Визията за бъдещето на пенсионно-осигурителната система в България обсъдиха експерти на дискусия, организирана от Българска стопанска камара (БСК).
Представяме ви мненията на Любомира Язаджиева, директор на Дирекция „Пенсии“ в НОИ, Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор, Любомир Дацов – член на Фискалния съвет, Цветан Симеонов – председател на Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Мария Минчева – зам.-председател на БСК.
Любомира Язаджиева, НОИ:
Дефицитът расте. Трябва да се търсят начини да се обърне тенденцията. Повече хора на пазара на труда с по-високо възнаграждение – това са основните пътища, за да се случи. Другият вариант е повишаване на размера на осигурителната вноска за първия стълб. Третата възможност е социално неприемлива, тъй като означава спиране на ръста на пенсиите.
Рисковете, пред които се изправяме, са трудно прогнозируеми и трудно могат да залегнат в дългосрочните разчети.
Диана Йорданова, КФН:
Не е нужно да се прави разделение между отделните стълбове. Система, която е въведена преди толкова години, дава своята ефективност. Ако прегледаме всички международни доклади и европейската практика, ще видим, че голяма част от страните се насочват към система като нашата – плащане на дефинирани вноски. Моделът очевидно работи и е добре оценен.
Третият стълб (ДПО) е система, която трябва да се развива, но може би трябва да има по-сериозни данъчни облекчения към участниците в него и може би не обясняваме достатъчно добре какви са плюсовете и минусите. За съжаление, голям е процентът на хората, които не се интересуват, и особено младите хора. Знаете, че има служебно разпределение при първоначален избор и процентът там е над 80.
Любомир Дацов, Фискален съвет
Последните три години е налице политически риск и това се отразява и върху стабилността на пенсионната система. Тенденциите и в България, и в Европа, предполагат два подхода. Единият е затягане на системата и акцентиране върху първия стълб, като плавно отидем към промяна на системата от осигурителна към финансирана от данъци. Другият вариант е повишаване на доходите и увеличаване на приходите при задържане на разходите. Необходимо е вкарване на допълнителна гъвкавост в системата. Тристълбовата система беше направена, за да не носи цялата отговорност първият стълб. Добре е да се погледнат различните системи и практики в света. Например, в Австралия всеки е задължен да се осигурява, но не задължително в стълб – може да направите инвестиция в жилище, например.
Няма как да се прави политика на база формула и автоматизъм, защото тя сама по себе си елиминира политиката. Особено когато формулите са базирани на сгрешени статистически допускания. А ние в момента управляваме системата на база на такива формули. Например, формулата за определяне на минималната работна заплата.
Цветан Симеонов, БТПП:
Тристълбовата система е приемлива. Какво трябва да се оправи? Започваме от минималната работна заплата и минималния осигурителен доход, за които трябва да има обективни критерии и механизъм, и социалните партньори да имат думата по въпроса. Делът на вноските между работник и работодател трябва да се изравнят. За работата след пенсионна възраст наблюдаваме две тенденции – тези, които са по-неквалифицирани, бързат да се пенсионират, а хората с по-висока квалификация продължават да работят и след пенсиониране. Таванът на пенсиите трябва да расте. За максималния осигурителен доход също са нужни критерии и механизъм. Необходимо е стимулиране на третия стълб – 60 лв. е смешно.
Увеличаването на пенсионната възраст го направихме плавно и се вижда, че това работи добре (вижте какво стана във Франция, например, заради резкия скок на пенсионната възраст). Трябва всички промени да ги правим така – плавно.
В страна като нашата, която има добра система на данъчно облагане и достига балансиран бюджет, най-грешната стъпка би била да се тръгне към увеличаване на данъците или въвеждане на нови.
Мария Минчева, БСК:
Тристълбовият модел е безалтернативен, при изправяне на всички съществуващи дефекти. Да разчитаме само на солидарен стълб е неадекватно като очакване. Трябва да бъдат насърчавани хората да инвестират в своето бъдеще и да им обясняваме, че пенсионната система не е за пенсионерите, а за младите хора.
Минималната пенсия, която не е съобразена с приноса, реално нараства и става почти колкото средната. Трябва да следим тези съотношения!
Ние нямаме критерий какво значи „адекватност на пенсията“. Но говорейки за адекватност на минималната пенсия, за мен лично ми се бие хем тя да е въз основа на приноса, хем размерът ѝ да е адекватен. Колко от пенсионерите, получаващи минимална пенсия, имат необходимия принос към осигурителната система?