При -19 градуса строят Панорамата в Плевен

Автор: Валери Какачев, Регионален Военноисторически Музей Плевен

Бързаме, загърнати в палтата и се сърдим, ако някоя улица не е добре разчистена. Припомняме си студени зими, коментираме кога е било толкова студено. Телевизиите услужливо припомнят каква температура трябва да ни осигури работодателят… Днес за мнозина от младите ще бъде едва ли не фантастично, че първата копка на плевенската Панорамата е направена на 19 януари 1977 година при минус 19 градуса! Прави я плевенското предприятието Строителна механизация, ръководена от Васил Генов. Снегът е дълбок над половин метър. Багерите и самосвалите работят денонощно на две смени. На работещите се дава горещ чай…

За няколко дни са изкопани 20 000 куб. м земна маса. Това дава възможност в изкопа да влязат строители, за да започнат фундирането на сградата. На 2 февруари се полага първият бетон в основите на сградата и по-нататък се извършват основните строителни работи. Ежедневно, в помощ към основната бригада, се включват доброволци от различни предприятия и учреждения на града и окръга. Те извършват общи работи с цел да се увеличи производителността на основната бригада.

Работи се на три смени, за целта цялата строителна площадка е осветена с прожектори. За по-добро механизираното обслужване на площадката и подаването на материали към монтираните два кулокрана се прибавят още два.

На 4 март, само един месец след полагането на първия бетон, Румъния и Северна България са разтърсени от силно земетресение във Вранча, което се усеща и в Плевен. Към този момент фундирането на сградата е завършено, а вдигнатите в сутерена зидове достигат значителна височина, без, обаче, да са укрепени със стоманобетонни колони и греди. Обектът издържа на труса и нищо не е разрушено, но това задължава да се предвиди с една степен по-висока от нормираната устойчивост на сградата по време на земен трус. Това допълнително усложнява работата на плевенските инженери и конструктори, които, поради факта, че Плевен не попада в земетръсната зона, нямат опит в проектиране на сеизмичната устойчивост на сградите. Намерено е решение и на сградата е осигурена сеизмична устойчивост осма степен по скалата Медевед-Карник.

Само за един месец – март 1977 г.- проектът за сглобяемия цилиндър на панорамата и работните проекти за всички монтажни елементи – колони, греди, панели са готови. Съоръжението е грандиозно: цилиндър с диаметър 40 м и височина 20 м. През цялото време строителните работи са под непрекъснат инвеститорски контрол, който стриктно следи да се спазват проекти и строителните норми.

Всички необходими стоманобетонови елементи се произвеждат в плевенския завод за строителни конструкции „Ген. Ганецки”. В същото време плевенското предприятие за леки конструкции „Балканстрой” произвежда елементите за метална покривна конструкция. Когато тя е монтирана, сградата като цяло е затворена. Така към средата на юли 1977 г. е завършен грубият строеж заедно с покривна конструкция. Следва целенасочена работа да се завършат най-напред работите в панорамната зала, за да се монтира платното.

В края на юли 1977 г. започва монтирането на платното в панорамна зала. То е изтъкано в текстилния комбинат в гр. Сурск, Пензенска област. Лененото платното е 115 метра дълго и 15 метра широко и пристига в Плевен в метална капсула. За да влезе в залата, се налага да се демонтират покривните панели и през покрива с кулокрана да се пусне на площадката, където сега е предметния план. Операцията по разгъването му е изключително сложна и се провежда под ръководството на художника Н. Овечкин . След това той и екипът от художниците започват работа.
За десет месеца сложният инженерно – художествен обект, единствен по рода си на Балканския полуостров, е завършен.

Тържественото откриване на Панорамата е на 10 декември 1977 г., в деня на стогодишнината от Освобождението на Плевен. В първите 3 години след нейното откриване, е посетена от 2,5 милиона души. Включена е в Стоте национални туристически обекта.

Панорамата е изградена в района на Скобелевия парк, непосредствено до редута „Кованлък”, където по време на 3-та атака от обсадата на Плевен се водят едни от най-тежките сражения. Автори на проекта са архитектите Иво Петров и Пламена Цачева, заедно с проектантски екип от 14 души.

Източници:

Валери Какачев, Регионален Военноисторически Музей Плевен

Архив Плевен за Плевен и Община Плевен

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *