват въпросите и обясненията, защото „никой не иска да ни помисли за глупави“. Аз правя точно обратното. Отивам там, където не ме познават и започвам да задавам „глупави“ въпроси като „Това какво означава?“ и „Защо това е тук?“.
Нямате си представа какви безсмислени и нелогични отговори съм получавал от „умни“ хора с костюми и вратовръзки. Последният такъв беше „Инвестициите винаги вървят нагоре и няма начин да загубите парите си“ (забрави само да допълни, че един мармот лично гарантира за това, докато завива шоколада в станиол).
4. Smart инвеститорът е професионалист, а не аматьор
Ако искаме да станем добри инвеститори, трябва да мислим и действаме като професионалисти. Дори това да не е основната ни дейност, трябва да отделяме нужното ѝ време, усилия и енергия, за да ни носи доходи. Това е една от основните разлики между професионалиста и аматьора – първият изкарва пари от това занимание, а вторият го прави за удоволствие. Не бързайте да си казвате, че искате да инвестирате просто като хоби, пък каквото стане. Ако е така, има и по-приятни начини да изхарчим едни пари.
Професионалистът има план и иска да стане най-добрият в дадена сфера, докато аматьорът го прави, за да „разпуска“, да си почива или да се зареди (за следващия работен ден). Това изисква определена степен на отдаване. Може и да искаме да пием кафе с приятели в неделя следобед, но ако тогава сме си определили среща с нашите инвестиции, трябва да изберем кое е по-важно.
Като стана въпрос за доходи от инвестиции, трудно бихме нарекли smart инвеститор човек, който изкарва 5% или 10% от неговия доход от вложения в активи, а останалите са от работа на трудов договор. Не знам къде е границата и не искам да слагам такава. За себе си ще кажа, че 100% от доходите ми са от инвестиции (бизнес + финансови активи). Ако трябва да ги разделя (макар, че е много трудно), около 50% от приходите ми са от дейност, в която влагам значително време и личен труд (обучения, консултации и други проекти), а останалите са сравнително пасивни.
Въпреки че ми носят почти по ½ от приходите, за първата дейност отива около 95% от времето ми, а за управление на финансовите активи – не повече от 5%. Сигурно ще ме питате защо тогава го правя, след като не е толкова ефективно (95% от времето за 50% от приходите). И аз съм се питам често това. Отговорът винаги е един и същ – „Защото подобряването на финансовата грамотност на хората у нас ми носи удоволствие и истински ме зарежда“. Когато това вече не е така и всички българи станем богати хора, ще се фокусирам върху по-пасивните си доходи или други бизнес дейности.
5. Да имаме капитал за инвестиране
Може да започнем да инвестираме дори с малка сума от порядъка на 100 лева на месец. Със силата на сложната лихва и нашата дисциплина, след 40 години те могат и да станат 50,000, 80,000 или дори 100,000 лева. Сумата не е малка, но за този период ще сме изкарали 720,000 лева при заплата от 1,500 лева или 960,000 лева при заплата от 2,000 лева. Разликата е огромна, нали?
Логичният въпрос е „Защо не заделяме по-голяма сума за инвестиране от нашите доходи?“, а отговорът е прост – „Защото така сме решили“ и много хора предпочитат да консумират вместо да инвестират. Разбира се, това е тяхно решение и те носят отговорност и последствията от него. За да съм честен, едно от най-трудните неща на света е да се откажем от текущата консумация (да си купим нещо хубаво или да отидем на почивка СЕГА), за сметка на неясни резултати и повече пари (евентуално) в бъдеще.
Темата за потреблението е дълга и не е цел на тази статия, но липсата на план за бъдещето някой ден ще доведе до доста мрачни времена. Много хора вече усетиха негативните последици от принципите „Живей за мига“ и „Купувай всичко на кредит“. Рано или късно, за тях идва денят да платят цената и да понесат последствията от своите решения.
