Статия на инвеститора и независим финансов консултант Стойне Василев*
Преди време едно момче ме попита дали мога да синтезирам всичко, което съм научил в моя живот за парите и тяхното управление, в някакви прости правила, които да могат да се приложат от всеки, независимо от неговата възраст и текуща ситуация. Това се оказа голямо предизвикателство за мен, но мисля, че резултатът си струваше.
Постигнах българската мечта – знанията и упорития труд ми донесоха успехи, за които дори не съм сънувал. Семейството ми е подсигурено финансово за доста години напред, имаме добри активни и пасивни доходи, живеем в собствено жилище и нямаме задължения.
Това не стана за един ден. Със съпругата ми не сме от заможни семейства и не сме получили пари, имоти или по-големи подаръци от нашите родители. Направихме го, както може да го направите и вие – постепенно, в продължение на години изграждахме себе си и нашата машина за пари.
Ето и заповедите за парите, които спазваме аз и моето семейство:
Заповед №1 – Живей така, сякаш ще умреш утре, но инвестирай така, сякаш ще живееш вечно
Има едно просто правило, че колкото по-дългосрочно инвестираш в акции, недвижими имоти или други активи, толкова е по-лесно е да реализираш печалба от тях. Ако искаш да направиш „удар” за един ден, е само въпрос на късмет. Парите са като дърветата: посади ги, грижи се за тях и след това чакай, докато дадат плодове. Просто е, нали? Ако искаш да засадиш дърво и то да порасне за 24 часа пред погледа ти, това няма да стане, каквото и да правиш.
Няма как да не цитирам един от хората, които ме вдъхновяват – Стив Джобс. Той казва: „Когато бях на 17 години, прочетох един цитат, който казваше: „Ако всеки ден живееш така, сякаш ти е последен, някой ден ще се окажеш прав“.
Това имаше голямо отражение на живота ми и след това вече 33 години гледам в огледалото всяка сутрин и се питам „Ако днес е последният ден от живота ми, искам ли да правя това, което ще правя днес?“ Когато отговорът беше „не“ няколко дни поред, знаех, че е време за промяна“.
Какъв е урокът?
Радвай се на живота си всеки ден така, сякаш ще умреш утре, но тъй като това вероятно няма да стане, повиши финансовата си грамотност и инвестирай част от доходите си в качествени активи, а после просто ги задръж. Дори когато има временни колебания на пазара, не се поддавай на емоциите, ако твоите инвестиции все още отговарят на условията, с които ги избра. Понякога трябва просто малко повече търпение.
Ето и една поучителна история в тази връзка от статията Богат човек в България – мисията възможна!: Богат предприемач в САЩ на преклонна възраст дава интервю. Журналистът го пита кое е най-важното качество, което му е помогнало да забогатее. Той казал, че е търпението. Това не се харесало на водещия и той се опитал да му се присмее като казал „Как така? Не съм съгласен. Как може да пренесете вода в сито само с търпение, например?“. „Много е просто“, отговорил предприемачът, „само трябва да сме търпеливи и да изчакаме зимата, водата ще замръзне и ще може да я пренесем“.
Заповед №2 – Слушай вътрешния си глас, а не този на другите
Всеки ден получавам писма от хора, които са загубили доста пари, защото са се доверили на техни приятели, познати или просто настойчиви финансови консултанти. Историите винаги започват бляскаво – инвестиция в нов и иновативен продукт, който сега навлиза в България, но по света вече хиляди хора печелят от него. Или работа от вкъщи, от която ще печелите два пъти повече от сегашната. Тези истории си приличат по едно – обещания за нещо, което е твърде хубаво, за да е истина. И обикновено се оказва точно такова.
Ще ти разкажа съвсем накратко моята история за покупката на първото ни жилище. От 2003 до 2007 година работех в банка и контактувах с много брокери на недвижими имоти, юристи и клиенти, които взимаха безбожно високи ипотечни кредити за жилища със съмнително качество на строеж. Всички те ме убеждаваха, че през 2007 година е най-доброто време за покупка на жилище, защото хубавите вече свършват. Аз като служител на банка можех да ползвам и наполовина по-ниска лихва по кредита (с малката подробност, че ако напусна, тя ще стане дори над пазарната). Идеалното време, нали?
