Автор: Макс Баклаян, изпълнителен директор на Tavex
Значителното покачване в цената на златото през последните седмици разбуни духовете във финансовия свят. Цената се покачи от 1991 щатски долара на 13 февруари до над 2300 долара на 4 април. Това е един от най-резките скокове в цената на жълтия метал отчитан някога.
Цената на златото има още потенциал за растеж. Тя е тясно свързана с покупателната способност на валутите, реалните лихвени проценти и съответно паричната политика. Особено политиката на Федералния резерв, централната банка на САЩ (FED). След настъпването на инфлационната вълна през 2021-2022 г., FED започна да вдига лихвите и днес те са на ниво 5,25-5,50%, в сравнение с 0,25% в началото на 2022 г., а доходността по 10-годишните държавни ценни книжа (ДЦК) на САЩ днес е над 4%, в сравнение с 1-2% през 2021 г.
В момента от FED са изправени пред дилема. От една страна от централната банка скоро биха искали да свалят лихвите и най-вероятно ще станем свидетели на действия в тази посока още през настоящата година. Лихвеният процент не може да остане задълго в диапазона 4-6%, защото всеки допълнителен процентен пункт увеличава значително финансовите разходи, както за американската държава, така и за частния сектор и домакинствата. Всеки процентен пункт над 0 добавя по 723 млрд. долара към националния дълг на САЩ. Освен това, вдигането на лихвите от 2022 г. насам обезцени старите ценни книжа, емитирани в колосални количества по време на пандемията (а и преди това).
Това обезценяване доведе до фалит на няколко големи американски банки преди година, начело с Silicon Valley Bank. Ситуацията можеше да излезе извън контрол и да се стигне до повторение на банковата криза от 2008 г., ако от FED не се бяха намесили спешно. Всяко допълнително покачване на лихвения процент на FED би влошило проблема с обезценката на дълговите ценни книжа. От друга страна, лихвите трудно ще могат да бъдат свалени и задържани на ниво близо до нулата отново.
Толкова ниски лихви означават отрицателна реална доходност (след отчитане на инфлацията) и традиционните крупни купувачи на американски ДЦК вече не изглеждат толкова склонни да приемат това. Китай, вторият най-голям купувач на американски ДЦК в света, през последните години се отърва от значителни количества такива активи и това е част от дългосрочен процес, който продължава. Понастоящем Китай държи американски ДЦК на стойност около 800 млрд. долара, в сравнение с над 1300 млрд. преди 10 години. Само за периода януари 2022 г. – декември 2023 г., американските ДЦК, които Китай държи са спаднали с над 200 млрд.
Накратко, FED се намира в тежка дилема, освен ако глобалната икономическа и политическа ситуация не се промени драстично. Това значи, че в настоящия контекст инфлацията няма как да бъде овладяна, или поне не напълно. Годишният ръст на цените в развитие държави като САЩ най-вероятно няма да падне под 2%, както преди пандемията, а ще остане осезаемо по-висока.
Съответно, ще живеем в свят, в който инфлацията е сравнително висока (4-5%) и лихвените проценти също са сравнително високи (2-4%). Макар и сравнително висок обаче, лихвеният процент няма да е по-висок от инфлацията, и съответно стойността на парите ще продължи да пада, а доходността по държавните ценни книжа ще остане отрицателна. В такъв контекст, особено с оглед на геополитическите напрежения, златото е много привлекателен актив, не само за частни инвеститори, но и за централни банки.
