Европейската комисия представи пролетната икономическа прогноза от 2024 г. След общата икономическа стагнация през 2023 г., по-добрият от очакваното растеж в началото на 2024 г. и продължаващото намаляване на инфлацията създадоха условия за постепенно увеличаване на икономическата активност през прогнозния период.
В прогнозата се предвижда растеж на БВП през 2024 г. от 1,0% в ЕС и 0,8% в еврозоната. През 2025 г. се очаква растежът на БВП да се ускори до 1,6% в ЕС и до 1,4% в еврозоната.
Очаква се инфлацията по ХИПЦ в ЕС да намалее от 6,4% през 2023 г. на 2,7% през 2024 г. и на 2,2% през 2025 г. В еврозоната се очаква тя да се забави от 5,4% през 2023 г. на 2,5% през 2024 г. и на 2,1% през 2025 г. За България очакваната инфлация за 2024 г. е 3,1% и 2,6% за 2025 г.
Според прогнозите растежът на заетостта в ЕС ще се забави до 0,6% през тази година, преди да намалее още до 0,4% през 2025 г. Очаква се равнището на безработица в ЕС да остане като цяло стабилно около историческия си минимум. За България прогнозираната безработица за 2024 г. е 4.3%, а за 2025 г. – 4%.
Несигурността и рискът от влошаване на икономическите перспективи се увеличиха още повече през последните месеци в резултат най-вече на развитието на продължителната военна агресия на Русия срещу Украйна и на конфликта в Близкия изток. Геополитическото напрежение в по-широк контекст също продължава да поражда рискове.
Икономическа прогноза за България
За България се очаква растеж на БВП от 1,9% за 2024 г. и 2.9% през 2025 г. Въпреки че растежът на частното потребление се очаква да бъде умерен, вътрешното търсене се очаква да остане основният двигател на растежа. Очаква се износът да нарасне значително след първото тримесечие на 2024 г. в съответствие с възстановяването на външното търсене, а вносът се очаква да се възстанови, воден от вътрешното търсене. Очаква се бюджетният дефицит да достигне 2,8 % и 2,9 % през 2024 г. и 2025 г. поради разходите за пенсии и заплати. Очаква се консолидираният държавен дълг да нарасне до 24,6 % от БВП до 2025 г.
Постепенно засилване на икономическия растеж
Растежът на реалния БВП намаля до 1,8 % през 2023 г. главно поради свиването на износа и намаленото натрупване на запаси. Частното потребление нарасна силно през първата половина на годината, след което се забави, съпроводено от низходяща тенденция в показателите за доверието в търговията и услугите. В същото време през 2023 г. депозитите на домакинствата се увеличиха с повече от потребителския кредит, което показва по-голяма склонност към спестяване. Инвестициите се увеличиха, водени от закупуването на ново оборудване. Вносът на стоки е спаднал рязко поради високото съдържание на внос в износа и запасите.
Очаква се растежът на БВП да бъде 1,9 % през 2024 г. и 2,9 % през 2025 г. Краткосрочните показатели сочат, че в началото на 2024 г. износът е продължил да се свива, а растежът на частното потребление се е забавил. След първото тримесечие на 2024 г. се очаква износът да се възстанови в резултат на възстановяването на външното търсене. Очаква се растежът на потреблението да се възстанови до края на 2024 г. и през 2025 г., подкрепен от очакваната все още благоприятна ситуация на пазара на труда, докато частните спестявания продължават да нарастват. Очаква се инвестициите да продължат да нарастват през прогнозния период в подкрепа на производствения капацитет. Очаква се вносът да се възстанови с оглед на нормализираното натрупване на запаси и компонента внос на инвестициите и потреблението.
Задържане на заплатите на фона на свит пазар на труда
След първото тримесечие на 2023 г. растежът на заплатите в ключови сектори, като например производството и строителството, както и в търговията, транспорта и хотелиерството, се забави, тъй като предприятията се стремят да поддържат разходната конкурентоспособност. В перспектива прирастът на заплатите се очаква да се стабилизира на около 10%, близо до дългосрочната средна стойност, тъй като инфлационният натиск отслабва. В контекста на намаляващото население в трудоспособна възраст и ограничения пазар на труда се очаква новите назначения, включително в публичния сектор, да привлекат нови участници на пазара на труда и вече наети лица.
