Институт по царевицата в Кнежа, част от мрежата на Селскостопанска академия, стартира годината с шест нови и признати хибрида. Те са вписани в официалната сортова листа на България. От тях четири са за зърно и фураж, един пуклив хибрид царевица и един захарен хибрид за директна консумация.
Сред предимствата на новите фуражни хибриди са висок и стабилен добив и са подходящи за екстензивно и интензивно производство. Хибридите са за ранна сеитба (10°С на почвата), с бърз начален темп на развитие, съобщават от Селскостопанска академия. Имат добър синхрон в цъфтежа на репродуктивните органи и са компактни, едри кочани, с дълбочина на зърното 8-9 мм. Рандеманът (добивът) е 84-85%.
Сред предимствата на новите фуражни хибриди са висок и стабилен добив и са подходящи за екстензивно и интензивно производство.
Характеризират се с бързо изпускане на влагата от зърното при достигане на физиологична зрялост и имат високи качествени показатели на зърното и силажа. Те са устойчиви на икономически важните болести при царевицата – листен пригор (Helminthosporium turcicum), обикновена главня (Ustilago zea), фузариоза по стъблото и кочана (Fusarium ssp.) и са подходящи за включване в Система „Плюс“ с всички хибриди от същите групи на зрялост, за повишаване на добива на зърно от единица площ без допълнителни разходи.
В официалната сортова листа на Република България за 2024 г. са вписани 37 хибрида за зърно от всички групи на зрялост и 5 специални хибрида.
През 2023 година Институтът има сключени четири договора за производство на семена от самоопрашени линии в категория ПБ и Б (предбазови и базови) и седем лицензионни договора за семепроизводство на хибридни семена в страната. Собствено производство са и семената от 12 самоопрашени линии и сестринско-линейни кръстоски, родителски компоненти на разпространени в търговската мрежа хибриди на Института. Произведеното количество семена от хибридното семепроизводство е 22 192 кг, а от родителските компоненти 10 900 кг.
За Института
Институтът по царевицата, който е уникален за страната ни, е създаден преди близо 100 години. През 1924 г. със заповед на Министъра на земеделието е открито Опитно поле в Кнежа, а на 03.12.1925 г. с Указ на Негово Величество цар Борис III се създава и Институтът по царевица. През 1926 г. са изобретени и първите сортове подобрена царевица – „Бяла седефена царевица“ и „Жълта местна подобрена – 1857“. През 1931 г. Опитното поле се обединява със семепроизводното стопанство към Практическото земеделско училище в Държавна земеделска опитна станция.
От 1946 г. до 1950 г. научно-изследователската дейност се развива в две направления – „Агротехника“ и „Селекция“ и върху други култури, освен царевицата – пшеница, слънчоглед, ечемик, овес, бобови. През 1950 г. с решение на Министерство на земеделието, Държавната земеделска станция прераства в Институт по агротехника. Малко по-късно се обединява със станцията по животновъдство и прераства в Селскостопански научноизследователски институт.
През 1962 г. отново се трансформира в Институт по царевицата – Кнежа. В селекционните програми се въвежда наличният световен генофонд и най-новите достижения в областта на селекцията и генетиката на царевицата, което дава възможност в кратък период да бъдат създадени, признати и районирани серия нови хибриди. През 1982 г. Институтът става член на Селскостопанската академия, а през 2000 г. се превръща в звено от Националния Център за Аграрни Науки. След 2008 г. Институтът по царевицата досега е в системата на Селскостопанска академия – София.
Източници:
Институт по царевицата – Кнежа
Селскостопанска академия
Портал Кнежа
