Автор: Венцислав Петков, създател на фейсбук страницата „По следите на неизвестното“. Там се показват човешки истории, пътешествия и малко познати места.
Ако минавате през Самоков, непременно се отбийте до село Широки дол. Местоположението му е уникално – обградено е отвсякъде от планински възвишения и ридове, и от всяка по-висока топка над селото се разкриват невероятни гледки. Разположено е в широк планински дол, откъдето идва и името му.
В историческите извори пише, че населението на селото са потомци на преселници от Егейска и Пиринска Македония.
Освен уникалната природа, тук ни доведоха красивите параклиси. Кацнали на планински склонове в различни хълмове над селото, те са прекрасно място за молитва, уединение, почивка или пикник. До параклисите местните хора са изградили чудни заслони, битови кътчета с камини, където може да се седне и да се хапне. Заслоните са много добре поддържани от местните хора, всичко блести от чистота.
Особено красива е гледката към селото и Рила планина от параклиса „Свети Пророк Илия”, ориентир за който са стълбички в близост до църквата на селото. Широки дол е изходен пункт и за маршрути в Плана.
През 2009 г. с подкрепата на много от местните хора е възстановен и параклисът „Възнесение Господне“ над селото. На това място е имало параклис преди векове, опожарен от османците. На 13 юни местните честват храмовия празник и раздават курбан за здраве на това място. Някой е окичил гордо трибагреник с надпис „Свобода или смърт” на параклиса.
Заслонът на третия параклис „Свети Георги” е чудно поддържано и приветливо място, с камина, битов кът, както и люлки за децата.
И трите параклиса са много добре изографисани.
Църквата „Свети Николай Мирликийски” също е много добре поддържана. В момента отвън се строи чешма.
Селото разполага с широк площад, хубав парк, три хранителни магазина и дори кръчма. Стадионът е запустял, и славният някога тим на ФК „Гранит“ днес не съществува.
Надпис на сграда – „Да работим заедно за жътвата”, връща към един отминал период, в който хората са били обединени от обща цел.
Влизаме в единствената кръчма в селото и веднага се връщаме назад във времето. Подготвя се местно тържество, столовете от едновремешните, хладилникът пълен с „Етър” и лимонади. Стена с хуморески и награди от турнири по белот хваща окото. Излизаме, минаваме през красиво изрисуваната спирка и се прибираме доволни към София. Някой ден отново ще се върна тук.
