Приемането на еврото продължава да провокира дискусии в страната, на фона на заявката, че България може да стане част от еврозоната от 1 януари 2025 година. Централно място заема дебатът за ползите и рисковете от тази стъпка. Realno.bg представя есенцията от годишния доклад за 2023 г. на Института за икономически изследвания при БАН – „Еврозоната и присъединяващата се България“, в който водещи учени от института дават отговори на част от въпросите.
Според икономистите, основните ползи от гледна точка на макроикономическите ефекти при приемане на еврото, са:
– Лесно използване на една и съща валута в рамките на ЕС и еврозоната, което създава удобства при пътувания;
– Лесно съпоставими цени в рамките на ЕС и еврозоната;
– Елиминиране на валутния риск (главно при търговията в евро) и елиминиране на риска от силни колебания на националните валути;
– По-голяма стабилност на еврото;
– Намаляване на трансакционните разходи – според официалните анализи реалният сектор на икономиката има съществени ползи от приемането на еврото основно заради елиминиране на валутния риск и намаляване на трансакционните разходи;
– Намаляване на разходите за обслужване на кредити и получаване на кредити от Европейската централна банка при по-нисък лихвен процент;
– Намаляване на риска от валутен колапс и банкови кризи, подобряване на кредитния рейтинг на страната, по-голяма сигурност в световните финансови среди;
– Достъп до механизми за финансова подкрепа и възможност за получаване на спешна финансова помощ при нужда от фондовете на еврозоната;
– Стимулиране на външната търговия и инвестициите;
– Засилване на интеграцията между държавите-членки в рамките на еврозоната и ЕС;
– По-висок политически и икономически престиж;
– Участие в органите, вземащи решения за общата парична политика в еврозоната;
– По-стабилно и успешно икономическо развитие на базата на уеднаквяване на правилата за икономическа дейност.
Основните макроикономически рискове, според икономистите от БАН, са:
– Загуба на възможност за независима (самостоятелна) парична политика;
– Увеличаване на цените при смяната на националната парична единица с евро, както и в процеса на преобразуване;
– Последващи финансови задължения за попълване на предпазните механизми и поемане на пропорционална част от разходите за провеждане на паричната политика на Европейската централна банка;
– Различни еднократни разходи и негативен ефект от участие в спасителни механизми, които трябва да се поемат солидарно от всички страни;
– Неблагоприятни ефекти върху дейността на малките и средни предприятия, произтичащи от въвеждането на еврото и във връзка с адаптирането на счетоводни и информационни системи
– Рискове, произтичащи от икономически различия, недостатъчна структурна конвергенция, загуба на конкурентоспособност и гъвкавост на пазара на труда;
– Силно ограничен политически и икономически суверенитет на държавите членки;
– Евентуално повишение на имуществените и преките данъци предвид по-високите им стойности в еврозоната;
– Потенциално влошаване на финансовата стабилност в еврозоната на базата на по-ниските темпове на растеж след световната финансова и икономическа криза от 2008 г. и по-високата обща публична задлъжнялост като процент от Брутния вътрешен продукт.
В някои страни присъединяването към еврото се аргументира основно с политически аргументи, включително такива, свързани с националната сигурност. Логично е също за бизнеса приемането на еврото да е преди всичко въпрос на съпоставяне на разходите с ползите, докато на държавно равнище водещ да е въпросът за националния суверенитет, обобщават икономистите от БАН. Според тях приемането на единната валута в България предполага извличането на ползи, но не трябва да се пренебрегва и вероятността за сътресения и рискове, ако икономиката не е в достатъчна степен подготвена. И това трябва да става при сегашните усложнени условия – след намаляване на негативните ефекти вследствие на пандемията COVID 19, но при наслагващи се кризи и неблагоприятни явления, като висока инфлация, военен конфликт в Украйна, енергийна криза и други.
Върху доклада са работили екип от учени, сред които доц. д-р Димитър Златинов, проф. д.ик.н. Росица Рангелова , проф. д-р Даниела Бобева-Филипова, доц. д-р Виктор Йоцов, доц. д-р Григор Сарийски и други.