По това време цените на квадрат гонеха 1,500 евро и се говореше, че ще станат поне 6,000 – 7,000 евро на квадрат, както и че тълпи западноевропейци ще се надпреварват да купуват жилища в най-новата членка на ЕС. Как да обориш всички – икономисти, експерти, брокери, банкери? Дори родителите ми всеки път повдигаха темата, че е време да си купя собствено жилище, защото всичките ми братовчеди вече са го направили.
Тогава се доверих на вътрешния си глас и това, което учих още в първи курс на университета. Простата логика показваше, че цените на жилищата в София (столица на малка и бедна държава в периферията на ЕС) няма как да се изравнят дори с тези в Букурещ, например. Защо? Ами, Румъния е държава с население от почти 20 милиона души, т.е. огромен пазар с потенциал за растеж. Големите компании къде ще назначат повече хора като служители – в София или Букурещ?
Другото нещо беше, че тази „лудница” не може да продължава вечно и в един момент ще рухне от собствената си неустойчива структура. Тогава всеки „инвеститор” с бетонобъркачка строеше жилищни сгради. Качеството беше под всякаква критика. Сгради падаха още в строеж, заради неспазване на срокове за съхнене на бетона. И при себестойност максимум 300 евро на квадрат, продажните цени бяха 5 пъти по-високи.
Така дойде 2008 година и балонът се спука (не съм предвидил, че това ще стане тогава, а и че ще дойде от САЩ). Купихме си жилището през 2011 година на около 50% по-ниска цена и от доста отстъпчиви продавачи. Ако бях послушал другите, щяхме да имаме 30-годишен ипотечен кредит за 100,000 евро минимум и жилище от 70-ина квадрата със съмнително качество.
Малко се отклоних, но идеята е, че ако някой ти предлага годишна доходност от 300%, той или е прекалено глупав, за да ти споделя тази информация, или е излъган наивник, или е измамник. Какъвто и да е, ще му гласуваш ли доверие? Аз – НЕ. Между другото, тази схема с 300-те процента на година вече фалира. Знам, че лесната печалба без усилия е заложена дълбоко в човешката ни същност, но не се поддавай на своята алчност. Помисли малко и послушайте собствения си глас, а не този на другите, колкото и многобройни да са те.
Заповед №3 – Лошите времена не са толкова лоши
Парите се харчат, когато икономиката е в подем, но богатството се създава във времена на криза, когато безработицата расте и много хора остават без работа, цените на имотите падат, акциите на компаниите поевтиняват и нищо добро не се вижда на хоризонта.
Така ли е? НЕ? Ще те попитам нещо тогава: кога ще си купиш жилище – при цена от 1,500 евро на квадрат или при 700 евро на квадрат? Кога ще инвестираш – при цена на акция от 1.50 лева или при 7.00 лева?
Никой не иска да остава без работа и да вижда как светът му рухва за един миг, нали? Никой не иска цената на имота му да пада и банката да го търси за разликата, след като частен съдебен изпълнител го е продал за 50% от стойността, нали? Но едно нещо трябва да разберем – икономическите цикли се случват по света от стотици години. Те са се случвали и пак ще се повторят – неизбежни са като смъртта и данъците. Ние, като част от една глобална икономика, ще сме зависими от тях. Точка.
Заповед №4 – Работи колкото се може по-малко, но по-ефективно
Не ме разбирай погрешно. Аз така съм възпитан, че нищо не идва даром и за всяко нещо трябва да положиш усилия и време, за да го получиш. Може и да не звучи добре, когато има един милион души в България, които нито работят, нито учат, а за голяма част от тях, това е по собствено желание. Не съм и като хората тип „Кифли”, които чакат някой друг да им даде наготово това, което искат. Но пък мога да оценя и да се насладя на всичко, което съм получил в живота си, за разлика от хората, които го получават, опаковано с панделка.
