Парламентът прие на първо четене промени в Закона за енергетиката, които предвиждат пълна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия до края на 2023 г. при запазване на битовите потребители на регулиран пазар до 2026 г.
В подкрепа на измененията гласуваха 98 народни представители от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ) и ДПС, а 49 бяха „против“. Срещу законопроекта бяха от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“, които изразиха опасения от повишаване на сметките за ток за бита, предаде БТА.
Министърът на енергетиката Румен Радев увери, че битовите клиенти са защитени, като крайните снабдители и търговци ще ги снабдяват с електрическа енергия по регулирани цени при осигурени компенсации. Той посочи, че другото съществено изменение в предложения законопроект е свързано с въвеждането на национално определение за уязвими клиенти за снабдяване с електрическа енергия.
С измененията се прекратява ролята на обществения доставчик на „Национална електрическа компания” ЕАД (НЕК) и се премахват квотите на производители за регулирания пазар. В законопроекта е предвидено крайните снабдители на енергия, като доставчици на универсална услуга, да са задължени да снабдяват битовите клиенти и последните да не са задължени да сменят своя доставчик.
По повод на промените омбудсманът Диана Ковачева изпрати критично становище до председателя на Комисията по енергетика в НС Делян Добрев. Според нея „не е ясна визията на държавата как на практика ще се осъществи пълната либерализация на пазара на електроенергия“. Тя твърди, че предвижданите промени не гарантират правата и интересите на битовите потребители на електроенергия. Ковачева задава и конкретни въпроси – защо прилагането на гъвкав елемент е оставено на субективна преценка като възможност и настоява да се даде определение за върхово и невърхово натоварване. Става въпрос за предвидената възможност при договори за доставка на електрическа енергия с фиксиран срок включването на „гъвкав елемент, като например с колебания на цените при върхово и невърхово натоварване“.
Обръща внимание, че като условие лица да бъдат едно домакинство е посочено, че те трябва да живеят и да са регистрирани в едно жилище или част от жилище.
„Не е уточнено коя адресна регистрация се има предвид – по постоянен или по настоящ адрес. Отново искам да подчертая, че съществуват редица проблеми на адресната регистрация, като например – граждани не могат да се регистрират на адреса, на който реално живеят, тъй като: обитават незаконни постройки, адресът на жилищата им е обозначен по начин, различен от регламентирания в Закона за гражданската регистрация (ЗГР), живеят в ателиета или вилни сгради, живеят под наем и наемодателят не им предоставя декларация за съгласие да се регистрират на адреса, в жилището живеят повече лица от определения в ЗГР брой“, пише общественият защитник.
