Самостоятелното мислене е враг на системата

Автор: Михаил Стоянов, инвеститор, създател на специализираната платформа Investo.bg

Аз обичам да търся познатото в непознатото и непознатото в познатото. Откривам го, изследвайки достъпна информация, игнорирана от мнозинството, разкриваща неподозирани неща за света, в който живеем.

Интернет ни дава достъп до изобилие от такава информация. Ако не беше развитието на глобалната мрежа, доскоро нямаше как да проучвам темите, които ме вълнуват. Сега, на няколко клика разстояние, имам достъп до данни от организации като IMF*, FED**, BIS***.

Фактите от моите статии са публично достъпни и извадени от такива източници, но по някаква причина са извън фокуса на мнозинството. Каква е причината огромна част от хората да не подозират за тяхното съществуване и да нямат интерес да ги изследват? Намесва се четвъртата власт – медиите.

The people will believe what the media tells them they believe.

George Orwell

Какво правят медиите ще се запита редовият гражданин? И ще си отговори: те ни информират, те ни образоват, те ни забавляват. Всичко това може да мине за вярно, защото медиите, в контекста на информационния контрол, точно това правят. Обаче хората пропускат най-важната част – медиите са заглушител на критичното и самостоятелно мислене.

Самостоятелното мислене е враг на системата. Да задаваме въпроси извън нашия малък кръг на ежедневни терзания е недопустимо. Подава ни се информация, която е препоръчително да не поставяме под съмнение, защото има опасност да започнем да задаваме въпроси. А системата не иска хора, които задават въпроси. Тя иска хора, които приемат готови отговори.

Медиите се справят безпощадно ефективно с тази си задача – да приспиват критичното мислене. Как постигат тази безмилостна оперативност? Отговорът е много прост – чрез внимание, разделение и страх.

Внимание, Внимание!

Където е насочено нашето внимание, там са насочени времето и енергията ни. А енергията, това са нашите мисли, думи, действия.

Сееш мисли – жънеш думи

Сееш думи – жънеш действия

Сееш действия – жънеш навици

Сееш навици – жънеш характер

Сееш характер – жънеш съдба

Еврейска мъдрост

Нашите мисли са там, където е насочено нашето внимание. Затова, който контролира вниманието ни, може да посее мисли по свой избор. Останалото е лесно. Мислите стават думи, думите – действия и така по алгоритъма.

На този принцип работят всички медии – от радиото до социалните мрежи. Те са структури за приковаване на внимание. Засмукват ни тотално и не ни остава време и енергия за други занимания. Перфектно описание за този принцип е opportunity cost. Във финансите това означава, че ако вложим 100 000 лева в имот, не може да ги вложим в акции/злато/крипто/картини. Но той се отнася също и за времето – в определен момент можем да сме само на едно място. Ако отделим 30 минути за спорт, пропускаме 30 минути кафе/книга/спане/работа. Способни сме да задържим нашето внимание само на едно място. Опитайте да скролвате във фейсбук и да работите (качествено) едновременно. Не става.

Когато гледаме телевизия или цъкаме из социалките, ние избираме да игнорираме важни за нас неща – да спортуваме, да творим, да сме със семейството и приятелите си. Тъй като имаме лимитиран капацитет на внимание, консумирайки безполезна информация, оставяме смислените дейности за друго време. А то често не идва. Освен лимит на вниманието, нашите време и енергия също са ограничени.

Имаме 24 часа на ден. 8 часа спим, 8 часа работим, още 2-3 часа се храним, пазаруваме, готвим и се придвижваме до работното място и накрая ни остават около 6 часа. Когато използваме това време за социалки и телевизия (статиската за САЩ показва, че на ден 20-30 годишните прекарват по няколко часа в социалните мрежи), автоматично отнемаме от времето за занимания, даващи ни стойност.

Отдавайки нашето внимание на медиите системата постига две неща. Първо фокусът ни е там, където те искат. Второто е много по-изтънчено заради opportunity cost принципа. Когато фокусът ни е в медиите, нямаме време и енергия да се фокусираме над нещо друго. Това другото е интересът да задаваме въпроси и да търсим техните отговори.

Вниманието ни е там, където системата изисква, изключвайки всички останали възможности. Или казано по друг начин – медиите ни заливат с безполезен шум, заглушавайки сигнала.

Divide et impera или разделяй и владей

Всяка пропаганда започва с грабване на вниманието. Без значение колко гениални са методите на контрол, ако не са способни да привлекат и задържат вниманието на хората, ще се провалят.

