Автор: Михаил Стоянов, инвеститор, създател на специализираната платформа investo.bg
Какво е общото между иранските служби, информационния поток и инвестиционните решения? Допамина!
Един от най-деликатните и в същото време най-жестоки методи на изтезание се нарича White room torture. Той е използван от иранските служби. В какво се състои методът? Затворникът се поставя в помещение, което е отлично шумоизолирано и абсолютно всичко в него е бяло. В него няма прозорци, книги, телевизор – само гладки бели стени, бяло легло и бяла посуда. В стаята се поддържа интензивна бяла светлина 24/7. Храната не прави изключение – затворниците се хранят само с бял ориз. Дори надзирателите ходят със специални обувки, които не вдигат никакъв шум.
На пръв поглед описаното звучи като ексцентричен, но безсмислен метод на изтезания. Всъщност той работи, при това безотказно. Причината е, че чрез поставянето на човек в среда без никакви визуални и звукови стимули, нивата на допамин достигат критично ниски стойности.
Когато всичко около нас е ослепително бяло и покъртително тихо, ние не получаваме стимули, които да предизвикват отделянето на допамин. А той е пряко свързан с нашето ниво на щастие, мотивация и памет. Когато нямаме абсолютно никакви външни стимули, нивата на допамин спадат значително под минималните.
На този етап нашето съзнание започва да се фрагментира. С прости думи започваме да полудяваме, паметта започва да ни изневерява и губим всякаква мотивация. Само и само да генерираме някакъв външен стимул, ние сме готови на всичко. Дори физическите мъчения по време на разпити се превръщат в нещо желано.
Силата на White room torture се крие точно в това – напълно се премахват стимулите на допамин, което бавно и необратимо пречупва затворника.
Без достатъчно стимули ние ще полудеем. Обратно обаче също е валидно. Прекомерното излагане на допаминови стимули ни превръща в реактивни консуматори на информация. А информацията, която консумираме, дефинира нашите мисли, нашите мисли дефинират нашите решения, нашите решения дефинират нашите действия и нашите действия предопределят нашите постижения.
И се чудим защо след като консумираме една и съща нискокачествена информация получаваме същите резултати. Или по скоро, защо не получаваме желаните от нас.
Икономика на допамина
Ние живеем във вечното сега, заливани от колосално количество информационен шум. Ние все по-умело се дресираме да считаме този шум за сигнал и да го търсим на всяка цена. Така ние се превръщаме в роби на допамина.
Икономиката на вниманието може да се нарече икономика на допамина. Следната графика прекрасно илюстрира развитието на допаминовата икономика.
Трите колони са разделени по следния начин – традиционна култура, съвременна култура, допаминова култура.
Традиционната култура стимулира активното забавление: харесваш футбол – играеш; обичаш пиано – свириш; обожаваш картини – рисуваш. Общото между трите е нашето активно участие.
В средната колона се намират забавленията – филми, музика, спорт. Те вече не изискват от нас дейно участие, но все още изискват нашето време и внимание. Продължителността на един музикален албум или филм често е над един час. Тоест ние поне 60 минути сме фокусирани над конкретното действие.
Макар пасивно, дори 60 минути се оказва твърде дълго време в наши дни. Ние вече искаме допаминови шотове на всеки няколко минути. Затова кратките видеа в социалните мрежи са толкова успешни.
Те са нашият доверен дилър на мимолетно щастие, намиращ се на едно скролване разстояние. От консуматори на забавление ние се превръщаме в консуматори на разсейване.
Как това се връзва с инвестициите?
Все по-голяма част пазарни участници попадат в най-дясната част на таблицата. За тях информацията се е превърнала в нещо средно между забавление и разсейване.
Инвестиции и допамин
Ако добавим още един ред най-отдолу за финансовите медии, трите колонки (от ляво на дясно) биха изглеждали така специализирани книги → блог постове → кратки видеа.
Полезността намалява колкото по-надясно отиваме. Информационната стойност е най-висока при специализираната литература, средна при блог постовете и (почти) липсваща при видео съдържанието.
В същото време мнозинството се концентрира точно над видеата. Така повечето пазарни участници гледат едни и същи видеа с надеждата, че ще постигнат различни от масата резултати.
