Коментар на икономиста Лючезар Богданов от Института за пазарна икономика
След повече от година на спорове около смисъла и действителните ефекти от дерогацията по въвеждане на забраната за внос на петролни продукти от Русия изглежда политическите партии и коалиции, подкрепящи правителството, стигнаха до решение – износът на горива, произведени от руски нефт, се забранява от началото на 2024 година, а от 1 март и вносът на суров петрол от Русия.
Това, очаквано, насочи вниманието към реакцията на компанията „Лукойл“, която в официално изявление от миналата седмица вече допуска и продажба на бизнеса си в България. Естествено, политиците се включиха с ответна инициатива – евентуална сделка да може да се случи само след одобрение на поне 2/3 от народните представители. Впрочем, „Лукойл“ вече продаде рафинерията си в Сицилия по-рано през тази година, така че България далеч не е в „непознати води“.
Оставяйки настрана навлизането на законодателната власт в територия, която приляга по-скоро на изпълнителната, дебатите като че ли са фокусирани единствено върху това кой и какъв ще е купувачът и то най-вече дали ще е свързан пряко или косвено с Русия.
Буди недоумение защо до момента не се коментира ключовата роля, която би следвало да има Комисията за защита на конкуренцията. Ако има житейска ситуация, в която почти без уговорки всеки би очаквал един независим регулатор да се намеси и да приложи информирано и безпристрастно конкурентното законодателство, това безспорно е прехвърлянето на собствеността на най-голямото предприятие в националната икономика. И не става въпрос просто за размер – Лукойл в България е вертикално интегриран конгломерат, опериращ рафинерия, тръбопроводи, данъчни складове и бензиностанции (и още много други дейности).
Ето защо трябва да насочим внимание не към произхода на евентуален бъдещ инвеститор, а към промяна в пазарната структура и създаване на предпоставки за свободна конкуренция на пазара на течни горива. Най-очевидното би било да не се разрешава на един купувач да придобие всички вертикално интегрирани дейности на „Лукойл“, а рафинерията, складовете и бензиностанциите за търговия на дребно да имат различни собственици в бъдеще. Да припомним, че състоянието на конкуренцията на пазара на горива многократно е било обект на анализи и производства от страна на КЗК, като през последните години неколкократно се разкриват и посочват проблемите, породени от господстващото положение на Лукойл и търговското поведение на руската компания.
Накратко, стотици страници анализи, документи и статистика се свеждат до очевидната свръхконцентрация на пазара около един основен играч. Докато на повърхността страстите са около това дали има риск руснаци (отново) или непрозрачни българи да придобият активите от напускащия “Лукойл“, важният въпрос с дългосрочни измерения е доколко КЗК ще влезе в ролята си и, стъпвайки на поредица свои предходни анализи и производства, ще допринесе за промяна на структурата на пазара на горива, разширяваща свободната конкуренция.
