Глобалният пазар на етерични масла и природни продукти ударно расте, но от лидер в производството на розово масло, България продължава да неглижира развитието на сектора и да губи уникално конкурентно предимство. Всяка година браншът се свива, а обработваемата земя намалява, като според най-новите данни на Министерство на земеделието към момента в областите Пазарджик, Пловдив и Стара Загора са обработени 37 450 декара при отчетен среден добив от 54 кг/дка, а формираното производство на розов цвят възлиза на 2012 тона.
Цената на килограм розово масло е между 5 и 6000 евро, в зависимост от пазара. Днес обаче няма да говорим за цени и износ, както и за проблемите с липсата на работна ръка, а ще ви напомним каква златна експертиза има България в аграрния сектор и в производството на розово масло. С надеждата политиците в страната да се сетят, че към Селскостопанската академия на Министерство на земеделието съществуват общо 25 научни института и 4 научни центъра. Всеки един от тях е уникален по своята същност и тяхната научна работа, освен от популяризация, има нужда и от държавна подкрепа, защото скоро може да е късно. Една от тези организации, които буквално се борят за оцеляване, е Институтът по розата и етеричномаслените култури (ИРЕМК) в Казанлък.
История на Института
Автор: Доц. д-р Ана Миленова Добрева, ИРЕМК
Изследователската работа с маслодайната роза започва много преди създаване на първото Опитно поле по розата в Казанлък през 1907 г. Макар и без научен подход, българските стопани трупат знания столетия наред и отбират най-качествените и високодобивни растения за своите насаждения, разработват система за агротехнически мероприятия, залагат на технологични прийоми при преработката. Въвеждането на вторична дестилация също може да се счита за иновация, която води до силен икономически напредък и поставя страната ни начело в световното производство на розово масло. Розопроизводството е най-ранната индустрия в България (през 1820 г. Дончо Папазоглу открива първата фабрика за розово масло). Нарасналото културно ниво на стопаните в началото на ХХ век води до поставяне проблемите в бранша на научни основи и създаване на „…изпитателни полета, където да се изучат всички въпроси по отглеждането на розата и други ароматни растения“ (записки от Първата конференция по розопроизводството, 1906 г.).
Постепенно в списъка на растенията влизат лавандула, мента, анасон, кориандър, копър, чубрица и др. култури с промишлено значение. Създават се дестилерия и лаборатории, открива се метереологична станция, поставя се началото на библиотечната дейност. До 1945 г. Константин Георгиев е едновременно директор, изследовател, пропагандатор и внедрител, а делото му е фундамент, върху който стъпват изследванията на следващите научни работници. Работата се разгръща мащабно и това води до създаването на Институт по розата, етеричномаслените и лечебни култури през 1967 г.
След повече от 100 години развитие, преминал през много промени в структурата и научните направления, ИРЕМК продължава да бъде научно звено на българското земеделие в сегмента на етеричномаслените и лечебни култури. Доказателство за това е водещата роля на страната ни в продукцията на билки, ароматни растения и натурални първични изделия в рамките на Европейския съюз.
Глобалният пазар на етерични масла и природни продукти се очаква да расте със средногодишен темп на натрупване от 8-11% в периода до 2025 г., научната продукция в тази сфера нараства с бързи темпове и бъдещето на Института трябва да е обвързано с адекватна на тях програма за развитие и управление в краткосрочен и дългосрочен план.
100 години наука
В Института повече от сто години се разработват всички научни въпроси свързани с отглеждането и преработката на маслодайната роза, лавандула, мента и голям набор от ароматни и медицински растения. По конкретно научната дейност е съсредоточена в няколко направления:
– интродукция, селекция и семепроизводство на ароматни и лечебни растения;
– растителна защита, агротехника, механизация;
– преработка на растителни суровини от ароматни и лечебни растения;
– химически и физикохимически анализи на етерични масла, растителни суровини и билкови продукти;
– разработване на продукти на натурална основа;
>Създадените над 40 сорта ароматни и лечебни култури са постижение не само за Института, но и за земеделската наука у нас. В момента българското розопроизводство се основава на създадените в Института 4 сорта и подобрена популация маслодайна роза. При два от тях – „Елейна“ и „Янина“, са използвани уникални за времето си химически и радиационен мутагенез, съчетан с клонова селекция. Освен висок добив и съдържание на етерично масло, те притежават повишена устойчивост на замръзване и ръжда. До момента нямат конкуренция в световен мащаб.