Когато медиите владеят вниманието на зрителите, идва следващата стъпка – да се предложат възможности за избор. Единствените съществуващи възможности според предлагащия ги. Всичко се представя бинарно – черно/бяло, леви/десни, за/против. Нищо по средата и отвъд. Всички тези варианти са внимателно селектирани и преднамерено поляризирани.

Разделени на полярности, хората се обособяват в групи, които са заети да се борят една срещу друга, без да се замислят, че тази борба е търсеният резултат и накрая нито една група няма да излезе победител. Победителят е създателят на това разделение – системата.

Разделянето на групи предпазва хората от излишно задаване на въпроси. Те са толкова вглъбени в спорове помежду си, че не се замислят дали има друго извън представения сценарии. Целта е точно това – да се държи фокусът на масите в желата посока и да не се допуска неговото отклоняване.

Като втората част е дори по-важна. Ако осъзнаем, че все пак има нещо извън това, което ни се казва, рано или късно ще започнем да търсим.

Медиите създават ясно дефинирани възможности, от които да избираме. Те са като меню в ресторант – може да поръчаме само написаното в менюто. Ако не ни харесва – ставаме и отиваме на друго място. Обаче тази опция е изключена от менюто на медиите. Тяхната роля е да ни убедят, че други варианти, освен предложените от тях, няма.

Разделението на хората ни прави слаби. Заети сме да спорим и да оплюваме другите групи. В процеса забравяме, че всички сме от една и съща страна на игралното поле. Забравили това, дори част от нас да имат желание за промяна, няма да бъде достатъчно. Промяната изисква критична маса от хора, а разделението предотвратява точно това. Останали разделени, ние сме слаби, а когато сме слаби – сме лесно управляеми.

Страх лозе пази

След като вниманието ни е приковано и сме се разделили на фракции, е нужно още нещо, за да продължи този процес да работи.

Идва моментът да се добави тайната съставка – страхът. Той е най-благодатната емоция за всеки манипулатор – изплашеният човек, който ти вярва можеш да го заведеш, където си решил. Непрекъснатото поддържане на страх от системата държи вниманието ни в желаната посока и ни предпазва от изблици на независимост. Хората страдаме повече в съзнанието си, отколкото в реалността. Тази слабост е каналът, по който се пуска да тече страхът. С правилния сценарий и декори, медиите създават апокалиптични картини, които ние възприемаме за реални. Когато това стане, вече сме в капана на страха. Готови сме да приемем всичко, което ни се каже, без да го подлагаме на съмнение.

Страхуваме се за живота си, за този на близките ни, както и от това да не бъдем отхвърлени от нашия социален кръг. Медиите винаги се възползват от тези страхове и умело ги използват срещу нас. В представените сценарии задължително има общ враг, който ни заплашва. Няма значение дали ще са терористи, Русия, САЩ или респираторен вирус. Принципът е важен – трябва да има лош герой. И то толкова лош, че да застрашава животи. Когато страхът от загуба на живот е инсталиран в съзнанието ни, се добавя и следващия страх – този от изключване. Действията срещу лошия герой са под формата на мерки и препоръки, които е трудно да не бъдат спазвани без да се лиши човек от нормалното си съществуване.

Те „гарантират“ безопасността на гражданите, отнемайки методично техните права и свободи. И всичко е представено в полза на всички нас – ако следваме неотлъчно казаното, врагът ще бъде победен.

Около 40% от хората (Група 1) приемат напълно лошия герой и мерките срещу него без да задават въпроси. Други 20% (Група 2) категорично осъзнават, че това е поредният сценарии, целящ нещо друго. Остават 40% (Група 3), които търсят своето място. Те подозират, че има нещо нередно в ситуацията, но им трябва побутване, за да заемат страна. Група 1 и Група 2 са тези, които ще ги насочат. Мотивът, който движи Група 3, е страхът от отхвърляне. Да не би нашите роднини, колеги, приятели да кажат, че сме луди да не вярваме на системата. Нали правителството се грижи за нас, нали медиите са свободни и ни информират безпристрастно.

Когато започнем да оспорваме тези два факта, всяваме смут и напрежение в Група 1. Те веднага ще ни покажат колко грешим. Ако са ни близки, за да не бъдем отхвърлени, ще се съгласим с тях. А хората сме социални животни и за да не бъдат отхвърлени от нашия социален кръг, ще се съгласим с тях.