Моята философия е, че трябва да се стремим да правим само това, което бихме правили, ако парите нямаха значения за нас. Отивам дори една крачка напред:
Какво щеше да правиш, ако парите нямаха значение за теб и не ти плащаха за това, което правиш?
Щеше ли да отидеш утре на работа? Щеше ли да се виждаш със същите хора? Щеше ли да правиш същите неща? Не, нали? За това говорим.
Аз свързвам думата работа с това, което някой друг ни налага да правим, независимо дали това е нашият работодател или банката, на която дължим пари. В този смисъл, ти никога не трябва да „работиш“. Това, разбира се, е идеалния вариант, но на практика, голяма част от нашето време отива за осигуряване на прехраната ни, дома ни и вещите, които притежаваме или искаме да притежаваме.
От моя опит като служител, бих ти препоръчал да избереш работа, която има повече елементи от това, което щеше да правиш, ако парите нямат значение и не ти плащат за това. Всичко останало води до стрес, а той е причинител на едни от най-големите болести през последните години.
Бих ти препоръчал да работиш и по-малко, като направиш работата си по-ефективна. Това е едно основните умения на XXI век. Има хиляди книги и материали по темата, както и софтуер, който да направи живота ни по-добър. Дейности, които преди са отнемали няколко дни, днес може да се свършат само за часове с правилната организация и необходимите електронни помощници. А какво да правиш със спестеното време – живей го, както намерите за добре.
Заповед №5 – Не води живот на кредит
Много често получавам въпроси, свързани със заеми като „Трябва ли да взема кредит за това?”, „Това добър или лош кредит е?” и т.н.
Преди да преминем нататък, ще ти разкажа какво се случи със световната икономика през последните няколко десетилетия, преди кризата от 2008 година. Проучвания на авторитетни източници показват, че заплатите на служителите с ниски и средни възнаграждения, не са се променили през последните 30 години, за сметка на топ мениджърите, чиито заплати са нараснали драстично. След кризите и икономиите през 70-те и 80-те години на XX век, 90-те години е време за харчене. Богатите си купуват яхти, частни самолети, а останалите само гледат.
Така, първоначално в САЩ, а след това и в много други развити страни по света, започва т.нар. „живот на кредит”. Да, ти имаш ниска заплата и нямаш спестявания, но защо да не си като богатите. Просто се разпиши тук и ние ще ти дадем тази кредитна карта, с която може да си купиш всичко, което пожелаеш. И хората се справиха блестящо с тази си задача – купуваха на воля всякакви непотребни и луксозни стоки.
След това обаче, те завидяха на богатите за техните домове. Няма проблем, ето ви ипотечен кредит за жилището, което искате, но не може да си позволите. И така навсякъде по света (включително и в България) хората със средни доходи заживяха като богаташи – имаха собствен дом, хубава кола (на лизинг, разбира се), голям телевизор и всяка година пътувания по света. Кой щеше да плаща – бъдещото им АЗ, което щеше да получава по-висока заплата, живее в къща с постоянно растяща цена и тегли още и още кредите, с които погасява старите.
Да виждаш нещо нередно в тази история?
Да, тя няма как да продължава вечно и все някога трябва да се плати цената на този живот. Сега я плащат и американците, и българите, и гърците.
Да се върнем на кредитите. В тях няма никаква мистерия. Взимаш едни пари, които не са твои и ги връщаш срещу лихва. Въпросът е за какво ги използваш. Никога не си купувай на кредит нещо, което не може да си позволиш. Взимай кредит само в три случая: когато ножът е опрял до кокал; когато това, което купуваш ще увеличи стойността си с повече, отколкото е лихвата по кредите или когато имаш нужда от жилище (не желание), в което да живееш. В последния случай, кредите не трябва да е повече от 60% от стойността на имота.
