Брюксел, Апостол Апостолов*, специално за REALNO.BG
Високите цени на стоманата и медта оскъпяват строителството на офшорни вятърни паркове. Като се добавят и високите лихви по банковите кредити в Европа, много от планираните мощности изостават от сроковете или принуждават бизнеса да се замисли за бъдещото си участие в „зелени” проекти.
Такъв е случаят с водещият инвеститор в нови ВЕИ мощности ENECO. Компанията обяви в официално съобщение мотивите си за отказ да продължи в по-нататъшен конкурс на нидерландското правителство за изграждане на вятърен парк Ijmuiden, на който силно се разчита да увеличи дела на зелената енергия в микса на ниската земя.
„ENECO не участва в ценови войни за наддаване. Вятърните паркове стават все по-скъпи и рискът от забавяне по време на строителството нараства”, обясняват от компанията.
Вятърният парк IJmuiden е част от голяма енергийна зона Hollandse Kust Zuid, разположена на 53 киломентра от нидерландското крайбрежие, която се разработва от няколко години. Освен за гиганта RWE, регионът представлява интерес за енергийните групи BP, Shell и Total Energies.
Една част от вятърния парк официално бе пуснат в експлоатация през миналата година лично от крал Вилем-Александър. Паркът има 139 турбини и общ капацитет от 1,5 гигавата, което го прави един от най-големите офшорни вятърни паркове в света. Собственост е на Vattenfall, BASF и Allianz. Окончателното строителство трябва да бъде завършено тази година. Паркът се строи изцяло с частни инвестиции.
Надеждите са, че с пускането в експлоатация на парка в пълен капацитет ще се намали зависимостта на Нидерландия от изкопаеми горива. Електроенергията, произведена от Hollandse Kust Zuid, ще помогне за захранването на нидерландските домове и предприятия с чиста възобновяема енергия.
Според ENECO правителството дава приоритет на кандидата, предложил най-висока цена в допълнение, че ще инвестира допълнително в иновации и корпоративната социална отговорност. Това може да увеличи още разходите, които трябва да бъдат възстановени чрез сметките за електроенергия. Освен това фокусът на тръжната процедура се е изместил твърде много към финансовата страна на търга за сметка на цялостното предложение.
„Би било по-лесно да се спечели търга, като се наддава с по-големи суми, вместо да се оценят приоритети като възстановяването на морското дъно, например”, изтъкват от компанията.
Нидерландия разчита на офшорната вятърна зона и за постигане на целта си до 2030 година 20 гигавата от електроенергията на страната да е от офшорни вятърни паркове. В стратегията на правителството са заложени още няколко големи проекта в Северно море.
*Апостол Апостолов е икономически журналист, който живее в Брюксел от 2020 г. С интерес следи теми в енергетиката, „зелената“ енергия, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите, както и политиките в района на Бенелюкс – западноевропейския икономически съюз, включващ Белгия, Нидерландия и Люксембург
