Анализ на инвеститора Михаил Стоянов
Инвестирането е упражнение по надникване в бъдещето. Ние правим допускания на базата на нашата интерпретация на наличната информация. А допусканията имат навика да са грешни. И не само това – грешките не се събират, а се мултиплицират.
Поради тази причина допусканията в инвестиционния процес трябва да се сведат до минимум, но не повече от необходимото. Затова търся да инвестирам в пазари и бизнеси с колкото е възможно по-малко подвижни части или със силен каталист. А най-добре да ги има и двете.
Примери за такива индустрии са пазарите на платина и уран. И двата са доминирани от няколко компании, опериращи няколко мини, намиращи се в няколко страни. Вариант за комплексен пазар, но със силен каталист, са корабните компании и в частност танкерите. В тази категория попадат и нефтените платформи, особено компаниите, опериращи в Южна Америка и Западна Африка.
Какво обединява тези бизнеси освен изброените особености? Те принадлежат към старата икономика, базирана на интензивни капиталови инвестиции. Те споделят три общи характеристики, които ги правят атрактивни инвестиции:
• Страната на предлагането е по-лесна за анализ
• Изразено циклични бизнеси
• Относително лесни за оценка компании на база на нетните активи
Към старата икономика включвам и традиционните банки и банки, финансиращи капиталово интензивни бизнеси.
Търсене и предлагане
От коя страна да започна – търсенето или предлагането?
В отговора на този въпрос се крие първото предимство на бизнеси като мините и нефтените платформи. Търсенето е много изменчиво и зависи от множество фактори, докато предлагането се изменя бавно и зависи от три променливи – капиталови инвестиции, достатъчен персонал и геополитика. По-малкото на брой променливи означава по-малко допускания, а по-малкото допускания означават по-малък шанс за грешка.
За построяването на супер танкер или нефтена платформа са необходими поне две години. От откриването на първите ресурси в земята до първата руда на изхода на често минават поне 12 години.
В същото време търсенето за този период може да мине през върхове и дъна неколкократно.
Липсата на капиталови инвестиции с голяма достоверност прогнозират бъдещ дефицит. Същото важи и за липсата на квалифициран персонал. Следвайки теорията на ограниченията, последният представлява лимит за всеки бизнес. Дори днес да вложим всички необходими капитали за разработването на достатъчно медни находища, производителността на мините ще бъде ограничена от броя и качеството на персонала.
Геополитиката е искрата в нашата инвестиционна хипотеза. Тя влияе повече на предлагането, отколкото на търсенето. Удължените линии на доставки в резултат на кризата в Червено море, ниското ниво в Панамския канал и дипломатическата криза между Етиопия и Сомалия са пример за такова влияения върху корабоплаването.
Кризата в Близкия Изток също оказва влияние и върху пазара на нефтени платформи и спомагателни кораби, които ги обслужват. Все повече фокусът се измества към (ultra) deep water находища около Западна Африка и Южна Америка. Новите звезди са Аржентина и Намибия, а Бразилия и Ангола затвърждават позицията си на водещи играчи в индустрията.
Санкционирането на вноса на руски уран в САЩ е пример за влиянието на геополитиката върху предлагането на суровини. САЩ ще търси уран от производители, които не могат да се справят с текущите доставки. В същото време производители на уран от трети страни като Казахстан и Намибия в голяма степен работят за Китай. Тоест разпределението на предлагането изведнъж ще се деформира, докато търсенето остава непроменено. САЩ ще търсят уран от една шепа производители, които вече изпитват трудности.
Относително лесният анализ на страната на предлагането не означава да игнорираме търсенето. По-скоро ни подсказва да се фокусираме първо върху частта с по-малко допускания и чак след това върху частта с множество допускания.
Целият анализ ще намерите на специализираната платформа Investo.bg