Има още едно нещо, свързано с кредитите. Това е твоето съзнание. Когато дължим пари на някого, ние се чувстваме като роб, докато не ги върнете. В началото на статията ти казах, че моето семейство сме кредитно свободни. Преди това, имахме жилищен кредит, потребителски кредит и малко задължения по овърдрафта. Въпреки че не бяха голяма част от заплатата ми, аз се чувствах ограничен. Не може да напуснеш работа или ако го направиш, ще трябва да трепериш през изпитателния срок да не те освободят. Стискаш палци банката да не разбере, че вече не работиш за тази компания, защото може да си поиска целия кредит накуп. Всеки месец, каквото и да правиш, каквито и разходи да изникнат, ти трябва да имаш пари за банката и плащаш първо на нея.
Това е далеч от свобода, нали?
Когато внесох последната вноска по кредита в банката, бях като на седмото небе. Сякаш нещо, което ме е стискало като менгеме в главата, сега ме освободи. Чувството е невероятно. Вече доста време нямаме кредити и разбрах нещо много важно – може да се чувстваш толкова добре, ако имаш покрив над главата си и пари за храна, колкото и да имаш много пари в банката или да получаваш висока заплата. Животът на кредит или без задължения е само въпрос на избор, а не на тежка работа и усилия.
Заповед №6 – Да бъдем пестеливи, но не евтини
Ключът към натрупване на богатство и щастлив живот не е да се харчи по-малко, а да намалим разходите си, като запазим стандарта си на живот. Ще ти дам пример. Ако обичаш да вечеряш от време на време навън, но си казваш, че повече няма да го прави – да, това може да увеличи малко спестяванията ти, но ще те накара да се чувстваш кофти. Това няма да ти помогне да продължаваш да спестяваш, а още по-малко ще се превърне в устойчив навик.
Ако вместо това, ходиш в такива ресторанти, в които има намаление на дадени ястия или специални промоции, ще спестиш пари и ще се чувствате добре. Ние сме ходили в добри ресторанти и на хубави места в 4 и 5 звездни хотели на половин цена. Разбира се, това не трябва да стига до крайности, защото както екстремното пестене не е препоръчително, така и пилеенето на пари няма да ни направи по-щастливи, а още по-малко, по-богати.
Спестяването на пари е важно, но избягването на лишения е още по-важно. Ще ти разкажа за един навик (не знам дали мога да го нарека така) от детството ми. Като малък не бях прахосник и винаги си разпределях джобните за поне една седмица напред. Като всеки тийнейджър, обаче, съм се поддавал на изкушението да си взема нещо по-скъпо, за да не се деля от другите. В тези случаи съм оставял с няколко лева за 3-4 дни напред.
Всеки разумен човек би разпределил остатъка поравно за оставащите дни. Не и аз. Това положение ме караше да се чувствам зле, като беден (не знам дали съм осъзнавал какво точно значи това). Тогава отивах в най-скъпата сладкарница в града, купувах си парче от любимата ми торта, заедно с кенче кола и се наслаждавах на мига. Последните ми пари отиваха за няколко игри на билярд с приятели, като аз „черпех”. Така се чувствах добре и вярвах, че следващите дни ще ги изкарам все някак.
И така се случваше – или баба и дядо ми даваха пари (срещу някаква работа, разбира се), или продавах някоя картинка от дъвки „Турбо”, или просто се правех, че съм си забравил парите вкъщи. Това го правя и като възрастен, въпреки че скоро не се е случвало. Ако просто разпределя оставащите ми малко пари и се лишавам, съзнанието ми ще се ограничи и ще мисли само как да спестя някоя стотинка, вместо как да изкарам още пари.
Пробвай този трик – не знам как, но действа!
Като изключим хората, които нямат възможности и купуват евтини и нискокачествени продукти, има страшно много други хора, които така пестят и мислят, че това им помага да живеят по-добре. Аз разбрах, че това не е така. Ако това продължи достатъчно дълго време, мозъкът ни ще се превключи на „ограничен” режим и ще си мисли „Щом непрекъснато пестим и се лишаваме, значи сме бедни. Дай да се ограничаваме още повече, за да издържим по-дълго време”. А от този омагьосан кръг няма излизане. Най-много да попаднеш в новините със заглавие като „Клошар почина, като остави милиони левове на неизвестни наследници”.
