Проклетата гениалност на Буковски

Жан-Пол Сартр го смята за най-големия поет на Америка, а Хемингуей казва просто: „проклетата гениалност…“

С поглед към абсурдите на живота, с любов към обществените низини, с отрицание на авторитетите – с това се отличава творчеството на Буковски. То е до голяма степен автобиографично и с него авторът сам си създава образа на аутсайдер на ръба на почтеността. Буковски не се стреми да се представи в добра светлина. Пише без извинения – по собствените му думи, за „победените, за побърканите и прокълнатите“. В историите му често се срещат леки жени, алкохол и хазарт. И тъкмо с тези истории, в които няма табута, читателят се среща с един последователен и ярък стил.

Триумф на безкомпромисния език, бързина и уравновесеност – в книгите на Буковски прозира голяма свобода на духа. Затова към тях не е трудно да се пристрастиш. А като плодовит автор, той ни оставя наследство от повече от четиридесет книги с поезия, кратки разкази и романи – пълни с емоции, опит и въображение. Буковски е страстен почитател на класическата музика и литература. Влияе се от Чехов, Хемингуей, Достоевски и Кафка. Е, със своето творчество и той си е извоювал място сред класиците – в американската и световната литература, като и в Европа е приеман изключително добре.

Всъщност, биографичната справка показва, че корените му са европейски. Баща му е американски военнослужещ от полски произход, а майка му е германка. Роден е през 1920 г. В Андернах, Германия, а истинското му име е Хайнрих Карл Буковски.

Когато е на тригодишна възраст, той и семейството му се местят в Америка. Независимият характер на Буковски започва да се „калява“ в трудното детство. Семейството живее бедно, бащата упражнява тормоз върху сина си. Връстниците му го подиграват заради силния немски акцент. След училище Буковски започва да следва журналистика – от това време датират и първите му опити в литературата.

Личният и професионалният му живот са безразборни, често сменя работата. Лежал е в психиатрия и в затвора (заради пиянство). За да спонсорира писателската си кариера, заема най-различни работни позиции – мияч на чинии, шофьор на камион, пощенски куриер, охранител, касапин, готвач, оператор в асансьор.

Започва да пише стихове през 50-те години, а първите публикува в началото на 60-те години в списанията „Outsider“ и „Open City“. Започва работа като пощенски служител и води седмична колонка в „Open City“. От това време датират и разказите, публикувани в „Записките на стария мръсник“. Чарлс Буковски се отдава единствено на писането чак през 1969 г. – от тогава се опитва да се издържа само като писател. Неподражаемият стил го превръща в един от творците, на които успехът се усмихва приживе. Едни от най-известните му романи са „Поща“, „Жени“, „Пиянска амнезия“, „Всичко на масата“, както и сборниците с разкази „Най-красивата жена в града“ и „Отсъствието на героя“. Буковски получава и възможността да участва в един от филмите, създадени по негов сценарий. Продуцент на „Barfly“ е Франсис Форд Копола, участват Мики Рурк и Фей Дънауей.

С времето личността на Буковски се превръща в обект на култ – той е възприеман като сложна фигура, която се изправя срещу съдбата. Ето и един интересен факт – песента на U2 „Dirty Day“ е посветена на Буковски. Днес почитателите на поета-циник продължават да се увеличават, въпреки че той не е сред живите. Големият автор умира на 73 години през 1994 г. от левкемия в Калифорния.

Ето и селекция от негови размисли, изказани в интервюта или просто написани в книгите му:

– „Свободната душа се среща рядко, но го знаеш, когато човекът срещу теб притежава такава – основно защото се чувстваш приятно, много приятно, когато си близо до него.“

– „Разликата между живота и изкуството е, че изкуството е по-поносимо.“

– „Геният се крие в това да успееш да предадеш една философска мисъл по прост начин или дори да предадеш една проста мисъл по още по-прост начин.“

– „Писането никога не е работило за мен. Така е откакто се помня: нагласям радиото на някоя класическа станция, паля цигара, отварям бутилката. Пишещата машина върши останалото. Всичко, което аз трябваше да сторя, беше да стоя там. Целият този процес ми помогна да продължа, когато животът, сам по себе си, не ми даваше нищо добро, когато животът, само по себе си, беше филм на ужасите. Винаги е била пишещата машина тази, която ме успокоява, която разговаря с мен, която ме развлича, която ми спасява задника. В крайна сметка, пиша, за да спася задника си, за да спася задника си от лудницата, от стреса и от себе си.“