Светът е малък и пропаганда дебне отвсякъде

Като говорим за внимание, разделение и страх, ще използваме сценария, който ни беше наложен март 2020 година и така до днес. Чрез медиите ни беше вменено за нормално да приемем мерки, достойни за други режими на управление, но не и за демокрация.

Две години нашият фокус беше насочен изцяло към вируса, a един от основните принципи в илюзионизма е – всичко съществено се случва извън фокуса на зрителите. Докато медиите поддържат сценария с респираторното заболяване като главен герой, икономиките все повече задлъжняват, малки и средни предприятия фалират, хората остават без работа. Много като брой и сила последствия, чието влияние ще усещаме още години наред.

Власт е да определяш какво се случва, абсолютна власт е да определяш какво хората си мислят, че се случва. Това изречение перфектно описва ролята на медиите – тяхната цел не е да лъжат или дезинформират, а да насочат вниманието на масите. Лъжата и дезинформацията са част от инструментите, не самоцел. Медиите насочват нашето внимание преднамерено в желаната посока, за да могат важните събития да се реализират необезпокоявани. А когато станат публичен факт, вече ще е бъде късно за реакция.

След като приковаха нашето внимание, медиите минаха на следващата стъпка – да ни предложат единствените възможни опции. В контекста на ковид: привърженици и противници на мерките и ваксините. Следващият цитат на Ноам Чомски**** е показателен за този принцип:

The smart way to keep people passive and obedient is to strictly limit the spectrum of acceptable opinion, but allow very lively debate within that spectrum – even encourage the more critical and dissident views. That gives people the sense that there’s free thinking going on, while all the time the presuppositions of the system are being reinforced by the limits put on the range of the debate.

Noam Chomsky

Хората сме разделени за и против мерките и активно се стимулират двете страни да изпадат в крайни мнения и да се атакуват една друга. Атаките между двата лагера в един момент се изместват от обекта на конфликт (мерките), към лични нападки.

Това е част от алгоритъма, така спорещите се изгубват още повече и забравят реално за какво спорят. По този начин се формират крайни фракции, които се управляват чрез страх. Описаните принципи се прилагат ефективно от много десетилетия. Ето няколко примера: войната с тероризма и 9/11, Финансовата криза от 2008 година и конфликта Русия-Украйна. При тях, както и с ковид, вниманието ни беше деликатно насочвано, за да ни предпази от изблици на критично мислене. Медиите ефективно заеха ролята си да ни пазят от нас самите. Впоследствие мнозинството приемат казаното за чиста монета и спират да задава въпроси. А отговорите на тези въпроси са общодостъпни, само чакат някой да ги потърси.

Важно уточнение: При всички глобални събития страда обикновеният човек, без значение какъв е сценарият. Не казвам, че ковид няма или, че всеки го кара леко. Проблемът е създадената драма в световен мащаб. Не съм против препарата, предпазващ от ковид. Против мерките съм – принудителното им налагане, за да бъдем считани за пълноценни граждани.

При 9/11 и последвалата война с тероризма много обикновени хора загинаха. Това са контролирани събития, представени в определен контекст, но винаги нанасящи вреда на обикновения човек.

Това са основните лостове на медиен контрол. Те са инструмент, а не крайна цел. А каква е целта? Крайната цел е да изчезне критичното мислене – да приемаме всичко, което ни се каже за сто процентова истина.

Too often we enjoy the comfort of opinion without the discomfort of thought.

John F. Kennedy

Една от причините да създам Инвесто е, че искам да вдъхновя читателите да задават въпроси, да изискват и консумират качествена информация. Не само свързана с инвестиции и финанси.

Ако искаме да задълбаем в тайните на заобикалящия ни свят любопитството и скептичността са нашите верни другари. Те са почвата за култивиране на самостоятелно мислене. Без него ние ще сме винаги следствие от нечии решения.

Изисквайте, търсете, консумирайте качествена информация!

*IMF – International Monetary Fund – Международен Валутен Фонд

**FED – Federal reserve – Националната банка на Съединените Американски Щати

***BIS – Bank for International Settlements – Банка за международни разплащания

****Ноам Чомски – професор по лингвистика в Мичиганския Технологичен Университет. Той е гении на пропагандата и масмедиите. С неговите методи се водят изборни кампании, корпоративни ПР кампании и други мащабни пропагандни дейности.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *