Човек не си избира родителите и роднините, но може да си избере хората, които да слуша и да им се доверява. По отношение на моите инвестиции съм получавал много съвети от различни хора, които са ми повлияли по някакъв начин и са ми помогнали да стигна до сегашното ми положение. Все пак, един от тях е моят основен ментор (макар и виртуален) и това е Уорън Бъфет.
Realno.bg представя една история на финансовия консултант и инвеститор Стойне Василев за икономическите правила, менторите и финансовата свобода.
Как да избереш ментор за начинаещи
Като ученик в средното образование и след това в университета, се възхищавах на някои от преподавателите, които имаха реален бизнес (а не продажба на учебници на студенти) и добри инвестиции. От книгите научих за Адам Смит, Джон Кейнс, Лудвиг фон Мизес и други, но те не бяха живи хора.
За пръв път чух за Оракула от Омаха някъде в първи курс на висшето ми образование. Там се говореше за поредна негова добра инвестиция, за сложната лихва, дългосрочното изграждане на богатство и инвестирането в стойност. Там бяха споменали за книгата „Интелигентният инвеститор“ (чийто ментор пък е Бенджамин Греъм – авторът на тази книга), която намерих на английски език и я прочетох. Беше ми доста сложна и малко неща разбрах от нея.
Така започнах да следя Уорън Бъфет. Интересувах се от живота му. Четях как още живее в същата къща и кара сравнително евтина кола, въпреки че е от най-богатите хора в света. Без да го познавам лично, ми допаднаха ценностите му и начина му на живот.
Така стана мой виртуален ментор. Ако ти си търсиш наставник, проучи какъв е той в живота. Въпреки че хора като Грант Кардон (с когото се запознах лично когато беше в България) и Илън Мъск са много успешни, като характер и поведение не ми допадат. Аз съм по-балансиран и не толкова експресивен като тях.
Менторът може и да е реален човек, който познаваш. Не си го представяй да си говорите сладко всяка седмица на върха на планината и той да ти сипва мъдрост в главата с пълни шепи. Не стават така нещата. За да е пълноценна връзката с твоя ментор, най-добре е да работиш за него или да сте в един и същ клуб, като и двамата имате полза от това партньорство.
Аз съм имал стажанти или хора, с които съм работил, и съм им споделил почти всичко, което знам. Част от тях създадоха успешни бизнеси и направиха много добри инвестиции. Сега нямам тази възможност, но може да работим по индивидуалните ми програми за финансов и бизнес коучинг – много е подобно на това да съм ти ментор, но коучингът е дори още по-добро партньорство.
Какви съвети ми даде Уорън Бъфет?
Той има две правила: 1. Не губи пари. 2. Погледни правило №1. Мъдро, но го разбрах истински след кризата от 2008 година. Ако загубиш 50% от парите си, след това ти трябва доходност от цели 100%, за да излезеш на нула. Ако от 1000 лева станат 200 лева (загуба от 80%), след това трябва да направиш печалба от 400%, за да си на първоначалната инвестиция, а това е доста трудно.
Когато разбрах тази логика, съм фокусиран не толкова върху потенциалните печалби, а с какъв риск ги постигам. Има ли смисъл да спекулирам с акции, да купувам и продавам крипто, да влизам в съмнителни схеми и накрая да съм направил 10% доходност, след като пасивното инвестиране в S&P500 ми носи същото? Риторичен въпрос, нали?
Не инвестирай в бизнес, който не разбираш
Друг мъдър съвет, който спазвам стриктно. Аз не съм IT специалист, но мога да разбера бизнеса на Google, например. Също не съм завършил специалност „Двигатели с вътрешно гориво“, но основните принципи на работата на автомобилите ги знам. Ако не разбирам бизнес модела на дадена компания или инвестиция, се опитвам да го разбера. Ако е прекалено сложен и зависи от хиляди неизвестни, не инвестирам в тях. Да, може да спечелиш от нещо, което не разбираш, но тава си е чист хазарт. По-добре играй тото. Същото е.
Цената е това, което плащаш, но стойността е това, което получаваш
Този принцип важи в живота, но също и при инвестирането. Аз искам да получа максимума за моите пари. Не бързам да си кажа, че щом нещо е скъпо, значи е добро и качествено. По отношение на активите съм инвестирал в компании, които са били на по-ниски цени (били са подценени от пазара), но аз съм виждал стойността в тях. Не съм добър колкото Уорън Бъфет в това, но се опитвам.
Страхувайте се, когато другите са алчни. Бъдете алчни, когато другите се страхуват
Даже има известен показател, който се нарича Fear & Greed Index и следи настроенията на инвеститорите. Признавам си, че не винаги съм спазвал този съвет. Може би, защото противоречи на правилото му да не губим пари. Все пак, съм намирал добрите сделки в трудни времена.
Започнах да инвестирам целенасочено и дългосрочно още през 2010 година, когато все още кризата не беше отминала, особено в България. Възползвах се от два добри периода при недвижимите имоти 2011 година и 2015 година, когато повечето хора се страхуваха. Няма да забравя и покупката на акции на ПИБ, когато бяха протестите на Орлов мост и книжата им паднаха доста. Продадох ги още след два дни на добра печалба. През 2014 година при фалита на КТБ не посмях да купя отново акции на същата банка, защото нещата бяха на кантар тогава.
Силата на сложната лихва
Най-важното, което съм научил от Уорън Бъфет, обаче е силата на сложната лихва. Преди 2010 година не бях задържал инвестиция повече от година и въпреки добрите печалби, тя бяха на цената на много стрес и немалко време и усилия. Изобщо не исках да чувам за пасивно инвестиране и да държа активите си с години.
След тежки финансови загуби от финансовата криза през 2008 година седнах и направих моя дългосрочен финансов план. В основата му беше сложната лихва и нейното действие във времето. Аз не съм търпелив по характер, но все пак реших да видя дали действа. През първите няколко години тя почти нямаше ефект. На 4-5 година започнаха да идват първите добри резултати и чак 7-8 година вече разбрах за какво говори Уорън Бъфет.
Когато постигнахме финансова свобода, вече се убедих в силата на сложната лихва и пасивното дългосрочно инвестиране. Най-малкото за това съм изключително благодарен на Оракула.
