Автор: Михаил Стоянов,инвеститор, създател на специализираната платформа Investo.bg
Невзетите решения ни определят повече отколкото взетите решения. Действието и бездействието имат своята цена. При това второто често ни струва повече от първото.
Безпрецедентният достъп до информация, съчетан с вроденото ни търсене на сигурност, води до заразни заблуди.
Ние не поставяме нищо под въпрос, а поглъщаме информацията сурова така, както ни е сервирана. Резултатът е смайващо невежество, екстраполирайки че сигурността и комфортът са основният оперативен режим на реалността.
Стремим се към победи, но мразим усилията. Обичаме успехите, но мразим несигурността. Търсим богатство, но презираме риска.
Ето защо „универсалните“ продукти се радват на голямо търсене. Те водят потребителите до обетованата земя на сигурността или поне до усещането, че са стигнали до нея.
Отчаянието за сигурност е прикрито под формата на подсладени обещания за богатство и успех. Практични идеи като DCA и FIRE се рекламират като вездесъщи инструменти за постигане на свобода, богатство и успех.
Привържениците на Financial Independence, Retire Early (FIRE) пропагандират идеята, че пътят към финансова стабилност минава през десетилетия пестеливост. Промоутърите на DCA внушават, че единственият начин за инвестиционен успех е Dollar-Cost Averaging (DCA).
Допускайки, че богатството е гарантирано, ако живеем скотски в продължение на XYZ години и следваме DCA, работи на теория. Но теорията на практика се проваля.
DCA и FIRE не са заклинания за успех с нулева неуспеваемост. Те са просто инструменти. Както казва Томас Соуел: „Няма решения, има само компромиси“. Това важи за всеки аспект от живота.
Затова нека поговорим за инструменти, цели и цени.
Цел, умения и толерантност към риска
Това, което работи за мен, може да не работи за вас. Освен това това, което е работило за мен вчера, може да не работи за мен днес.
Всичко, с което разполагаме, са инструменти. И всеки инструмент има конкретно и ограничено предназначение. Чукът забива пирони, а отвертката затяга болтове, а не обратното. Казаното важи за всяка инвестиционна стратегия и клас активи.
Избираме инструментите си според целта, уменията и поносимостта си към волатилност. Ето и пример:
Целта ми е да генерирам двуцифрена Алфа, така че трябва ли да използвам LEAPS опции? (long term equity anticipation securities. Това са опции, които изтичат най-малко след 12 месеца)
Нека разгледаме три сценария. Всяка точка представя цел/умения/поносимост, съответстващи на всеки сценарий:
– Търся двуцифрена Алфа; познавам добре опциите; не мога да понасям волатилността
– Търся двуцифрена Алфа; нямам никаква представа от опции; мога да понасям волатилността
– Целя генериране на парични потоци; познавам добре опциите; мога да понасям волатилността
И в трите сценария използването на LEAPS е твърдо НЕ. Целта, уменията и толерантността ни към волатилността трябва да са съгласувани, за да прилагаме LEAPS или който и да е друг инструмент.
Моите цел/умения/поносимост следва да са:
Търся двуцифрена Алфа; познавам добре опциите; мога да понасям волатилността
Това е само един пример за това, че универсални и всемогъщи инструменти не съществуват. Ако някой твърди обратното, той е поредният продавач или просто невежа. А в някои случаи и двете.
Цената
Дори и да изберем правилния инструмент, това не е достатъчно. За да постигнем целта си, трябва да платим съответната цена.
„Разбери какво искаш, разбери колко струва,реши дали си готов да платиш цената“
Нелсън Хънт
Всичко си има цена. Дори бездействието и нерешителността имат цена. Неправенето на нищо е правене, но от по-висок порядък.
Да водим монашески живот, за да получим възможност да живеем комфортно след XYZ години, звучи лесно на пръв поглед. Навиваме се, че годините скучно съществуване са справедливата цена, която трябва да платим. А дали е така?
Ако мислим по този начин, ние пренебрегваме времето. А пред него всички сме равни. Времето, както всички ресурси, е ограничено и има алтернативни приложения. Обаче, за разлика от всички останали ресурси, не можем да произведем повече време.
Стрелата на времето има само една посока: бъдещето се превръща в настояще, а настоящето – в минало.
Дните минават. Миналото нараства за сметка на бъдещето. Имаме все по-малко възможности и все повече поводи за съжаление.
Така че избирайки пестелив и скучен живот, ние затваряме всички врати за вълнуващ и пълноценен живот. Удовлетворението не се крие в предсказуемостта на повтарящото се съществуване, а в несигурността на неизвестното.
Да поясня, не съм привърженик на YOLO (you only live once, човек живее само веднъж). YOLO е също толкова безсмислено, колкото и прекалената спестовност. Отново пренебрегваме времето, считайки, че можем да си купим благоденствие от бъдещето. Когато сме YOLO, заемаме пари от бъдещето си, а когато сме FIRE, заемаме време от бъдещето си.
Парите обаче струват време. Така че и двете страни на скалата – YOLO и крайна спестовност, водят до беден живот. Но с една тънка разлика.
Ако сме YOLO, ние сме бедни на време, измерено в количество. Ако сме крайно пестеливи, ние сме бедни на време, измерено в качество.
Вместо да изпадаме в крайности, нека съзнателно да се наслаждаваме на живота с пътувания, хобита и т.н., защото битие, изпълнено в лишения не създава спомени, преживявания или мъдрост. Променливата, която превръща отровата в лекарство и обратно, е дозата. Същото важи и за харченето, спестяването и инвестирането.
Спестяването е задължително за всеки разумен човек. Въпросът е да се намери баланс между спестяване и харчене, както и между качество и количество.
Заключителни мисли
Животът е непредсказуем. Единственото сигурно нещо е несигурността. Не знаем колко не знаем, но въпреки това търсим сигурност. И не само това – копнеем за хем лесен, хем успешен живот.
Избираме целта, разбираме цената и решаваме дали да платим.
Лесно да се каже, но трудно да се направи. Единствения начин е да експериментираме. Това означава време, усилия и болка – най-върлите врагове на всяка захаросана реклама „Бързо, лесно, вкусно“.
Няма универсална рецепта за успех в живота и на пазарите.
Експериментирайте!
