Автор: Петя Георгиева, Институт за пазарна икономика
Предстоят поредните избори и съвсем скоро отново ще започнем да слушаме политиците да се упражняват по редовната тема с демографската ситуация у нас и да предлагат мерки за нейното бързо решение. Разбира се, тези процеси нямат бързо решение, но освен това то най-често не е там, където управляващите го търсят. Данните сочат, че не насърчаване на раждаемостта е необходимо, за да се облекчи демографския натиск, а политика по ограничаване на прекомерната и предотвратима смъртност у нас.
Нека изпреварим политическите събития и обърнем внимание на информацията за развитието на населението на България, с които националната и европейската статистики разполагат. За последните 10 години коефициентът на естествен прираст на населението на България е отрицателен, като той се движи между -6 и -13‰. Най-висок негативен естествен прираст е регистриран, очаквано, през 2021 година по време на пандемията от ковид-19. Практически това означава, че всяка година България губи население и този процес е устойчив във времето. За сравнение Европейският съюз също устойчиво губи население, но не в такива мащаби както у нас.
Естественият прираст е разликата между раждаемостта и смъртността. И докато при раждаемостта се наблюдава стабилизиране и дори – увеличение на коефициента през последната 2023 година, през която той за първи път надхвърля средната стойност за страните в Европа, то при смъртността ситуацията не е такава. Интензитетът на умиране на населението в България след края на пандемията се стабилизира на равнище от около -15‰, с около 5‰ над нивото в ЕС и по нищо не личи тенденция към намаление.
Какво друго показват данните?
– В България смъртността се дължи най-вече на болести на органите на кръвообращението (61,1% от всички смъртни случаи за 2023 година, новообразувания (16,5%) и болести на дихателната система (4,9%). За последната година Ковид-19 отстъпва от трето на девето място по причина за смърт на българите.
– Преждевременната смъртност у нас е 19,2%– всеки пети е починал преди да навърши 65 годишна възраст. Тя леко спада през последните 10 години, но все още е на високо ниво. Това са хора в трудоспособна възраст и смъртта им има пряк отрицателен ефект върху икономиката.
– По-големият проблем обаче е, че предотвратимата смъртност у нас е една от най-високите в страните членки на ЕС – изпреварва ни само Румъния. Тя е 2,3 пъти над средноевропейската. Този показател дава информация за онези причини за смърт, които в голяма степен биха могли да бъдат избегнати чрез ефективни действия на системата на здравеопазване и превантивни интервенции преди появата на заболяването/ нараняването[3].
– Регионалните различия в смъртността също са значими и демонстрират както разлики в стила и начина на живот на населението, така и пропуските и липси в местните здравни системи.
Данните недвусмислено показват липсата на ефективност на здравната ни политика. Нужни са сериозни действия по отношение на подобряване на системата на спешната помощ, засилване на превантивните грижи по ранното откриване, диагностициране и лечение на заболявания, насочване на ресурси от болничната към извънболничната помощ с цел превенция, сериозни стимули и механизми към личните лекари за осъществяване на по-сериозна профилактика и много други.
Ако не се поставят и постигат цели, свързани с ограничаване на смъртността и подобряване на здравето на населението, постоянното годишно увеличение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса ще е поредното напразно изливане на вода в пясъка – така, както много години досега.
*Материалът е част от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика
