Историята на Пенчо Семов – от малко дюкянче до бизнес империя

В големия бизнес се влиза с взлом, с гениален ум или с женитба. В тази публикация Realno.bg припомня за индустриалеца Пенчо Семов, който влиза в бизнеса с гениалния си ум още като юноша в далечната 1898 година.

Семов, като много от най-богатите хора в света, започва от нищото, от бедността. Има много легенди за богатството му, но никой не е казал или доказал, че има нещо мръсно в произхода му…

Първи стъпки

Пенчо Семов е роден в с. Цвятковци, Габровско на 8 октомври 1873 г. в семейството на дребния търговец Иван Семов. Пенчо получава начално образование в родното си село и след завършване на I прогимназиален клас е принуден да прекъсне учението си и да помага на баща си в изхранването на семейството. Още на 12 г. започва да работи – първо като чирак търговец със занаятчийски произведения. Това не му пречи да развива интелекта си и да изучава чужди езици – говорел е турски, руски и френски.

Юноша

Като юноша започва да работи самостоятелно в дюкянче за манифактурни стоки в Тутракан. Младият Пенчо Семов търгува не само с околните села, но и със селата в Румъния, установява връзки с търговци от Букурещ и Галац. Чрез търговията успява да натрупа първоначален капитал, с който през 1898 г. в съдружие с тъста си Гъдю Талев се включва в първото си предприятие – Събирателно дружество „Талев – Семов” за производство на сапун.

Семейство

През 1898 г. се венчава за Аница Талева, през следващите две години се раждат синът Иван и дъщерята Бонка. Семейното щастие за младия предприемач обаче е кратко, защото за по-малко от две години 1901 – 1903 г., той губи последователно съпругата и двете си деца. Семов обаче намира сили да продължи пътя си и освен с втори брак, от началото на XX век се отдава изцяло на стопанска дейност, чиито мащаб в последствие впечатлява.

Бизнес империята на Пенчо Семов

През 1905 г. регистрира семейната фирма АД „Иван Семов и синове” – Габрово (1905 – 1945 г.) за производство на трикотаж, която впоследствие става еднолична негова собственост.

Става главен акционер в АД „Успех” – фабрика за вълнени прежди и платове (1917 – 1945 г.).

Създател е и едноличен собственик на вълненотекстилна фабрика „Вилата” – Габрово (1928 -1945 г.).

Включва се като акционер в десетки фабрики в текстилната индустрия. Познанствата, които има сред индустриалците от цялата страна, го правят желан партньор и дават възможност на Пенчо Семов да се включи като акционер в големи индустриални предприятия в страната като първата българска фабрика за ютени изделия „Кирил” АД – Варна, АД „Сердика” – София за търговия и индустрия; Барутно АД „Принц Борис” – Русе; АД „Лен” – Провадия; Българско търговско параходно дружество.

Част от своите капитали пренасочва в дружества от тютюневата и памукотекстилната индустрия. Увеличил многократно първоначално натрупания капитал от търговия, Пенчо Семов се впуска във все по-крупни инвестиции в производството и банковото дело.

Организационни качества

И днес се носят легенди за организационните качества на Пенко Семов, който ръководи 28 индустриални предприятия, търговски и застрахователни дружества и банки. Парите му строят национална индустрия, произвеждат електроенергия, розово масло; тъкат платове; обработват кожи; отглеждат тютюн, коноп, лен, рози. Преобръщат се в банкови операции и помагат на стотици фабрики, дружества и частни лица да търгуват и строят.

Дарителство

Благотворителната дейност на Пенчо Семов е впечатляваща, като за мащаба ѝ се говори за над 55 милиона лева. Семов е дарител на Женско благотворително дружество „Майчина грижа” – Габрово, което с неговата финансова помощ закупува бившото казино „Бузлуджа”, наименувано дом „Бона и Иван Семови”.

Дарява средства на дружеството за изграждане на собствено здание със стопанско училище.

Подарява вилата и чифлика си край Варна на журналистическо дружество, отделя крупни парични суми за габровските училища, колежа „Свети Августин” – Пловдив, за библиотека „Априлов – Палаузов”, построява училище в родното си село Цвятковци, дарява икони и средства на църкви и манастири, подпомага финансово своите работници.

На 7 юни 1943 г. непосредствено след изготвянето на завещанието си Пенчо Семов регистрира „Благотворителната фондация „Пенчо Иванов Семов”.

Тъжният край

Пенчо Семов почива на 10 юли 1945 г. Изпратен е от хиляди габровци в знак на последна почит към него и живота му. Местните вестници обаче не отразяват погребението. Започва времето, в което управляващите правят всичко възможно да заличат името му и унищожат документите, свързани с дейността и живота на Пенчо Семов.

И днес сградите, построени от Пенчо Семов съществуват, но не се използват според волята му, защото акциите и облигациите на фондацията са национализирани. Но архитектурният шедьовър „Параход в гората” – девическият пансион, е една от забележителностите на Габрово.

Източници на информация:

„Пенчо Семов. Успехът“ (Красимира Чолакова)

Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ – Габрово

Снимки: Сдружение „Пенчо Семов“