Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, който стана „Доктор хонорис кауза на УНСС“ на церемония във висшето училище, заяви, че званието показва, че банковият сектор е в кондиция и работещите в него се справят. Той се обърна към присъстващите с думите, че мнозина днес се питат за политическата и макроикономическата среда и какво предстои.
Кризите
Първата дума, която ми идва на ум е несигурност както за световната, така и за вътрешната политическа и макроикономическа среда. За първи път от години насам сме свидетели на толкова различни кризисни ситуации в много кратък период от време.
Още нямаме еднозначен отговор за генезиса на тези кризи и това със сигурност ще остане обект за анализи в академичните среди, които ще отнемат време, посочи Радев.
Той ги обобщи в три групи. На първо място посочи създаването на устойчива и работеща политическа конструкция. На второ място е консолидирането на макроикономическата рамка и трето – развитие на институциите.
Какви са предизвикателствата?
Относно устойчивата политическа конструкция, гуверньорът посочи наличието на редовно правителство, с ясни приоритети като минималното изискване пред страната, ако иска тя да се придвижи напред в несигурната среда.
Втората група от нужни за извървяване стъпки са свързани с консолидацията на макроикономическата рамка – монетарните и фискалните условия в страната, а също така и въвеждането на необходимите структурни реформи.
По отношение на монетарните условия, там има три взаимосвързани причини, каза управителят на БНБ. На първо място – БНБ има решаваща роля за определянето и развитието на монетарните условия в страната. Второ – тази роля е функция на паричния режим и трето – паричният режим е на прага на исторически важна промяна, която качествено ще надгради начина, по който провеждаме парична политика в страната.
Регулациите
В условията на паричен съвет, наборът от инструменти за провеждане на парична политика е силно ограничен и те са основно два – регулацията на задължителните минимални резерви на търговските банки и лихвеният процент върху свръхрезервите на банките.
Като пример в тази посока е взетото решение за въвеждане на 12% върху задължителните минимални резерви, считано от 1 юли тази година, с което се цели затягане на монетарните условия в страната. За еврозоната този показател е 1% при равни други условия.
Еврозоната и ролята на БНБ
Ролята на БНБ с приемането на страната в еврозоната ще се промени съществено както по линия на паричната политика, така и по отношение на процеса на вземане на решения и нейното прилагане, каза той и припомни, че в еврозоната решенията се вземат централизирано от Европейската централна банка (ЕЦБ) и се прилагат децентрализирано от националните централни банки. Следователно БНБ ще участва чрез своя управител във вземането на решенията, използвайки по-умело инструментите на паричната политика, включително да определя основния лихвен процент и да извършва операции на открития пазар.
В същото време присъединяването към еврозоната ще осигури прекия и бърз пренос на паричната политика на ЕЦБ към българската икономика. Ще отпадне и необходимостта от поддържането на ликвидните буфери в българската банкова система, които са на практика замразен ресурс, който иначе би подкрепил растежа на българската икономика.
Как еврозоната ще се отрази на България?
Как обаче този преход на надграждане на паричния съвет с членство в еврозоната ще се отрази на монетарните условия в България? Тук отговорът на въпроса от краткосрочна гледна точка е сложен, защото има различни сценарии, обясни той. От една страна сме свидетели на по-бързо от очакваното понижаване на инфлацията в еврозоната, а от друга имаме понижаване на икономическата активност. И ако тези тенденции в еврозоната се задълбочат, то неизбежно ще бъде поставен на дневен ред въпросът за лихвените проценти, които сега са на рестриктивна територия. Възможно е при подобно развитие да се помисли за преминаване на лихвените проценти към по-неутрални нива. Но и обратният път е все още възможен, предупреди Димитър Радев.
Инфлацията и икономиката
Монетарните условия в България при този преход от паричен режим към членство в еврозоната ще зависят и от развитието на страната, включително и по отношение на инфлацията, ръста на икономиката, фискалната позиция, кредитния риск. Но това, което ще определи в най-голяма степен посоката на паричната ни политика в краткосрочен план, е самият момент на присъединяване на България към еврозоната. Решението за това ще бъде ясно през пролетта на следващата година. Ако то е положително за влизане през 2025 година, то това решение ще е съпроводено с планирано и плавно намаляване на изискванията към търговските банки по линия на техните резерви. Но ако е отрицателно, това ще означава неблагоприятно развитие по отношение на равнището и траекторията на инфлацията и ще доведе по всяка вероятност до допълнително затягане на монетарните условия в България.
Фискалните условия
Фискалните условия са вторият елемент на макроикономическата консолидация и тя продължава да бъде солидна и е резултат от последователното прилаганата политика от 1997 до 2020 г., съгласно условно наречената доктрина на широко балансирания бюджет.
Тази доктрина допуска фискални дефицити в условията на слаба икономическа активност, но изисква постигането на първични излишъци в условията на икономически растеж.
На тази традиционна за България политика се противопоставя доктрината на трайна експанзия, за сметка на дефицити и дълг, дори в условията на икономически растеж.
Опитите за прилагането ѝ не са уникални, включително и за България, посочи Радев. Но опитът показва, че резултатите от това са два – краткосрочни политически ефекти и дългосрочни икономически проблеми. Добрата новина е, че тази доктрина се прилага слабо на практика, каза още той.
Резервите и буферите в бюджета са много важни в среда на висока несигурност. А силна и отличителна черта е наличието на фискален резерв, който по думите му наподобява суверенен фонд. Разликата с подобен род фонд е, че постъпленията не идват от приходи от суровини и подземни богатства, а от провеждана благоразумна фискална политика.
Ще бъде продължение на тази благоразумна политика, ако се помисли в рамките на тригодишната програма за увеличение на минималния изискуемия баланс на фискалния резерв, който в момента е 4,5 милиарда лева, в някакво съответствие с номиналното увеличение на брутния вътрешен продукт и номиналния размер на бюджетните разходи, каза Радев.
Буферите
Освен това е добре да се помисли и за оперативните буфери в бюджета, където през последните години се засили тенденцията за използването на имплицитни, вместо експлицитни буфери в бюджета. Проблемът в този подход е, че имплицитните буфери се изцяло за сметка на не усвояваните публични инвестиции, а това се отразява неблагоприятно върху перспективите за икономически растеж.
Разумният фискален подход би бил в условия на несигурност да се включат експлицитни буфери в бюджета, което означава да се оцени потенциалният риск пред бюджетните приходи и да се предвидят механизми за намаляване на ангажиментите за разходите при материализиране на тези рискове.
Фискалната краткосрочна и средносрочна перспектива ще зависят от изхода от този доктринален спор. На фона на този спор има положителни знаци за фискална консолидация.
Макроикономическо развитие на страната
Макроикономическото развитие на страната не може да е успешно без предприемане на структурни реформи – в сферата на енергетиката, транспорта, инфраструктурата. Но основният фокус на структурните политики трябва да е насочен към демографското развитие и реформите в тази посока не трябва да се отлагат повече и те обхващат здравната, образователната система, пазара на труда и пенсионната система.
Слабо работещите институции, смята гуверньорът на БНБ, са хроничен проблем за страната. И много от нещата, върху които наблегна той няма да бъдат осъществени, когато тези проблеми не бъдат решени. По думите му предстоящите промени в Конституцията имат потенциал да създадат нужната за това институционална рамка.
(БТА)
