Автор: Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт
На извънредно заседание на Комисията по енергетика преди дни народните представители поръчаха на Министерски съвет да направи всичко възможно час по-скоро субсидиите за ел. енергия за небитови потребители да стигнат до тях. Второстепен въпрос е, че кабинетът вече е приел такава програма, но чака становище от Европейската комисия дали тя представлява позволена държавна помощ.
Подобни субсидии наистина се отпускат и в други страни, но изглеждат по много различен начин:
– Субсидиите не обхващат цялото потребено количество и/или са обвързани с мерки за енергийни спестявания;
– За изчисляване на субсидията се използва историческа референтна цена, т.е. фокусът на помощта е изменението в цените;
– Субсидиите са насочени към точно определени групи потребители и са диференцирани по размер в зависимост от тях.
– В България помощта се отпуска за всички небитови потребители, обхваща цялото потребено количество без ангажименти за енергийни спестявания, а таванът на цената е изсмукан от пръстите – първо е 250 лв./МВтч, после става 200 лв./МВтч, а сега е 180 лв./МВтч.
Идеята, че индустриалното производство в България е обвързано с цените на енергоносителите, почива основно в теорията. Реалността е, че индексът на индустриално производство расте заедно с увеличаващи се цени на ел. енергия и обратно (без да претендирам за причинно-следствена връзка между двете). Същевременно връзката между индустриалното производство в България, Германия и Италия, например, изглежда малко по-ясна, макар и там да са необходими допълнителни анализи.
Ако през последните три години бизнесът се бореше за пълна либерализация на пазара на ел. енергия и неговото развитие, щях да съм първият, който ще го подкрепи за това.
Ако бизнесът се бори за целенасочени и диференцирани субсидии (според необходимостта) заради високите цени в Югоизточна Европа, също щях да съм първият, който ще ги подкрепи.
Ако обаче продължаваме да даваме същите субсидии, като през 2020 г. за борба с COVID мерките, през 2021 г. заради високите цени на ел. енергия и природен газ, и през 2022 г. заради войната в Украйна, това означава че не си учим уроците и повтаряме едни и същи грешки. И ако бизнесът има таван на цените, бих искал да се запозная с политика, който би гласувал битовите потребители да излязат изцяло на пазара.
*Коментарът е от личния фейсбук профил на Калоян Стайков. Заглавието е на Realno.bg
