Брюксел, Апостол Апостолов*, специално за REALNO.BG
Норвегия изгражда първия си офшорен вятърен парк. Строителството вече е започнало и се извършва от белгийската фирма Parkwind. Базираната в Льовен компания има солиден опит с изграждането на четири вятърни парка край бреговете на Западна Фландрия.
Турбините от 1,5 гигавата в офшорния вятърен парк, който ще е първото подобно съоръжение в страната, трябва да заработят до 2030 г.
Интересът в Норвегия е огромен, тъй като белгийците е трябвало да мерят сили по проекта с гигантите Shell, BP, Equinor, RWE. След като са спечелили търга, Parkwind сключват договор за партньорство с Ingka – компанията-майка на ИКЕА и основават консорциума Ventur. Амбициите им са съоръжението да генерира годишно по 30 GW енергия. Офшорният парк ще се намира в южната част на норвежко Северно море.
Норвегия и пазара на природен газ
Норвегия се превърна в ключов играч на газовия пазар след избухване на конфликта в Украйна и прекратените руски доставки за Европа. С увеличен добив от 78 на 90 млрд. куб. метра газ годишно, скандинавската страна гарантира, че може да задоволи нуждите на 40% от европейския пазар за период от минимум 4-5 години.
Най-голямото находище се намира на 65 километра западно от Берген, вторият по големина град в страната.Платформата Troll A се управлява от норвежката държавна международна енергийна компания Equinor. Газът се доставя по тръбопровод до преработвателно предприятие на западното крайбрежие, преди да бъде прехвърлен отново в ЕС и Великобритания. Платформата лежи върху четири бетонни стълба на морското дъно.
Проекти с водород
Амбициозни цели си е поставило правителството и в областта на проектите с водород и като първа стъпка в тази посока са поддържане на тясно сътрудничество с Германия. Планът е до 2030 година да бъде изградена необходимата инфраструктура, по която да се транзитират до германските пристанища 130 тераватчаса водород.
Освен на междуправителствено равнище, отделни фирми също действат активно за разширяване на възможностите при търговията със зелен амоняк. Немската компания VNG и норвежката Aker Horizons вече са подписали споразумение за транзитиране на амоняк от Нарвик до Германия.
Паралелно с други компании се строи съоръжение за производство на водород на норвежкото западно крайбрежие с капацитет 500 тона на ден. В дългосрочен план се обмисля директно изграждане на водороден тръбопровод до Германия.
Зеленият амоняк ще бъде транспортиран от Нарвик до германските терминали, където ще бъде разпределен на клиентите от VNG под формата на амоняк или водород.
Сключеното през 2023 година германо-норвежко споразумение има за цел да утвърди северната страна като значителен доставчик на чист водород за ЕС, насърчавайки нов зелен индустриален растеж и повишавайки европейската енергийна сигурност. В международния контракт е заложено до 2028 г. капацитетът за производство на амоняк на Нарвик да бъде между 1000 и 1500 тона на ден.
Извън сектора с газ, петрол и водород, Норвегия се опитва да бъде лидер и в нишата със соларни панели, и то на Северния полюс. В началото на миналата година стана ясно, че ще се инсталират фотоволтаични панели на архипелага Свалбард – експеримент, който може да помогне на отдалечените арктически общности да постигнат своя енергиен преход.
Подредени в шест реда, 360 слънчеви панела ще започнат да осигурят захранване на стара радиостанция, използвана някога за морски трафик (Isfjord Radio), а сега превърната в базов лагер за туристи на този норвежки архипелаг, известен още като Шпицберген. Очукан от ветровете и достъпен само с лодка или хеликоптер, когато времето позволява, този обект се намира на малко над 1300 километра от Северния полюс.
„Смятаме, че това е най-северната наземна фотоволтаична система в света“, каза за AFP Монс Оле Селеволд, технически съветник за възобновяема енергия в държавния оператор Store Norske. Заедно с още 100 панела, монтирани на бившата радиостанция, устройството трябва да покрие половината от нуждите от електроенергия и да намали емисиите на CO2 на обекта досега захранван от дизелови генератори.
През лятото слънчевите лъчи падат в изобилие в този регион, окъпан от „среднощното слънце“, което никога не залязва. А фотоволтаичните панели също се възползват от ефекта „албедо“ (отразяваща мощност) на леда и снега, както и от ниските температури, които повишават тяхната ефективност. Обратно, през зимата мястото е потънало в пълен мрак в продължение на няколко месеца – от началото на октомври до средата на февруари, което все още ни пречи напълно да се освободим от изкопаемите горива, признава Монс Оле Селеволд.
Store Norske казва, че обмисля алтернативни решения като вятърни турбини, за да направи електроснабдяването си още „по-зелено“.
В допълнение към екологичните съображения, този енергиен преход се дължи на икономически фактори, дизелът е скъп за закупуване и транспортиране, докато слънчевото оборудване е лесно за поддръжка и не се разпада. Целта е също така да служи като пилотно съоръжение за тестване на технология, която може да бъде изнесена в арктически обекти или общности.
*Апостол Апостолов е икономически журналист, който живее в Брюксел от 2020 г. С интерес следи теми в енергетиката, „зелената“ енергия, съпътстващата инфраструктура, ВЕИ и тенденциите в секторите, както и политиките в района на Бенелюкс – западноевропейския икономически съюз, включващ Белгия, Нидерландия и Люксембург
