Автор: Институт за енергиен мениджмънт
Изследователският център на Европейската комисия (JRC) публикува данните за парниковите емисиите за изследване на глобалната атмосфера през 2023 година (GHG emissions of all world countries). Според статистиката глобалните емисии на парникови газове през 2023 г. ще достигнат 53,0 Gt CO2eq. Това са емисиите на парникови газове, преизчислени, като се взема предвид потенциала им за затопляне на атмосферата. За референтна стойност на изчисление се приема въглеродния диоксид (CO2). Мерната единица на тази референтна стойност се записва като g CO2eq или g CO2e.
Данните за 2023 г. представляват най-високото регистрирано ниво и отбелязват увеличение от 1,9% или 994 Mt CO2eq в сравнение с нивата през 2022 г.
В по-дългосрочна перспектива и като се вземат предвид шестте най-големи емитери през 2023 г., т.е. Китай, САЩ, ЕС-27, Индия, Руската федерация и Бразилия, емисиите на парникови газове на Европейския съюз демонстрират най-значителното относително намаление сред икономиките с най-големи емисии, като през 2023 г. са с 33,9 % по-ниски от тези през 1990 г. и показват отделяне на емисиите на CO2 от икономическия растеж. За същия период емисиите CO2 в Русия също отбелязват намаление от 12,8 %, а в Съединените щати са намалели с 4%.
Напротив, големите икономики като Китай и Индия отбелязват значително увеличение на емисиите си на парникови газове. Емисиите в Китай са се увеличили с 311,3 %, докато в Индия са се увеличили със 198,9 % от 1990 г. до 2023 г. Емисиите в Бразилия са се увеличили с 93,6 % за същия период, но през 2023 г. остават почти непроменени (+0,1 %) в сравнение с предходната година.
Основни констатации
Само с две изключения – 2009 г. (глобалната финансова криза) и 2020 г. (COVID-19), глобалните емисии на парникови газове нарастват постоянно от началото на XXI век, главно поради увеличаването на емисиите на CO2 от изкопаеми горива от Китай, Индия и други развиващи се икономики. Въз основа на данните за емисиите за 2023 г., предоставени от EDGAR, световните емисии на парникови газове са се увеличили с 1,9% в сравнение с 2022 г., достигайки 53,0 Gt CO2eq.
През 2023 г. по-голямата част от емисиите на парикови газове се състоят от изкопаем CO2, който представлява 73,7 % от общите емисии, докато метанът (CH4) допринася с 18,9 % към общия обем, диазотният оксид (N2O) – с 4,7 %, а флуорираните парникови газове (F-газовете) – с 2,7 %. От 1990 г. насам глобалните емисии на CO2 от изкопаеми горива са се увеличили със 72,1 %. Увеличението на емисиите на CH4 и N2O е с малко по-бавни темпове: CH4 се е увеличил с 28,2 %, а N2O – с 32,4 % между 1990 г. и 2023 г., докато F-газовете са се увеличили четири пъти (+294 %) за същия период.
Китай, Съединените щати, Индия, ЕС-27, Русия и Бразилия са най-големите емитенти на парникови газове в света:
Заедно на тях се падат 49,8 % от световното население, 63,2 % от световния брутен вътрешен продукт, 64,2% от световното потребление на изкопаеми горива и 62,7 % от световните емисии на парникови газове. Сред тези най-големи емитенти през 2023 г. Китай, Индия, Русия и Бразилия са увеличили емисиите си в сравнение с 2022 г., като Индия има най-голямо увеличение в относително изражение (+ 6,1 %), а Китай – най-голямо абсолютно увеличение със 784 Mt CO2eq.
