Находището на въглища на Мини Марица-изток е с продуктивна площ от 240 кв. километра

Realno.bg представя историята на „Мини Марица-изток“ ЕАД – държавната компания, която експлоатира най-голямото находище на лигнитни въглища в България. Това всъщност е история на съвременния открит въгледобив в страната.

Мисия и цели

Основната мисия и цел на дружеството, което към 2021 г. осигурява около 96% от въглищата в страната, са енергийна независимост и национална сигурност, чрез ритмичната доставка на въглища за термичните централи в региона. С разработването на най-мащабното находище на лигнитни въглища, с продуктивна площ от 240 кв. км., „Мини Марица-изток” ЕАД е с определяща значимост, както за националния енергиен баланс, така и за икономическия просперитет на региона и страната ни. Дружеството е еднолично акционерно със 100% държавно участие /принципал „Български енергиен холдинг“ ЕАД/, с концесия за добив на въглища, от находище „Източномаришки въглищен басейн” от 11. 08. 2005 г., за срок от 35 години.

Кога започва всичко

Геоложките проучвания в източномаришкия басейн започват през 1948 година от специалисти на „Държавни мини” – Перник, и е установено, че запасите възлизат на над 2,9 милиарда тона въглища. Първият проект за разработването е изготвен през 1951 г. от ГИПРОШАХТ – Ленинград, и е за седем открити рудника. След направените проучвания и съставянето на подробна геоложка карта на региона, е издадено постановление на Министерския съвет от 16 юни 1951 година, с което се създава държавно минно предприятие „Марица-изток” със седалище в с. Трояново.
„На основание чл. 1 от Закона за държавните предприятия въглищните находища в източния район на Маришкия каменовъглен басейн се обособяват в Държавно минно предприятие под наименованието „Марица-изток“ със седалище с. Трояново, Старозагорски окръг.“ Това гласи т. 1 от Постановление на Министерския съвет № 652 от 16 юни 1951 година. Решението е логически завършек на проучванията от 1947 – 1948 година, направени от специалисти на геолого-маркшайдерската служба при Държавни мини „Перник“. Те стигат до заключението, че може да се очаква откриването на голям лигнитен басейн.

В Източномаришкия въглищен басейн са съсредоточени над 3 милиарда тона проучени запаси, заемащи площ от 240 кв. км. Въпреки неблагоприятната качествена характеристика на въглищата – ниска степен на въглефикация, висока влажност, ниска калоричност, съдържание на сяра, нарастващата необходимост от горива и енергия в страната през 50-те години на ХХ в. води до решението находището да се разработва. През март 1951 година е готов идейният проект за рудниците, които ще разработват находището. Той е изготвен от „Ленгипрошахт“ – Ленинград, с главен проектант инж. Мария Демидова.

На 3 март 1952 г. Йордан Иванов и Кольо Петков, работници от ДСО „Минстрой“, под ръководството на техническия ръководител Петко Николов правят първата копка на рудник „Трояново-1“. Копката е за яма за гасене на вар, с което се поставя началото на „Мини Марица-изток“ ЕАД. През май са доставени първите земекопни машини, а през юни е направена и първата копка на строежа на жп линия.
Строителството на рудника се изпълнява от ДСО „Минстрой“ – Трети строителен район, с директор Доньо Пехливанов. Поради липса на необходимите кадри, предприятието поема грижа и за обучението на работниците, които трябва да управляват багерите. През 1954 година дипломите си получават първите източномаришки багеристи – Иван Мутов, Еньо Мутов, Ганчо Тенев, Михаил Янков, Илчо Христов, Диньо Кишнев и Иван Ангелов. Те участват и в строителството на рудник „Трояново-1“, и в експлоатацията на находището след това.

През март 1954 година на строителната площадка на рудник „Трояново-1“ (наричан тогава „Марица-изток“) пристигат първите съветски багери СЭ-3. С тях се прокарва разрезната траншея. На 19 юли с.г. е натоварена първата влакова композиция с откривка и започва изграждането на външните насипища и на фактическото изграждане на рудника.

През 70-те години е приета нова схема за безбордово (безцеликово) развитие на минните работи. Тя предвижда първоначално да бъде иззет целика между рудниците „Трояново-1” и „Трояново-3” и обособяването на едно добивно поле под наименованието рудник „Трояново-юг” с две полоси: северна – рудник „Трояново-1” и южна – рудник „Трояново-3”. Едновременно с това започва мащабно минно- и хидростроителство за подготовка на изземването на въглищния целик между рудниците „Трояново-1” и „Трояново-север”. Част от проекта включва пренасочването на река Овчарица с леви и десни притоци извън полето на находището, построяването на два язовира, два микроязовира, пет ретензионни басейна, 31 км канали, 1 км подземен тунел, 6 км подземен канал и други по-малки хидротехнически съоръжения.

На 21 март 2008 година беше официално срязан въглищният целик между двата рудника, с което добивните работи навлязоха в най-ефективната част на находището.

Предприятието осигурява въглища за четирите електроцентрали в комплекса – „Брикел“, „Марица-изток 2“, „Марица-изток 3“ и „Ей И Ес Марица Изток I“, както и за единствената фабрика за брикети в България, част от „Брикел“, и за ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *