Тя бе емблемата на една по-просперираща и по-егалитарна Аржентина, с перспективи за социален възход, за които останалите страни в Латинска Америка ѝ завиждаха. Средната класа, понасяща тежестта на строгите икономии на правителството на Хавиер Милей, сега се превръща в еманация на бавно „корабокрушение”, пише Франс прес в свой репортаж.
„Това е най-добрата работа, която някога съм имала и въпреки това е най-лошият ми период от икономическа гледна точка. Смених марката на пастата за зъби и дезодоранта. И мина много време, откакто последно си купих дрехи”, казва Агустина Бови, готвач в модерен веган ресторант в Буенос Айрес. Тя се опитва да опише в едно изречение как контролът върху живота се изплъзва от пръстите ѝ: „През последните месеци трябваше да спра да ходя на фитнес, да излизам, да се забавлявам”. И продължава по същество: „Дълго време смятах, че съм част от средната класа, чувствах, че мога да се позиционирам там. Днес ние, които се смятахме за средна класа, създаваме впечатлението, че принадлежим към долната част на класацията или дори, че сме бедни“.
Здравеопазване, образование, транспорт, свободно време, култура… областите, които през XX век позволиха на широки слоеве от населението да се възприема като принадлежащо към средната класа, постепенно изчезват. Тези перспективи за социален напредък бяха повод за гордост в сравнение с останалата част от континента, но всичко това е минало.
„Не в смисъла на хомогенна социална класа, по-скоро средни сегменти”, казва историкът Езекиел Адамовски, автор на „История на средната класа в Аржентина”. „Егалитарното общество бе характерна особеност на Аржентина за разлика от останалата част на Южна Америка, но сега е на път да изчезне”, добави той.
Символът на това общество бе Мафалда, малкото момиче от комикса от 60-те и 70-те години на аржентинеца Кино. „Тя въплъщаваше тези слоеве на обществото, които критикуваха несправедливостта, авторитаризма, неравенствата (…) и не би разпознала своята Аржентина днес”, смята Адамовски. Според историка упадъкът и фрагментацията на средната класа не вървят ръка за ръка с Милей, а са от далеч преди това – от последователни неолиберални цикли през 40-50-те години, като най-важните се случват по време на диктатурата от 1976-1983 г. Изключение от това правило са правителствата на Киршнер (Нестор Киршнер, а след това Кристина Фернандес де Киршнер – от 2003 до 2015 г.).
През 2012 г. Световната банка приветства удвояването на аржентинската средна класа през предходното десетилетие – 18,6 милиона души (43 процента от населението тогава), резултат от „държавни политики, наблягащи на социални програми, свързани с икономическата стабилност”, посочва вашингтонската институция.
Инфлационният натиск през последните години, шокът от мерките за икономии през първите месеци на кабинета на Хариер Милей, либерализацията на цените и наемите, край на транспортните субсидии – всичко това разби останалото от относителния „комфорт”.
За два месеца покупателната способност в страната е спаднала с 18 на сто, най-лошият спад от 21 години, според надеждния индекс RIPTE.
„Пристигна цунами, което разруши нормалния ни начин на живот. Промяна на 180 градуса“, казва Саманта Гомес, чийто социално-икономически статус сякаш се е изплъзнал изпод краката ѝ. Съкратена в края на 2023 г. от частен дом за възрастни хора, едновременно с пет други медицински сестри, тя вижда как партньорът ѝ също губи работата си в строителството. И двамата отиват на черния пазар – тя работи дълги часове като домашна помощница, а той се труди на строителни обекти ден за ден. Децата им? Минават от частно в държавно училище, много критикувано и което толкова много аржентинци се опитват да избегнат.
„Виждаме значително прехвърляне от частното към общественото училище на деца от средната класа”, потвърждава Соня Алесо, лидер на учителския синдикат CTERA.
Наемът ? Сега той е 50 на сто от доходите на домакинствата. Здравето? 39-годишната Саманта Гомес получава инсулт през февруари заради стреса от последните няколко месеца. „Мисля, че главата ми избухна заради финансови грижи, училището, всекидневните ангажименти с децата”, обяснява тя. „В етап съм, в който вече не знам какво да правя. Да продължа ли да живея така? Да напусна страната?“, чуди се Саманта.
„В началото бях много ядосана, въпреки че с това правителство знаехме какво ще се случи. Сега съм супер супер притеснена”, обобщава Агустина Бови.
„Осезаеми са атаките срещу Милей заради една вселена от референции, подхранвали идентичността на средната класа: научно-изследователка дейност, образование и култура“, които са били субсидирани, а сега са обвинявани за всички минали злини”, анализира ситуацията историкът Адамовски.
Автор: Галя Горнишка, БТА
