От Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) от години настояват част от приходите, които се генерират от съответната община, да остават в местната хазна за социално и икономическо развитие на регионите. Техният глас традиционно се чува на конференции и кръгли маси по проекти, които имат за цел оптимизацията на управлението на местно ниво, но така и не се стигна до конкретни стъпки от страна на правителството. Преди дни, на поредната дискусия, този път по проект „Развитие на фискалната децентрализация и подобряване на финансовото управление на местно ниво в България“ в София, тази вечна реформа отново бе поставена на масата.
От Сдружението очакват с промяна в данъчните закони една пета от данъка върху доходите на физическите лица и една десета от приходите от корпоративния данък да остават на разположение на местните власти, стана ясно от думите на Донка Михайлова, зам.-председател на НСОРБ и кмет на Троян, предава БТА.
„Във времето изработихме ясен модел как от НСОРБ гледаме на автономията. Този модел е представен на Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и на Министерство на финансите (МФ), той е облечен в законови текстове и от две години те отлежават по бюрото на различни финансови министри“, посочи Михайлова. По думите ѝ състоянието на политическия процес през последните четири години поставя на изпитание диалога на местните структури с централната власт.
„За съжаление си говорим много добре по темата за децентрализация с всички политически сили, когато са в опозиция и не толкова добре, когато са в управлението. Това е сериозно предизвикателство пред НСОРБ, особено във време на политическа нестабилност, като през последните четири години сме говорили с осем правителства по темата за децентрализацията на общините“, призна Михайлова.
Основните отправни точки в разработения модел от НСОРБ включва на първо място финансовата децентрализация, защото по думите ѝ, тя би позволила на местната власт да приложи на практика и самата децентрализация от София.
Михайлова определя сегашната ситуация като най-неблагоприятното съотношение между местни приходи и държавни субсидии в Европа – 71 към 29, припомняйки, че преди 12 години съотношението е било 60 към 40.
„Това означава, че с всяка следваща година местните власти имат с 1 процент по-малко свобода и сме по-малко децентрализирани“, обобщи Михайлова.
За НСОРБ, според нея, е важно да бъдат преоценени още стойностите на данъчната оценка върху имотите, защото сега се събират данъци върху имотите на базата на данъчна оценка от 2007 г. От сдружението са поставили и други въпроси като тези за намаляване на регулациите и изискванията от страна на държавата към местната власт.
Темата за децентрализацията е поне на 15 години. Последното обещание за подкрепа на финансовата децентрализация дойде от кабинета на Николай Денков на среща с кметове в началото на септември 2023 г. Тогава, според информация на БНР, е обещано, че „това ще стане след внимателен анализ, който предстои да направи Министерството на финансите.
За да конкретизира проблема тогава изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева обяви, че общините събират 7 местни данъка, от които само 3 носят реални ресурси в общинските бюджети – данъкът върху недвижимите имоти, върху превозните средства, както и данък за придобиване на имущество.
„Средствата, с които общините разполагат и могат да се разпореждат самостоятелно с решение на Общинските съвети са само приходите от тези 3 данъка. От всеки 100 лева събрани от българските граждани само 4 лева остават директно в общинския бюджет“, каза Георгиева.
Моделът за финансова децентрализация на Сдружението на общините е предложен през 2022 година, но за разглеждането му все не се намира време.
„Това е смисълът на децентрализацията – общините, като най-близо до гражданите, да имат по-голяма степен на самостоятелност и да се разпореждат със своите бюджети. Това представлява нашият модел – ние предлагаме повече от 10 години, в общинските бюджети да остават част от т.нар. преки данъци, т.е. да получаваме 20% от приходите от данък върху доходите на физическите лица и 10% от приходите от данък печалба“, допълни Силвия Георгиева.
По думите ѝ, ако това се случи, общинските бюджети ще имат пряка връзка с местния бизнес и ще могат да решават заедно с гражданите и бизнеса как да инвестират общинските финанси.