Ако всички в една стая се хранят с бургери и торти, те неизбежно ще получат аналогични резултати – наднормено тегло. Същото важи и за информацията, която консумираме. Ние ще бъдем неразличими от масата и в същото време ще се питаме къде бъркаме.
Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно. Една от основните ни задачи като пазарни участници е да подбираме източниците на информацията, която консумираме.
Водещ мотив при селекцията не е поредният прилив на допамин. Водещо е качеството. Под качество аз разбирам информация с висока информационна, прогностична и оперативна стойност.
Проста на пръв поглед задача, но трудна за изпълнение. Безотказен трик е да започнем отзад напред. Първо премахваме информационния талаш.
Нека не забравяме, че основна предпоставка за консумирането на качествена информация е първо да спрем да консумираме нискокачествена такава.
Ако следим 10 медии, поне 8 от тях носят само шум и никакъв сигнал. Техните създатели целят едно нещо – публикуваното съдържание да стане (вреден) навик за нас. Ние по часовник сядаме да четем или гледаме медия Х, защото знаем, че ще получим награда – прилив на допамин. И така се въртим на въртележка, мислейки че колкото повече информация консумираме, толкова по-добре.
Колкото по-закачени сме, толкова по-слаби са нашите способности да мислим критично. Последното е задължително умение на пазарите и не само. Ако делегираме нашите мисловни процеси на друг, резултатите няма да закъснеят … и няма да ни харесат.
Книгите за инвестиции също не са пощадени от посредствеността. Огромна част от издадените през последните десет години, би трябвало да са блог постове. Те могат да се обобщят в няколко параграфа.
Инвестиционните медии по света и особено у нас са заприличали на селф хелп култове. Проповядват пълни небивалици, следващи максимата, че „От китайците повече са само балъците“.
Обобщено ние нямаме работа в най-дясната част на графика. Спрем ли да се тъпчем с информация, поднесена от булевардни медии, следва по-малко трудната част – да намерим подходящите източници.
Наша задача е да намерим кои са тези черни дупки за внимание и да ги изрежем безкомпромисно от нашата информационна диета. Само така ще дадем шанс на качествените източници на информация да работят за нас. Така неусетно ще започнем да възпитаваме и критичното си мислене.
Информационна диета за инвеститори и не само
Нищо в живота не е черно и бяло. Същият принцип важи в човешката физиология. Допаминът е необходим за нашето нормално функциониране като индивиди. Не само неговото количество е важно, но и начините, по които си го набавяме.
Както и при храната, ние трябва да подбираме внимателно източниците на допамин. Балансирана информационна диета ще ни осигури нужното количество за здравословен ментален живот без да се превръщаме в допаминови наркомани.
Качеството на нашите инвестиционни решения е правопропорционално на качеството на нашата информационна диета.
Три от най-простите и в същото време доказани начини да генерираме допамин са:
Четенето, но не от светещи устройства, а по старомодния начин – на хартия.
Даване на изява на нашите мисли – писането (на ръка) е най-добрият начин за това.
Приключения – в реалния свят, където дъждът мокри, розата боде и храната има вкус.
Четенето на книги е най-добрият легален стимулант за разширяване на съзнанието. Подбирайте внимателно вашите стимуланти.
Аз се стремя да чета книги, които провокират задавеното на въпроси. Тоест всяка книга е като портал. Прочитането на една води до прочитането на други три.
Писането подрежда нашите хаотични мисли. Мисленето е хоризонтален процес, докато писането вертикален. Всеки миг ред хаотични мисли се лутат в главите ни, твърде често нямащи нищо общо. Когато дадем изява на мислите си в писмен вид, изведнъж хаоса отстъпва място на реда.
Откачайки се от дигиталния шум, започваме да чуваме тишината. А в тишината се намират отговорите чиито въпроси търсим. Така нерешимите проблеми започват да стават решими.
Допаминът е добър слуга, но лош господар. От нас зависи коя ще бъде неговата роля.
Както при храненето, така и при допамина, не само количеството има значение, но и качеството. Информационната диета е задължителна, ако искаме не само да мислим по различен начин, но и да постигаме различни резултати от масата.
Тайната на диетатата е че няма никаква тайна. Ние просто трябва да филтрираме информационния шум. Имаме и нужните инструменти на разположение – книги, писане и приключения.
