Автор: Страхил Иванов, Realno.bg
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) прие решение за цените в сектор „Електроенергетика“, които влязоха в сила от 1 юли 2024 г. за следващия едногодишен ценови период до 30.06.2025 г. След отчитане на всички ценообразуващи елементи и прилагане на методиката за ценообразуване, Комисията утвърди средно увеличение на цената на електроенергията за битовите потребители с 1,77 %.
Средното увеличение на цената на тока за бита е най-ниското през последните 10 години и е значително по-ниско от годишната инфлация, похвалиха се от КЕВР. Много е рано да се радваме, обаче. Как мислете, че регулаторът определя по-ниска цена на тока за бита от годишната инфлация? Кой ще плати сметката? Ако годината беше 1985-а щяхме да кажем, че държавата ще го направи. Но дори и тогава видяхме крайния резултат от това дотиране. В крайна сметка трябва да ни е ясно, че това минимално поскъпване на тока за бита ще го платим един ден с лихвите. Защо?
Първо, в това поскъпване не са включени онези над 500 млн. лева загуба за Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, които вече са покрити с решение на Министерски съвет. Ако те бяха в сметката, цената нямаше да е само с 1,77% по-висока, а поне с 27%. Само че в ситуация на постоянни избори това не се прави. Няма какво да се лъжем – КЕВР е политически коректно настроен регулатор. В ситуация на политическо безвремие не е добре да има резки изменения на цената на тока. Неслучайно се отложи и пълната либерализация на пазара на електроенергия, защото тогава КЕВР нямаше да има контрол върху цените.
Някои ще кажат, че тя все пак ще се случи. Да, естествено, че ще се случи, защото ЕС ни я налага. Само че и тогава ще бъде псевдо либерализация, защото ще има някакъв таван на цените, който всъщност го има и сега. Той обаче ще бъде определен от Министерския съвет, а не от КЕВР. И каква ще бъде разликата? Никаква! Истината е, че либерализацията се отложи, защото управляващите се чудят откъде да вземат пари за този таван на цените. А пари вече няма, те се изхарчиха, когато наложиха таван на цените на електроенергията за бизнеса.
Обратно на въпроса и по-точно на отговора му защо ще платим скъпо за това минимално увеличение на цената на тока за бита. Причината е проста. Това увеличение не е реално. В момента се вземат пари от бюджета, за да се „кърпят“ дупки във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, въпреки че той трябва да се пълни от съвсем други източници. Електроразпределителните дружества също инвестират в развитието на мрежата. Това започва да се усеща, след като мрежата вече не може да поеме присъединяването на новите фотоволтаични централи. Доказателство за това е, че повече от 3 години се налага на бъдещите инвеститори да изчакват, за се включат в мрежата. Това, естествено, ще ги откаже.
Третото доказателство е, че принудиха АЕЦ „Козлодуй“ да намали поисканото повишение на цената на тока от 30% на под 2%. В момента шести блок на атомната централа не работи. Едното може да няма пряка връзка с другото, защото този проблем се оказа, че не е скорошен, но ремонтът на блока струва пари, които не е ясно откъде ще се вземат. Вече се разбра, че има вероятност реакторът да бъде извън строя за по-дълго време. В момента това не е проблем за пазара, тъй като отпадането на 1000-мегаватовата мощност се компенсира от слънчевите панели. Но ако това продължи прекалено дълго, не е ясно как ще се отрази върху цените на електроенергията на борсата, които веднага рефлектират върху стойностите на произведените стоки.
Някои ще кажат, че цената на тока за бита в страната е прекалено висока и в момента. Фактите обаче говорят друго. Според Евростат, средните цени на електроенергията за домакинствата през втората половина на 2023 г., изразени в евро, са най-ниски в Унгария (от 11,3 евро за 100 kWh) и България (11,9 евро), след нас е Малта (12,8 евро). Най-високите цени са в Германия (40,2 евро), Ирландия (37,9 евро) и Белгия ( 37,8 евро).
За финал, нека да е ясно, че не призоваваме за по-голямо повишение на цената на електроенергията за бита, а само предупреждаваме, че сметката за изкуствено ниските стойности, които продължават да се налагат „отгоре“, ще я платим ние и то с лихвите.
