Анализ на Адриан Николов от Институт за пазарна икономика
През 2021 г. ръстът на общинските икономики на фона на възстановяването от ковид пандемията беше силно неравномерен и съсредоточен в регионите, в които туризмът и земеделието играят водеща роля. През 2022 г. вече наблюдаваме почти повсеместен растеж, а общините с намаления на добавената стойност на годишна база са единици.
През 2022 г. спад в добавената стойност по факторни разходи на нефинансовите предприятия има в едва 18 от 265-те общини в страната. Не може и да се каже, че има видимо териториално струпване на общини с негативна икономическа динамика. Същевременно има общини с трицифрен ръст – Белослав (676%) в резултат на оживлението в търговията, Трявна (387%), Брезник (320%) след започването на работа на новата мина в общината.
Силен ръст регистрира икономиката на Столична община – 24% на годишна база след задържане през 2020 и 2021 г. Сходен е ръстът в останалите големи градове – 19% във Варна, 17% в Пловдив, 14% в Бургас и 13% в Русе. При прегледа на данните за растежа трябва да имаме предвид и че втората половина на 2022 г. се характеризира с висока инфлация, което от своя страна означава, че разликата между номиналния (представен тук) и реалния ръст на общинските икономики се различава значително. Трябва да се отчитат и значителните спадове на много места в предишните години.
През 2022 г. най-голямата общинска икономика остава тази на София, създаваща 41 милиарда лева добавена стойност. Челната петица се допълва от Пловдив (5,3 милиарда лева), Варна (4,4 милиарда лева), Бургас (2,3 милиарда лева) и Русе (1,7 милиарда лева). С над милиард добавена стойност са също енергийният център Раднево и Стара Загора, а близо до тази стойност се приближават и Казанлък и Плевен. Броят на общините с под 100 милиона лева добавена стойност намалява на 172 спрямо 185 година по-рано. Най-малката общинска икономика в страната е тази на Трекляно с едва 100 хил. лв. добавена стойност, а с под 1 млн. лв. остава още единствено тази на Чавдар.
Общината с най-висока добавена стойност на човек от населението през 2022 г. е индустриалният център Девня с 102 хиляди лева. Топ 5 се допълва от Гълъбово (55 хиляди лева на човек), Сопот, столицата (с по 32 хиляди лева на човек). Важно е да отбележим обаче, че данните за повечето общини в Средногорието, Козлодуй, Раднево и Крумовград са поверителни, а те – благодарение на силната си минна, преработваща или енергийна индустрия – биха се наредили на челните места. С под 1000 лева на човек от населението през 2022 г. остават 5 общини, с под 5000 – цели 135, което за пореден път демонстрира съсредоточаването на значителна част от икономическата активност в България в относително компактни географски райони.
Бързото възстановяване и връщане към растеж на почти всички общини през 2022 г. за пореден път потвърждават гъвкавостта на българската икономика на фона на плетеницата от кризи, пред които тя е изправена от началото на десетилетието.
След пандемията, войната и инфлацията обаче на преден план излизат големите неравенства вътре в страната – както според равнището, така и според траекторията на икономическо развитие. Регионалната карта ясно показва добрите примери – големите центрове на услугите, малките индустриални и енергийни общини, туристическите и земеделските лидери. Прегледът на тенденциите ясно извежда ключовите фактори, които отключват потенциала за растеж на регионите. Общините, които растат най-бързо са тези, които съсредоточават в себе си най-високата инвестиционна активност. От ключово значение е и човешкият капитал – лидерите често са с висок дял на висшистите, а в тях неграмотни и хора с ниско образование почти отсъстват. В средносрочен план все по-важни ще са и демографските тенденции и цялостното качество на живот.
