Очаква се икономическият растеж в България да се забави през тази и през следващата година и да се възстанови през 2025 г., сочи оповестената есенна икономическа прогноза на Европейската комисия.
We’re approaching the end of a challenging year for our economy, in which growth has slowed down more than expected.
Looking ahead to 2024, we can expect growth to rebound modestly, helped by strong labour markets and easing of inflation.
Read the Autumn #ECForecast ↓
— European Commission (@EU_Commission) November 15, 2023
След добрите показатели през 2022 г. през тази година износът ще се свие заради намалялото търсене отвън, след което пак ще се повиши. Очаква се и силно свиване на вноса за 2023 г. след значителното му увеличаване преди година. Прогнозата предвижда временна стагнация на домашното потребление в края на тази и началото на следващата година, след което предстои умерен ръст.
Инфлацията трябва да спадне още, макар и с по-бавно темпо.
Държавният дефицит леко ще се покачи през 2023 г. поради по-високите разходи за увеличени пенсии и заплати, одобрени със закон през предишните години.
Ръстът на брутния вътрешен продукт вероятно ще бъде 2 на сто тази година поради все още голямото частно потребление и свиващия се внос. Очакванията са ръстът на производството да се забави до 1,8% през 2024 г., след което да скочи на 2,6% през 2025 г.
Към края на тази и началото на следващата година разходите на домакинствата ще отбележат застой, тъй като ще бъдат засегнати от прогнозирания скок на лихвените проценти на дребно за тях. Частното потребление се очаква да се разшири, макар и по-умерено.
Очакванията са износът отново да скочи към края на 2023 г. и да нарасне с 4% през 2024 г. и с 2,6% през 2025 г.
Безработицата, която е 4,5% през август 2023 г. , се е повишила с 0,5 процентни пункта след спада през януари. След силния скок на номиналните заплати от средата на 2022 г. насам, ръстът им стана умерен през първата половина на 2023 г. заедно с постепенния спад на инфлацията. Очаква се тази тенденция да продължи, като намали постепенно натиска върху разходите за заплати.
Годишната инфлация на хармонизирания индекс на потребителските цени спадна от 14,3% в края на 2022 г. на 6,4% през септември 2023 г. Спаднаха всичките й компоненти. Най-голям принос за това имат цените на енергията и храните. Очакванията са годишната инфлация да спадне на 8,8% през 2023 г., а след това да се забави още повече до 4% през 2024 г. и 2,9% през 2025 г.
След като дефицитът намаля на 2,9% от БВП през 2022 г., очакванията са той леко да се покачи на 3% през 2023 г.
Икономиките на страните от ЕС забавят темп на растеж през тази година на фона на по-високите цени, слабото търсене на пазарите в трети страни на европейски стоки и услуги и повишаването на лихвените проценти, сочи още прогнозата на ЕК.
Икономическият растеж на ЕС и на еврозоната в частност ще се ограничи до 0,6 на сто през тази година. Това е с 0,2 процентни пункта по-нисък ръст спрямо лятната прогноза.
Комисията понижава и своето предвиждане за ръста на БВП на ЕС през 2024 г. – от 1,4% на 1,3%, както и на еврозоната – от 1,3% на 1,2%.
Икономическият растеж ще се повиши през 2025 г. в ЕС до 1,7 на сто, а само в страните от еврозоната – до 1,6 на сто.
„Очаква се икономическата активност постепенно да се засили, тъй като потреблението се възстановява на фона на стабилно здрав пазар на труда, устойчив растеж на заплатите и продължаващо намаляване на инфлацията. Въпреки по-строгите парични политики (растящите лихви) се предвижда инвестициите да продължат да нарастват, подкрепени от общите солидни корпоративни баланси и от Механизма за възстановяване и устойчивост“, посочи Комисията.
Инфлацията ще продължи да се понижава. Темпът на повишаване на цените в еврозоната се е забавил до 2,9 на сто през октомври по предварителни оценки. Това е най-ниското му равнище от юли 2021 г.
Предвижда се инфлацията в еврозоната да спадне от 5,6 на сто през тази година до 3,2 на сто през 2024 г. и до 2,2 на сто през 2025 г.
Комисията очаква годишната инфлация в ЕС да намалее от 6,5 на сто през 2023 г. до 3,5 на сто през 2024 г. и до 2,4 на сто през 2025 г.
Пазарът на труда в страните от ЕС е достигнал най-високото си историческо равнище на база заетост през второто тримесечие на 2023 г.
През септември безработицата остава на равнище от 6 на сто, близо до рекордното ниското ѝ ниво.
Комисията очаква равнището на безработица в Общността да се запази на ниво от 6 на сто през 2023 г. и 2024 г. и да се понижи до 5,9 на сто през 2025 г.
Съвкупният бюджетен дефицит в ЕС и в еврозоната трябва да се свие от 3,2% от БВП през тази година до 2,8% догодина и до 2,7% от БВП през 2025 г. – под заложения тавана в размер на 3% от БВП.
„Основният двигател на този спад се очаква да бъде значителното намаляване на мерките, свързани с енергетиката през следващата година и постепенното им премахване през 2025 г.“, казват от Комисията.
/БНР/