Инфлацията намалява в съответствие с външните цени и вътрешните тенденции
Хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ) инфлацията продължи да се забавя, като достигна средно 8,6 % през 2023 г. и спадна до 3,1 % на годишна база през март 2024 г. Цените на енергията и храните имат най-голям принос за широкообхватната дезинфлация. Перспективата за по-ниска инфлация се подкрепя от ценовите очаквания, закотвени от прогнозираното съвкупно забавяне на нарастването на заплатите и от ограниченото поскъпване на вноса. Низходящата тенденция във външните цени се очаква да ограничи инфлацията на цените на енергоносителите и неенергийните промишлени стоки. Решението за намаляване на доплащанията за някои лекарства в края на март също намалява темпа на инфлация за неенергийните промишлени стоки. Инфлацията в сектора на услугите се очаква да остане относително висока поради увеличаването на номиналните заплати в сектора и изтичането на срока на действие на намалената мярка за ДДС за ресторантьорските и кетъринг услугите.
Дефицитът по консолидирания държавен бюджет се очаква да остане близо 3%
Дефицитът за 2023 г. беше отчетен на 1,9 % от БВП, което представлява значително намаление в сравнение с 2,9 % от предходната година. Това отчасти се дължи на късното приемане на бюджета за 2023 г., което ограничи разходния капацитет в сравнение с първоначално планирания бюджет и оказа въздействие върху междинното потребление. Това може допълнително да се отдаде на нормализирането на цените на енергията, което допринася за рязкото намаляване на субсидиите (спад с 46,7 % спрямо 2022 г.). Положително въздействие оказа и въвеждането на 100 % дивидент за държавните предприятия с очаквано въздействие върху бюджета в размер на 0,6 % от БВП и пакет от мерки за увеличаване на събираемостта на приходите, включително в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск, с допълнително въздействие в размер на 0,3 % от БВП.
За 2024 г. се очаква дефицитът да бъде 2,8 % от БВП. В съответствие с промените в политиката, приети през 2022 г., разходите за пенсии и заплати се очаква да нараснат през прогнозния период. Увеличението на приходите само частично компенсира допълнителните разходи. По-специално се очаква приходите да се възползват от преустановяването на намалената ставка на ДДС за няколко стоки и услуги и от въвеждането на национален допълнителен данък върху многонационалните дружества. Прогнозираните увеличения на вноса през 2024 г. ще увеличат допълнително приходите от косвено данъчно облагане. Дефицитът през 2024 г. е засегнат и от очакваното пълно премахване на мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията, които се оценяват на 0,8 % от БВП.
След пика през 2023 г. поради приключването на проекти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г., се очаква публичните инвестиции да намалеят през 2024 г. Като се започне от ниско равнище през 2023 г., се очаква известен положителен принос от изпълнението на инвестициите по ПВУ въпреки сериозните забавяния.
През 2025 г. се очаква дефицитът да бъде 2,9 % от БВП при непроменени политики. След промените в основните параметри на политиката по отношение на доходите, като например минималната работна заплата и праговете на осигурителния доход, се очаква малко по-рязко увеличение на социалноосигурителните вноски. Приходите се подкрепят и от като цяло положителните макроикономически перспективи, и по-специално от благоприятното развитие на пазара на труда. Изпълнението на ПВУ се очаква да се увеличи умерено спрямо равнището от 2024 г., а положително въздействие върху публичните инвестиции се очаква и от натрупването на военни разходи, регистрирани при доставката.
Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да нарасне от 23,1 % през 2023 г. на 24,6 % до 2025 г. Рисковете за фискалните перспективи на България все още клонят надолу, тъй като постоянните увеличения на заплатите и пенсиите не са напълно компенсирани от структурни мерки, които продължават и след 2025 г.