Цялото лавандулопроизводство се основава на селекционираните в ИРЕМК 7 сорта лавандула. Производителите на мента, салвия скларея, лайка, валериана, жълт мак, силибум, резене и много други също използват сортовете, създадени тук.
Технологиите за разсадопроизводство на тези култури са едни от най-значимите постижения на ИРЕМК, които в момента масово се използват в практиката. През 1986 г., е внедрена нова технология за производство на посадъчен материал от маслодайна роза, чрез вкореняване на зелени резници в култивационно съоръжение и оттогава това е основният метод за размножаване на българската роза. Всички насаждения у нас (над 47000 дка) са създадени по този метод, който е с висок размножителен коефициент и съкратен срок на производство. Заедно със сортовете, това е най-търсения научен продукт на Института.
Създадената в ИРЕМК технология за производство на лавандулов разсад в студени лехи позволи размножаване на сортовете, запазвайки тяхната автентичност и качество. В момента разсадопроизводството на лавандула е най-бързо развиващия се отрасъл в етеричномасленото производство, даващ препитание на хиляди семейства в района на Розовата долина и на производители в други райони с концентрация на лавандулови насаждения. Само през последните две години по индикативни данни са произведени над 40 млн. броя лавадулов разсад именно по създадената в Института технология.
В качеството си на държавна научна организация ИРЕМК години наред проучва и предлага на българските фермери посевен и посадъчен материал от сортове, които са най-пригодни за отглеждане при нашите почвено-климатични особености и прилагана агротехника. След интродукция от дивата флора на България и чужбина на много ценни произходи, сортове и видове растения, стартират селекционни програми, в резултат на които са предложени за признаване нови сортове.
В Института се е поддържала сравнително богата колекция от над 130 вида ароматни и лечебни растения, представени от 502 образеца, включващи 189 сорта, от които 22 стари, местни или застрашени от генетична ерозия сортове. Към тях се отнасяха колекции от маслодайна роза, мента, лавандула, шипка, мента, декоративни рози и др. За съжаление през последното десетилетие тази бройка значително намаля.
В технологично отношение има разработки, които се ползват масово в преработвателната промишленост – нова конструкция наклонен охладител, микроапарат за дестилация на рози, усъвършенствани параметри при дестилацията на мента и лавандула.
Изследванията на върху физиологията и биохимията в цветовете на Казанлъшката роза във връзка с образуване на маслото са фундаментални за времето си и все още се използват като цитати в съвременната наука.
Всяко направление има за цел подпомагане на българското земеделие и създаване на приложими в практиката иновации. Въпреки големият брой растения, които са обект на проучванията, център на работата винаги е била маслодайната роза, със сателит лавандула. Понастоящем основната дейност на Института се състои в интродукция, селекция и размножаване на ароматни и лечебни растения, технологии за отглеждане и за производство на посадъчен материал, разработване на правила за добри практики в растителната защита, преработка на суровини и приложението им в парфюмерията и козметиката.
Персонал
Научната дейност е съсредоточена в отдел „Ароматни и медицински растения“. Той разполага с 3 доцента, 3 главни асистента, 1 доктор, 4 агронома, химик, технолог, лаборант и техник. Има едно вакантно място за научен сътрудник. Работи в следните направления:
• Интродукция, селекция и семепроизводство на ароматни и лечебни растения.
• Поддържане на Генофонд от 116 вида и 56 сорта ароматни и лечебни растения
• Растителна защита
• Агротехника
• Технология на преработка на етеричномаслени и лечебни суровини
• Изпитване и приложение на продуктите от тях
Отделът разработва и предлага за одобрение нови научноизследователски проекти към Селскостопанската академия и други институции в страната и в чужбина. Ръководи и следи за тяхното изпълнение, контролира експерименталната дейност, обучава специализанти и студенти, осъществява научното обслужване на бизнеса в бранша, разработва стратегии, технологии, технологични карти, стандарти, методики и др. нормативи, имащи отношение към дейността. Подпомага се от лаборатория, в която се извършват физикохимични и химични анализи на ароматни и лечебни растения, етерични масла и екстракционни продукти, козметика, почвени проби и семена.
Научно-експерименталната база отговаря за състоянието на насажденията от рози, лавандула или др. култури, производството на стандартен посевен и посадъчен материал и подпомага научният отдел при внедряване на създадените технологии за отглеждане, агротехника, растителна защита и семепроизводство. Поддържа 500 дка за трайни насаждения от маслодайна роза и други култури, 10 дка за производство на разсад лавандула и 2 оранжерии по 100 м² за производство на разсад от маслодайна и декоративна рози.
