ООН: Вредните емисии продължават да растат

В навечерието на тазгодишната среща за климата на ООН, която започва днес в Дубай, Организацията на обединените нации публикува няколко доклада с актуални оценки за глобалния напредък за ограничаване на климатичните промени, предаде „Ройтерс“.

Ето част от основните заключения:

Парниковите газове все още растат глобално

Глобалните емисии парникови газове са се увеличили с 1,2 на сто от 2021 г. до 2022 г., достигайки 57,4 гигатона еквивалент на въглероден диоксид годишно, сочи докладът на ООН за вредните емисии в атмосферата Emissions Gap Report.
Ако страните по света не направят бързо съкращения на емисиите, глобалната температура ще се покачи близо три градуса по Целзий над прединдустриалните нива, далеч над прага от увеличение от 1,5 градуса по Целзий, след който според учените може да се очаква катастрофален ефект.

Докладът, публикуван на 20 ноември, прави преглед на планираните мерки от страните спрямо глобалните климатични цели. Той установява, че ангажиментите на страните изправят света пред перспективата от ръст на температурата от 2,5-2,9 градуса по Целзий. Дори и при най-оптимистичен сценарий налице е едва 14 на сто вероятност затоплянето да се удържи в рамките на 1,5 градуса по Целзий. Това е поредното научно доказателство, което навежда на извода, че основната цел на Парижкото споразумение от 2015 г. е твърде далеч.

Страните изостават с целите за съкращаване на вредните емисии

Емисиите на затоплящите планетата парникови газове се очаква да спаднат до 2030 г. с едва две на сто под нивата от 2019 г., далеч от намалението с 43 на сто, което е нужно по данни на Междуправителствената експертна група за климатичните промени, за да има надежда за постигане на целта от ръст на глобалната температура от 1,5 градуса по Целзий.

По подобие на Emissions Gap Report, докладът за национално определените приноси NDC Synthesis Report прави анализ на ангажиментите на страните, известни като национално определени приноси, за да прецени доколко държавите се доближават до заявените амбиции за отдалечаване от изкопаемите горива.

Анализирани са близо 200 национални ангажимента, включително и на 20 нови или актуализирани планове към септември 2023 г. Според изводите на експертите, националните планове показват само маргинални подобрения спрямо миналогодишните амбиции, при които бе прогнозиран ръст от 11 на сто на емисиите спрямо нивата от 2010 г.

Плановете на света за изкопаемите горива застрашават климатичните цели

Глобалното производство на изкопаеми горива е напът почти да се удвои в сравнение с нивото, нужно за ограничаване на ръста от 1,5 градуса по Целзий, сочи докладът за производството на горива Production Gap Report на Програмата на ООН за околната среда. Авторите му анализират различията между планираното производство на изкопаеми горива и количествата, смятани за достатъчни, за да бъдат изпълнени глобалните климатични цели.

Докладът установява, че водещите 20 страни в производството на изкопаеми горива, взети заедно, планират да произведат 110% повече изкопаеми горива през 2030 г. в сравнение с нужните количества за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий и с 69 на сто над целта от ограничаване на ръста в глобалната температура до два градуса по Целзий. Нито една от тези 20 страни, сред които са Китай, САЩ, ОАЕ, Норвегия и Катар, не се е ангажирала да намали добива на въглища, петрол и газ в съответствие с целта от ограничаване на температурния ръст до 1,5 градуса по Целзий, се посочва в доклада.

Богатите страни предлагат по-малко помощ за адаптация

Обещанията на богатите страни да помагат на по-бедните за адаптиране към климатичните промени са се забавили, като недостигът сега е с 50 на сто по-голям от предишните оценки на Програмата на ООН за околната среда, посочва ООН. Учените на Програмата на организацията за околната среда установиха в тазгодишния доклад Adaptation Gap Report, че разходите за глобалните усилия за адаптация се равняват на около 387 милиарда щатски долара годишно през 2021 г., докато наличните фондове за тези усилия са били едва 21 милиарда щатски долара. Това създава недостиг от близо 366 милиарда щатски долара.

През 2009 г. развитите страни се ангажираха да осигуряват по 100 милиарда щатски долара годишно климатично финансиране за по-бедните страни. Ангажиментите трябваше да покрият баланса между адаптация и смекчаване на финансовата тежест.

(БТА)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *