Днес ще споделя една лична история с мобилен оператор, която ми се случи преди два месеца. Допуснах елементарна грешка и си платих за нея не само в пари, а и в загубено време и нерви, посочва в най-новата си статия икономистът Стойне Василев, който е автор на книгата „Умни пари“.
Построихме си къща близо до Перник и когато стана готова преди няколко месеца, нямах търпение да си пренеса офиса в нея, а когато направим финалните щрихи и я обзаведем, цялото семейство ще прекарваме летата в нея. Това съвпадна с неприятната история около приемниците на Bulsatcom, които изведнъж спряха да работят и за да ги заменя, трябваше да чакаме минимум месец и половина (по график).
Това ме накара да отида в близкия офис на Vivacom и да попитам какви са условията за тяхната интернет телевизия. Стана въпрос и за домашен интернет, който може да ползвам на къщата. Момчето в офиса бързо провери и се оказа, че съм страшен късметлия, защото в селото има 5G на добро ниво, а дори да няма, 4G ще върви перфектно, а освен това няма да има никакви кабели с техния мобилен рутер. За да не станат грешки, му показах на картата точно къде се намира „обектът“.
След като получих допълнителна информация и уверението, че всичко ще е наред, трябваше да благодаря и да напусна офиса, но не го направих (след малко ще разберете защо това беше правилната стратегия). Вместо това сключих договор за 2 години и взех устройството.
Вашето обаждане е важно за нас…
Нямах търпение да пробвам мобилния интернет и веднага отидох до къщата. Включих рутера по указания начин, направих необходимите настройки и всичко изглеждаше много добре. Тогава се оказа, че скоростта е изключително ниска (максимум 7-8 Mbps). Местих устройството на втория етаж, на първия, дори на двора, но ситуацията не се подобряваше. Направих различни настройки, но скоростта беше все толкова ниска и нямаше да ми върши никаква работа, дори за онлайн срещи.
Тогава реших да се свържа с центъра за обслужване на клиенти на Vivacom на телефон 123. След дълго чакане и прехвърляне, ме свързаха с човек от техническия отдел. С него и негови колеги пак включвах, изключвах, местех рутера, но подобрение нямаше. Оказа се, че не само няма никакво 5G покритие, но и 4G е с много лошо качество. През следващата седмица се направиха няколко официални замервания на скоростта и тя се оказа същата, която аз бях измерил първоначално, дори по-ниска.
След още доста обаждания попаднах на служител, който в прав текст ми каза (има и запис), че скоростта е ниска, служителите в офиса са продали неизползваема услуга, но според член еди-кой си от договора, който съм подписал, скоростта (дори минимална) не е гарантирана и зависи от много фактори. Освен това, дори да има добро покритие, с предимство са мобилните разговори и тези с интернет са „на опашката“. Поне беше честен, че проблемът не е в моя „телевизор“, но аз ще си нося последствията от това.
Неустойка в троен размер
Когато отново отидох в офиса да прекратя услугата, която не ми вършеше никаква работа, те ми казаха, че ще трябва да им платя неустойка в размер на три месечни такси. Тънката подробност беше, че няма да е на база на промоционалната цена, а на „стандартната“, която се оказа доста по-висока (повече отколкото очаквах, но това си е моя грешка, че не съм проверил дребния шрифт).
Историята приключи с доста загубено време, нерви и близо 100 лева неустойка за нещо, което не съм ползвал изобщо. Още на следващия ден отидох до местния интернет доставчик, пуснаха ми кабел и засега всичко е наред с услугите му.
Какво трябваше да направя преди да сключа договора?
Просто трябваше да изляза от офиса, да се обадя на телефона за обслужване на клиенти и да сключа договора с куриер или онлайн.
Защо това е по-подходящия начин за покупка на стока и сключване на договори с мобилни оператори (а и не само)?
Причината е Законът за защита на потребителите (ЗЗП) и един куп европейски директиви. В чл. 51 от този закон е посочено, че може да прекратим договор (или да върнем закупена стока), когато сме ги направили от разстояние, т.е. онлайн или през мобилен телефон. Ако бях го направил по този начин, щях да прекратя взаимоотношенията си с Vivacom без никакви неустойки.
Бъдещето на търговията и услугите
Още след като въведоха този 14-дневен срок за връщане на стоките и прекратяване на договори, много от по-големите ми покупки са онлайн. Говоря за телефони, телевизори, обувки и други. Ако можех да си купя и колата онлайн, щях да го направя. Това е добър вариант, защото мога да попадна в ситуация като тази с Vivacom или просто маратонките, които съм си купил от някой сайт да не ми харесват вече.
Законодателството е предвидило тази опция, защото за разлика от физическия магазин, когато купуваме нещо онлайн, нямаме възможност да го пипнем и разгледаме по-подробно. Може цветът да не ни хареса, може да не ни става или да не ни върши работа, защото е различен размер, например.
Възможността да върна закупена стока в срок от две седмици ме накара да огранича покупките от физически магазини. Преди време върнах електрическа кана в Технополис, като получих не пари, а я замених за друг уред. Това беше по-скоро изключение, а не правило, и се държаха така, сякаш ми правят най-голямата услуга на света. Разбира се, има и магазини като Икеа и Декатлон, в който имаме възможност да върнем закупена стока до месец и дори повече.
Връщане на стока или гаранция
Трябва да правим разлика между връщане на стока (или прекратяване на договор) и гаранция. Гаранцията за ремонт и замяна е определена на минимум 2 години, а някои производители и търговци я удължават за собствена сметка или срещу доплащане. Може да върнем някакъв уред или обувки без да даваме обяснения при онлайн покупка, но гаранционно обслужване ще получим в случай, че има някакъв производствен дефект, който се прояви в определения срок.
За финал
Дори да си харесам даден уред или друга стока във физически магазин, отивам в онлайн версията му или на друг сайт и си поръчвам стоката от там. В историята с Vivacom не го направих и допуснах грешка, за която си платих. Надявам се вие да не попадате в подобни ситуации.