– „Болници, затвори и бардаци – това са университетите на живота. Аз имам няколко висши образования. Заслужавам малко уважение.“

. „Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.“

– „Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.“

– „По-добре е да правиш и най-скучните неща със стил, вместо да се занимаваш с интересни неща без стил.“
„Ето кога разбираш, че си остарял — когато седиш и се питаш, къде отиде всичко.“

– „Разликата между демокрацията и диктатурата е, че при демокрацията гласуваш първо и след това получаваш заповеди, докато при диктатурата не си губиш времето с гласуване.“

– „Началото на една връзка винаги е най-лесно. След това започват разкритията – и никога не свършват.“

– „Периодично сменям магазините, от които си купувам алкохол, защото в един момент продавачите запомнят навиците ти, ходиш ли там всеки ден и всяка нощ, а покупките ти са в огромни количества. Усещам, че се чудят как така все още не съм умрял и това ме кара да се чувствам некомфортно. Всъщност подобна мисъл може въобще да не е минавала през главите им, но човек става параноичен, когато през 300 дни от годината се буди с махмурлук.“

„- Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.“

– „Добрият писател знае кога да не пише.“

– „Спрях да търся Мечтаното момиче и започнах да се оглеждам за някоя, която поне не е пълен кошмар.“

– „Красивите мисли и красивите жени никога не се задържат.“

– „Болката е странна. Котка убива птичка, кола катастрофира, пожар… Болката се задава, БАМ, и ето я, стои до теб. Истинска е. И за всеки, който наблюдава, изглеждаш глупаво. Сякаш изведнъж си се превърнал в идиот. Няма лек за това освен ако не познаваш някого, който те разбира и знае как да помогне.“

– „Франкли, бях ужасен от живота, от това, което е необходимо човек да извършва – да яде, да спи, да се облича. Затова останах в леглото и пих. Когато си пиян, светът навън все още съществува, но за един момент поне не те е стиснал за гърлото.“

– „Проблемът беше, че трябва да избираш между едно зло и друго, но без значение кое си избрал, те ще изцедят още малко от теб и така, докато не остане нищо.“

– „Големият проблем на този свят е, че умните хора винаги са пълни със съмнения.“

– „Любовта не трябва да се случва по команда, нито пък вярата да се изразява в няколко сентенции. Аз съм своя господ. Ние сме тук, за да променим влиянието на църквата, на държавата, както и на образователната ни система. Ние сме тук, за да пием бира. Ние сме тук, за да спрем войната. Ние сме тук, за да се смеем на лудостта си и за да живеем животите си толкова добре, че дори Смъртта да потръпне, когато ни прибира при себе си.“

– „Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея.“

-„Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.“

– „Проблемът на съвременния свят е, че възпитаните хора са пълни със съмнения, а идиотите изпълнени с увереност.
„Добре е да имаш къде да отидеш, когато всичко е зле.”

– „Докато мъжете гледат футбол, пият бира или играят боулинг, жените са тези, които мислят за нас, съсредоточават се, изучават и решават: дали да ни приемат, да ни изхвърлят, да ни заменят, да ни убият или просто да ни оставят”.

– „Ако не можеш да бъдеш джентълмен, поне не бъди прасе“.

– „Писателите – това са отчаяни хора и когато в живота им се появи надежда, те престават да бъдат писатели.“

– „На 25 всеки може да бъде гений. На 50 трябва все нещо да си направил.“

– „Някои хора не могат да откачат – и имат ужасно скучен живот.“

– „Ако ти се получи да излъжеш някого, това съвсем не означава, че той е глупак. Значи, той ти се доверил повече, отколкото го заслужаваш.“

– „Депресията и самоубийствата често се оказват резултат от грешна диета.“

– „Не вярвам, че може да подобрим света. Вярвам, че можем да не го направим по-лош.“

– „Намери това, което обичаш и му позволи да те убие.“

– „Точно това е проблемът с пиенето. Ако се случи нещо лошо, пиеш, за да забравиш; ако се случи нещо хубаво, пиеш, за да го отпразнуваш; а ако нищо не се случва, пиеш, за да се случи нещо.“

– „Смелостта е въпрос на стил в една безнадеждна ситуация, каквато е животът.“

– „За да спасим света, трябва да спасим всеки човек по отделно и един по един. Да спасяваш всички е романтизъм или политика.“

– „Дори и хиляди пъти да си прав, какъв е смисълът, ако жена ти плаче.“

Източници:

Store.bg, Книги от Чарлс Буковски (Charles Bukowski)

Читалище „Съгласие” 1869” – Плевен

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *