Личният финансов консултант Стойне Василев отговаря в своята рубрика „Вие питате, Аз отговорям“ на важни потребителски въпроси, с които много българи се сблъскват всеки ден. Днес той засяга темата за бързите кредити, по въпрос на Иван Петров, който е използвал отворената Форма за въпроси към експерта.
Иван Петров пита:
„Наскоро попаднах на една дискусия за бързите кредити за закупуване на техника с 0% ГПР, която ме накара да се замисля. Тъй като никога не съм ползвал подобна услуга и не съм запознат с детайлите по договорите, въпросът ми е дали наистина ГПР е 0%, защото ако е така и реша да си купя някоя по-скъпа техника (пералня, телевизор и т.н.), използвайки такъв продукт, това на практика не са ли „безплатни пари“, които мога да инвестирам, а телевизорът да си го изплащам всеки месец с отрицателен лихва (заради инфлацията)?
Има ли смисъл в използването на подобни продукти или все пак е по-добре да бъде заплатена цялата сума на момента (в случаите, когато сумата е налична и няма да навреди на семейния бюджет)?“.
Стойне Василев отговаря:
За начало ще припомня кои са двата вида разходи по един кредит. На първо място това е лихвата, а вторият са допълнителните такси и комисионни. На теория ГПР (годишният процент на разходите) би трябвало да ги включва всички разходи, но на практика невинаги е така и някои компании пишат 0% лихва или ГПР, но имат допълнителни разходи. Това е първият начин, по който те печелят дори и при нулева лихва.
В началото и аз се чудех защо има такива бързи кредити с нулеви лихви и реших да ги проуча. Оказа се, че те най-често важат само за първия заем от дадена компания и то при определени условия (по-кратък срок и по-ниска сума). Причината за това се крие в човешката психология. Ние се страхуваме от новите неща. Бързите кредити са заредени с доста негативен образ заради многото измами и некоректни практики.
Когато дават „безплатен“ първи заем с нулева лихва, те намаляват риска за техните клиенти, които могат да пробват продукта им. Нещо като мострите в магазините или „първата доза е безплатна“. Като клиенти да си купиш телевизор на изплащане с 0% лихва е супер предложение, но уловката е, че няма да спреш дотук. След това ще си вземеш нещо друго, но вече на „малко“ по-висока лихва.
Колко „малко“ е това?
Според Закона за потребителския кредит, бързите заеми имат таван на ГПР от 53.53% на годишна база (основен лихвен процент на БНБ, който в момента е 3.53% + 50%). Почти всички компании работят на разрешения максимум. Да вземем един пример. Купувам си телевизор за 1000 лева и лихвата на година е 530 лева, или общо връщам 1530 лева. Като го разделим на 12 вноски, се получава по 127,50 лева на месец. Това са нищо пари за хубав телевизор, нали?
Към тази сума трябва да се прибавят всички такси и комисионни като „експресно одобрение“, „поръчител“, „застраховка“, „неустойка“, „гъвкав погасителен план“, „преференциално обслужване“, „оценка на риска“, „домашно посещение за вноска“ и много други. В някои случаи те са значителна сума и дори надхвърлят размера на договорената лихва.
Все пак, да приемем, че компанията е коректна и ще ни вземе само 50% на година оскъпяване. Колкото и да беше висока инфлацията през последните две години, не е стигала тези стойности, така че тези кредити са всичко друго, но не и безплатни пари.
Трябва да кажем, че ако човек ги използва разумно, те имат смисъл за хората, които теглят първи кредит при 0% лихва. Ако спрем дотам, ще сме взели добро финансово решение. В противен случай, ще плащаме висока цена за това удобство.
Вместо бърз кредит, аз мисля, че е по-разумно да вземем овърдрафт от банката. Той има някакъв лимит (3,000 лева например) и се ползва само когато е нужен, а лихвата се начислява само за срока на използването. Там няма фиксирани месечни вноски и го връщаме, когато можем.