Заповед №7 – Харчиш не пари, а време
Отиваш в мола и даваш за дрехи от модна марка 200 лева. Но това не са само пари. Ако работиш за 1,500 лева на месец или около 68 лева на ден, то ти даваш 3 дни от своя живот в замяна на дрехи. Ти може да си купиш почти всичко, но не и време. След като го изхарчиш, не може да си го възстановиш, нали?
Следващият път, когато си купуваш нещо с пари, особено които са изкарани от работа, която не харесваш, ти си харчиш живота. Не казвам да не си купуваш нищо. Ако тези дрехи наистина ти харесват, ще ти донесат щастие и имаш нужда от тях – купи си ги. Само не забравяй, че те се равняват на 3 дни от твоя живот. Сега вече изборът е по-ясен: дрехите или три свободни дни. Кое предпочиташ? В тази връзка, колко дни (месеца) струва смартфона ти?
Заповед №8 – Не отлагай за утре това, което може да спестиш днес
Спестяването, за разлика от инвестирането, е по-скоро е начин на мислене. Любимото ми клише е, че някой ще стане милионер, ако спре цигарите или сутрешното капучино. Добре звучи (и аз го използвам понякога), но няма нищо общо с действителността, нали? Това ще е истина само, ако човекът има финансова грамотност и добре инвестира и управлява спестените пари. Във всички останали случаи, парите ще отидат за нещо друго, от което няма да стане по-богат.
Всеки от вас може да си сметне, ако спестява по 5 лева на ден в продължение на 20 или 30 години и ги инвестира при 8% доходност, например. Ние сме млада демокрация и пазарно стопанство, но хората по света стават най-често милионери, не с кражби и измами, а като заделят част от дохода си и ги инвестират в продължение на много години. Да, сега лихвите по депозитите са ниски, но за близо 10 години, в които съм спестявал при средна лихва от 6% на година, се събра една добра сума, като не броим другите ми инвестиции.
Има само няколко (законни) начина да забогатеем – да наследим много пари, да се оженим/омъжим по сметка, да създадем печеливш бизнес, да монетизираме добре нашия талант, да имаме късмет …или да спестяваме и да инвестираме умно нашите пари за дълъг период от време. Ти избираш!
Заповед №9 – Завистта е твой враг
Има две положения – може да се правим на богати или наистина да сме богати. Един живот, обаче, е недостатъчен, за да постигнем и двете. За мен, да съм богат е по-добре от това да имитирам висок стандарт, постигнат с кредити или с цената на това да харча всичко на момента. За да сме честни, ние сме социални индивиди и когато си купуваме нещо, ни минава през ума какво ще кажат нашите приятели и близки за покупката. Това е абсолютно нормално. Това поведение, обаче, не е в наш интерес, нито в техен. Да караш приятелите ти да ти завиждат е детинско, а ти да завиждаш на другите е глупаво. Притежаването на вещи никого не е направило щастлив.
Когато си купуваш нещо, прецени дали наистина ще ти донесе радост, дали може да си го позволиш и дали ти е нужно. Ако е така, плащай и излизай от магазина. Какъв е смисъла да завиждаш на някой за нещо, което си е купил или притежава. Радвай се с него.
Когато си на смъртно легло и ти остава малко живот, дали ще се сетиш за някоя вещ? Надали. Ще си спомниш за добрите времена, приятелите и любимите хора. Помисли си за това следващия път когато си кажеш „Няма проблем – ще изтегля кредит”.
Заповед №10 – Направи го по твоя начин
През живота си съм виждал много тъжни хора. Виждал съм и много щастливи. Няма две съдби, които да се повтарят. Някои виждат щастието в природата, да живеят в малка къща на село и да се чувстват свободни. Други се чувстват най-добре в офиса, той е тяхното царство и там са лъвове. Трети са се отдали на важни каузи и парите са само средство, за да ги постигнат и да помогнат на много хора.
Живей живота си така, че да не съжаляваш за нищо. Търси твоето щастие, а не гледай в паничката на другите. Само така може да кажеш „Направих го по моя начин”, когато краят е близо.
*Повече статии на Стойне Василев може да намерите ТУК
