Българската народна банка, която е член на Европейската система на централните банки и участва със свои експерти в разработването на Годишния доклад на Европейската централна банка (ЕЦБ), публикува най-новия юнски икономически анализ на финансовата институция за състоянието на икономиката на еврозоната. В него се отбелязва факта, че в началото на месеца ЕЦБ намали трите основни лихвени процента на банката с по 25 базисни точки като сигнал за намаляваща инфлация след девет месеца на непроменени лихвени проценти.
Инфлация
От заседанието на Управителния съвет през септември 2023 г. насам инфлацията е спаднала с повече от 2,5 процентни пункта, а перспективата за нея се е подобрила осезаемо. Независимо от напредъка през последните тримесечия, вътрешният ценови натиск в еврозоната остана висок поради засиления растеж на заплатите и е вероятно инфлацията да остане над целевото равнище и през следващата година, признават банкерите.
Сега експертите предвиждат общата инфлация да бъде средно 2,5% през 2024 г., 2,2% през 2025 г. и 1,9% през 2026 г. По отношение на инфлацията, без компонентите енергоносители и храни, прогнозата е за средно равнище от 2,8% през 2024 г., 2,2% през 2025 г. и 2,0% през 2026 г. Очаква се икономическият растеж да се увеличи до 0,9% през 2024 г., 1,4% през 2025 г. и 1,6% през 2026 г
Икономиката
След пет тримесечия на стагнация икономиката на еврозоната отбеляза растеж с 0,3% през първото тримесечие на 2024 година. Секторът на услугите се разраства, а промишленото производство показва признаци на стабилизиране на ниски нива. Заетостта нарасна с 0,3%, пишат от ЕЦБ.
През април безработицата е спаднала до 6,4%, което е най-ниското ѝ равнище от въвеждането на еврото. Фирмите все още обявяват много свободни работни места, макар и малко по-малко, отколкото преди.
Реалният разполагаем доход на европейците също ще продължи да се увеличава на фона на стабилен растеж на заплатите, постепенно повишаване на доверието и подобряване на условията за търговия, което ще доведе до обусловено от потреблението възстановяване през 2024 г.
Тласъкът от нетната търговия в началото на годината отчасти отразява колебливостта след временния спад в края на 2023 г. Външното търсене обаче се очаква да продължи да нараства, подкрепяйки растежа на износа на еврозоната. В средносрочен план се очаква неблагоприятното въздействие на предходното затягане на паричната политика постепенно да отслабне, като активността ще бъде подкрепена от предполагаемото смекчаване на условията за финансиране в съответствие с пазарните очаквания за бъдещата динамика на лихвените проценти, смята екипът на Кристин Лагард, председател на ЕЦБ.
Устойчивият пазар на труда също ще окаже благоприятно въздействие върху растежа, като по-късно през прогнозния период безработицата ще спадне до рекордно ниски равнища. С отслабването на въздействието на някои от цикличните фактори, които намалиха растежа на производителността в близкото минало, се очаква тя да се повиши през прогнозния период. Като цяло средногодишният растеж на реалния Брутен вътрешен продукт се очаква да бъде 0,9% през 2024 г. и да се ускори до 1,4% през 2025 г. и до 1,6% през 2026 г. В сравнение с прогнозите от март 2024 г. перспективите за растежа на БВП са ревизирани нагоре за 2024 г. поради изненадващите положителни данни в началото на годината и по-добрата постъпваща информация.
Прогнозата за растежа на БВП е ревизирана незначително надолу за 2025 г. и остава непроменена за 2026 г. Националните фискални и структурни политики трябва да бъдат насочени към повишаване на производителността и конкурентоспособността на икономиката, което би подкрепило повишаване на потенциалния растеж и намаляване на ценовия натиск в средносрочен план.
Основни рискове пред еврозоната
По-слабата световна икономика или ескалацията на напрежението в търговията между основните икономики биха потиснали растежа в еврозоната. Войната в Украйна и конфликтът в Близкия изток са основни източници на геополитически риск. В резултат на това е възможно предприятията и домакинствата да загубят увереност в бъдещето и да настъпят сътресения в световната търговия. Възможно е и растежът да бъде по-нисък, ако ефектът от паричната политика се окаже по-силен от очакваното. Растежът може да бъде по-висок, ако инфлацията се понижи по-бързо от очакваното и ако нарастването на доверието и на реалните доходи доведат до по-голямо от предвиденото увеличение на разходите, или ако световната икономика нараства по-бързо от очакванията. Инфлацията е възможно да се окаже по-висока от прогнозираната, ако заплатите или печалбите се увеличат повече от предвидените.
Рисковете за по-висока инфлация произтичат и от засиленото геополитическо напрежение, което може да повиши цените на енергоносителите и на транспортните разходи в краткосрочен план и да доведе до сътресения в световната търговия. Освен това екстремните метеорологични явления и разрастващата се криза, свързана с климата, могат да доведат до поскъпване на храните, обобщават от ЕЦБ.