Общия брой на служителите на Института е 31, при щат 32 места и всички тези хора продължават да работят, за да продължават мисията на Регионален и национален център за научно-изследователска работа с ароматни и медицински култури.
Както се видно от името и от историята на Института, основен приоритет в изследователската работа е била и трябва да остане маслодайната роза. За съжаление през последните 10 години този въпрос беше неглижиран и резултатите закономерно доведоха до загуба на 3 колекционни участъка: единият със семенно размножени рози, получени след самоопрашване, вторият – с видове, клонове, сортове и образци, третият – колекция от стари градински рози (включително маслодайни). Тези колекции са необходими за продължаване научните изследвания върху генома на маслодайната роза и използване на молекуляр маркери за клониране и експресия на гени с ценни стопански характеристики, както и за класическа и ускорена селекция. В това отношение съвместната работа на ИРЕМК с АБИ (ССА) и Тракийски университет са добър пример за научна колаборация с резултати, които се публикуват базата данни на Scopus и WoS. Имайки предвид мащаба на работата, в рамките на следващите 4 години трябва да се изпълнят следните цели:
• създаване на колекционен участък с основните видове маслодайни рози. По възможност – интродуциране на чуждестранни видове, произходи и хибриди за нуждите на селекцията и за получаването на продукти, обект на изпитвания за биологична активност.
• започване интензивна селекционна работа с бялата маслодайна роза и продуциране на сорт. В Закона за маслодайната роза е посочено, че създаването на нови насаждения може да се направи само със сертифициран посадъчен материал. От друга страна сертификат може да бъде издаден само за сортове и видове, посочени в Националната сортова листа, а там липсват такива за Rosa alba L. Така стопаните, които искат да отглеждат бяла роза, не могат да регистрират новосъздадени насаждения и да ползват държавно подпомагане. В ИРЕМК има набор от образци, които да послужат за създаването на сорт от този вид, изолирани са два перспективни клона, има и резултати за ускорено размножаване (in vitro). Получени са и предварителни резултати за отбор в посока селекция. По този начин научноизследователската работа ще получи признание в национален и международен мащаб, ще се преодолеят противоречията, заложени в нормативните актове и браншът ще получи така необходимата помощ.
• продължаване и разширяване изследователската работа за биологичната активност на розово масло, други продукти от рози и дълбочинното оползотворяване на отпадъците при преработката на розите, в колаборация с институтите на БАН, Тракийски университет, Медицински университет – Пловдив, Медицински университет – София и др. Както беше посочено по-горе, това направление дава бързи, мултидисциплинарни резултати с висока наукометрична стойност и публикуваните резултати имат силен научен отзвук.
• прилагане на нови технологии за преработка на маслодайна роза и други етеричномаслени и лечебни суровини. Направлението използва потенциалът на т.н. „зелени“ методи в съответствие с изискванията за опазване на околната среда чрез намаляване използването на разтворители, елиминиране на отпадъчни води, енергия от изкопаеми горива и генериране на опасни вещества. Те се базират на принципите на екологичната химия и екологичното инженерство.
• продължаване научноизследователската работа с лавандулата и по-точно – с агроекологичното проучване на признатите през 2022 година нови сортове лавандула – „Терес“, „Жанета“ и „Дея“. Заедно с утвърдените сортове от същия вид (също създадени в ИРЕМК), те са постижение на научноизследователската работа на българската наука изобщо. Лавандулата също е обект на генетични иследвания (проекти към ФНИ в колаборация с АБИ и Тракийски университет) с оригинални и значими резултати, които предстоят да бъдат публикувани в престижни издания, индексирани в Scopus и WoS.
• разработване и адаптиране на растителнозащитни практики при ароматните и лечебни растения, в контекста на климатичните промени и засиления обмен на растения в международен мащаб. Започване работа по методите и средствата за растителна защита в биологичното земеделие.
• поддържане и обогатяване на Генофонда от ароматни и лечебни растения
При научно-приложната работа целта са иновации с практическа насоченост и решаване на конкретни проблеми в бранша. Резултатите от тези проекти са ценна база данни за бъдещи научни проекти и подпомагане на родните производители.
(Информацията е част от Програма за развитие и управление на Институт по розата и етеричномаслените култури за периода 2024 – 2028 г.)