Аз отделям голяма част от моя доход за (ре)инвестиране и текущото ни потребление е в разумни граници. Между 25% и 30% от всеки изкаран лев влагам в различни активи. Сумата на текущото ми портфолио е шестцифрена сума и продължава да расте. Имам възможност да си купя много неща и да платя в брой за тях, но не го правя, защото те няма да ми донесат щастие или удовлетворение. За мен, едно от най-важните неща е да имам свободата да избирам какво, къде и с кой да го правя. Парите са много важна част от това уравнение, заедно с времето.
6. Да имаме опит
Не случайно чак на 6-та точка идва необходимия ни опит, за да станем добри инвеститори. Каквото и да знаем, колкото и да сме подготвени, какъвто и капитал да имаме, ако не ДЕЙСТВАМЕ нищо няма да се получи. Най-ценните ми уроци не ги научих в училище, в университета или в книгите, а на пазара. За две кратки години (2007 и 2008), когато имаше първо стремителен ръст, а след това и огромен спад на борсата, научих толкова неща за себе си, за инвестирането, за активите и за останалите участници на пазара, че хиляди книги не могат да го компенсират.
Личният опит не може да се замести и от съвети на други хора. Нерядко, съм получавал ценни напътствия от хора със значителен опит в инвестициите, но това е като да го прочетеш в книга. Казваш си „Да, сигурно е така. Трябва да го послушам“, но после правиш нещо друго, защото не си преживял същото, както човекът, който ти е дал този съвет.
Някой беше казал (не си спомням кой точно): „Не гледай майсторът в ръцете, а влез в неговия ум“. Много хора копират инвеститори като Уорън Бъфет и купуват тези акции, които и те. За мен, това не е разумно, защото малко хора на света могат да инвестират като Оракула от Омаха, най-малкото защото нямат финансовите възможности на неговия фонд.
Аз не следвам сляпо и не купувам този или онзи актив, защото някой гуру го е препоръчал. Това си е негово решение и е валидно за неговата ситуация, възможности, опит и очаквани резултати. Моята цел е да вляза в ума на хора като Уорън Бъфет, Рей Далио, Марк Кубан и други и да видя как мислят те, на каква база взимат решенията си, какви са техните критерии и как откриват добрите инвестиции. Засега, тази тактика ми носи добри резултати.
Що се отнася до опита, не са важни броят на годините, а какво си правил като инвеститор. Познавам хора, които са на 25 години, но за последните няколко години са направили повече печеливши инвестиции в различни краища на света, отколкото хора с 20-годишен опит.
Аз съм инвестирал в почти всички достъпни активи и го правя от 2001 година, когато започнах да търгувам на БФБ с акции, които бях придобил от масовата приватизация. След това, съм инвестирал в облигации, взаимни фондове, АДСИЦ, имоти, злато, сребро, ETF-и, дялове от бизнеси, картини, антикварни предмети, в кредити (много преди да дойдат P2P платформите), на Forex (бях станал много добър ….на демо сметка, а парите от реалната първо ги направих х20, а след това ги загубих всичките) и други.
7. Smart инвеститорите са smart не само при растящ пазар
Да си добър инвеститор (или дори „експерт“), когато икономиката е в подем или цената на даден актив се покачва, е лесно. Всички си спомняме за биткойн ентусиастите, които се изживяваха като инвестиционни гуру-та и всеки ден публикуваха колко процента са спечелили от техните вложения по 200-300 долара. Сега изчезнаха от хоризонта.
Ще си позволя да цитирам отново моя ментор Уорън Бъфет, който казва, че когато се оттегли прилива (т.е. дойде криза или корекция), се вижда най-ясно кой е влязъл в морето без гащи. Аз си бях повярвал доста и се мислех за топ инвеститор на световно ниво, но се оказа, че съм влязъл в морето абсолютно гол, когато 2008 година дойде. Изиграх си картите като последния аматьор и от над 100% печалба, загубих над 35% от първоначалната си инвестиция.
Разбира се, този опит не се дава наготово, а всеки трябва да мине през различни събития, за да научи съответния урок. Той е много по-ценен от стотици книги и съветите на хиляди „разбирачи“.
