Брюксел, Апостол Апостолов*, специално за REALNO.BG
Само 4 държави са представили пред ЕК окончателния Национален план за енергетика и изменение на климата (NECP). Това са Нидерландия, Швеция, Финландия и Дания. Крайният срок изтече на 30 юни. Нито една от страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) не е спазила датата.
Страните членки на ЕС от ЦИЕ са Естония, Латвия, Литва, Полша, Германия (източна част), Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Словения и Хърватия. Резултатът не бива да е изненада с оглед на темпото, по което отделните страни предаваха националните си планове.
В края на април стана ясно, че от ЕК е отправена препоръка за корекции на 24 от страните членки. По отношение на България бе заявено, че трябва да подобри националния си план и да повиши амбициите си в съответствие с договорените цели за 2030 година. Брюксел настоява страната ни да определи икономически ефективни допълнителни политики и мерки за намаляване на въглеродните емисии, особено за транспортния сектор и да се постигне намаление с 10 процента през 2030 г. спрямо нивата от 2005 г. Също така се изисква план за внедряване на възобновяема енергия в следващите 10 години с препоръка да се постигне дял от 45 на сто за дела на тези източници. Иска се и увеличение на задължителните цели в отоплението и охлаждането до 2030 г. От българското правителство се иска да каже как ще премахне постепенно изкопаемите горива и как ще внедрява геотермалната енергия и ще насърчава използването на водорода в промишлеността.
В колективната оценка на Комисията за всички страни членки е подчертано, че „субсидиите за изкопаеми горива е необходимо усилие от страна на държавите членки, за да се определи ясен и надежден график за постепенното им премахване“.
Според Йохана Кулд, ръководител на международната кампания за публични финанси в CEE Bankwatch Network, усилията за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на тези страни ще бъдат подкопани от факта, че „източноевропейските държави членки планират да инвестират сериозно в инфраструктура за изкопаеми газове, въпреки спешната нужда от действия в областта на климата“.
Страните от ЦИЕ обаче сега са фокусирани върху диверсификацията на енергийните си доставки, тъй като много от тях преди зависеха от руски газ или въглеводороди, а сега се стремят да намерят алтернативни енергийни източници от съображения за сигурност.
За да се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на дадена страна, е необходимо да се инвестира значително в електрически мрежи, решения за съхранение и интелигентни мрежи. Екологичните неправителствени организации обаче продължават да осъждат недостатъчния капацитет на електрическите мрежи.
Интервюирана от Euractiv, Барбора Урбанова, директор на Центъра за транспорт и енергетика (CDE) в Чехия, посочва други фактори, възпрепятстващи енергийния преход на страните от ЦИЕ. Това включва „липса на разбиране на възможностите и ползите, които носи енергийният преход, постоянно усещане, че политиката в областта на климата се налага отвън (от Брюксел), традиционна индустрия с интензивни емисии и зависимост от въглища, но и по-ниски икономически резултати в сравнение със западните страни и страх от обедняване“.
Според Съвета на ЕС националните планове в областта на енергетиката и климата имат 4 основни цели на ЕС до 2030 г. Те са: намаляване на емисиите на парникови газове; по-добра електрическа взаимосвързаност; 32% – минимален дял на възобновяемата енергия; 32,5% – минимално подобрение на енергийната ефективност.
Те обхващат петте измерения на енергийния съюз: енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар, енергийна ефективност, декарбонизация, научни изследвания, иновации и конкурентоспособност. Плановете са 10-годишни. Първият етап обхваща периода 2021 – 2030 година.
*Апостол Апостолов е икономически журналист, който живее в Брюксел от 2020 г. С интерес следи теми в енергетиката, „зелената“ енергия, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите, както и политиките в района на Бенелюкс – западноевропейския икономически съюз, включващ Белгия, Нидерландия и Люксембург.
